Бъдеще

Беше в стая, пълна с хора. Чуваше отчетливото мляскане и дрънчене на чаши, и можеше да усети с финото си обоняние овулацията на жените в маски чак от ъгъла на залата, където се беше настанила до породистите кучета. Мъжете се разхождаха напред-назад и оглеждаха формите на жените, които носеха прилепнали рокли в тъмни тонове, и имаха перфектно поддържани светли коси.
В един момент от колоните започна да дрънчи Godflesh, и всички спряха дейността си. Дори една-две овулации спряха.
Момичето се втурна на сцената и взе микрофона:
-Слушайте сега гниди, преминаващи през живота, озъртайки се в гениталиите на другарчетата си! Не обичам да нося тесни рокли, защото имам коремче, а също така понякога не се бръсна там долу със седмици! Сега, след като изчистихме това, някой да ми даде някаква връхна дреха, защото съм гола и изглежда, че навън вали градушка…

Сепна се. 604 тъкмо беше отворил паст и поглъщаше нова порция селяни в лютив потен сос. Спря преполовената песен на Nine Inch Nails, и се ухили на някяква си своя простотия. Навън валеше безпощадно и капките се мятаха предизвикателно през почти отворения джам, пръскайки течен смог по косата й.
До нея седна чиче, и отвори жълт вестник. Не просто го отвори, а го разтвори максимално широко, притискайки я в ъгъла. Мъжът изсумтя, явно недоволен че има само седалка и половина на разположение, и се загледа в някаква статия, започваща с “кръвосмешение”.
“Ми то в тая държава…”- ухили се момичето за втори път.
Реши да отвърне на предизвикателството, като отвори прясно изровеното списание “Кандидатстване в чужбина”, година 2012-та, което бе иззето от неформалната среща, от която се връщаше.
Чичето въздъхна, и разтвори вестника още повече. Момичето извърна бавно глава към него, и се загледа за три секунди в прозореца от отсрещната страна на рейса. Чичето моментално сгъна единия край на вестника и мина на два сантиметра по-далече от нея.

Тя се връщаше от някакво изложение на студенти, които са учили в Германия, и явно бяха голяма работа, затова трябваше да споделят опита си със заблудените български чалгари. Въпреки безсмислената вечер, вдъхновението я пореше като зефир, който носи аромат на чадел. А едно от нещата, които можеха да й вкарат моментален пристъп на носталгия и невинно щастие, беше миризмата на добрия стар чадел. Чувстваше се лятно, в ума си се разхождаше по улиците на Бургас. Имаше две сутрини, в които тя се разхождаше сама по тесните му улици, и умишлено се губеше в тях, очаквайки да попадне в Австралия с главата надолу като в анимацианните филми. Но противно на очакванията, винаги намираше пътят обратно. После си взе закуска, тръгна пеша през Морската, и по едно време седна на пейка с изглед към морето, наблюдавайки как котка-майка играе с децата си.
Сепна се за втори път. Сега беше в Мюнхен, и отново се разхождаше, без никаква идея къде ще стигне. Обичаше този метод за тестване на издръжливостта- отиваш някъде, и се оставяш да те водят инстинктите. Не се загуби нито веднъж. Тя не се губеше, само се объркваше за неопределено време. Обикновенно стигаше до някоя църква и намираше пътят обратно- без мрънканици, че я е валяло, без връхна дреха и със силно желание за цигара.
Тази неформална среща я беше изправила на нокти. След изпитият газиран чай с кофеин, пауъра й беше дошъл с адска сила, и тя пресмяташе различните варианти, чрез които би могла да се махне от kletamajkabalgariq. Виждаше се на 25, с френски кок и нови очила, и едно тънко светлокафяво яке от телешка кожа. С тефтер Monblanc в ръка, тичаща през стълбите на живописният незнаен университет в забутаното източногерманско градче, където нищо не се случва. Виждаше и високият финландец, занимаващ се с бизнес-администрация-мениджмънт, една секси корпоративна акула, която на петнайсет е свирила в индъстриъл група в читалище Grillattua Lihaa, но вече е зрял човек с богата колекция от плочи, и е гост-лектор в университета, където ще отиде, само още малко и да завърши бакалавър тук, и в този един момент бъдещето й светна и се удари с десеттоновата си сила право в скромният 604, отлепяйки скалпът й от лицето. Вече нямаше Германия, нямаше Бургас, а само едно святкане и след това един тунел, който с бясна скорост се отдалечаваше. Дочу мляскащи звуци, напомнящи й за дъждовни червеи, и това беше.
На следващата сутрин смазаният рейс красеше заглавните страници на онлайн вестниците, а един финландец, проучващ пазара в София, сгази заблуденото от вятъра флаерче, подканващо младите кандидатстуденти на неформална среща с висшистите на забутаните университетчета в Германия.

Author: Ивелината

урод с химикала