Вместо пътепис

Не. Не мога повече! Не мога да си седя безучастно и да се правя,че игнорирам въпроса, който интересува всички ни! Някой трябва да се изправи и да го каже най-накрая:

Какво точно се е объркало с железопътните гари в Полша?

Ето,казах го, сега въпреки че все още нямам отговор се чувствам по-добре. Даже ще предоставя малко контекст, макар че съм сигурен, че и вие се питате същото почти ежедневно и понякога дори въпросът за липсата на тоалетна хартия в Уганда (кредит-колегата хипстър в периода когато имаше истинска хипстърска коса) е изместен в безсънните ви нощи от странни многоизмерни бетонни буци, с които подсъзнанието ви подсказва че полските гари не трябва да се подминават току така. А, да, контекст. Бях на чудесно четиридневно пътешествие в Полша. За шести път ми е и пообиколих повечето неща,които си струват, а не бях виждал. Събрах много впечатления, пиша поредния гигантски пътепис и се вдъхнових за поне четири статии, ама да се съсредоточим върху тази, все пак.

Гарите. Какво очакваме от тях? Да отидем до тях приблизително лесно, да си вземем билет, да знаем къде да изчакаме или намерим влака си, да го хванем, да слезем на някоя друга гара и да продължим към целта си. Ако сме претенциозни, може да искаме електронни табла, нещо за ядене, чисти тоалетни или надписи на английски. Това е, толкова ли е много? За съжаление обаче гарите в Полша са като отделни същества със собствени идеи, които никак не включват предоставянето на базови удобства за пътуващите, макар и да изобилстват от табла, табелки и обслужващи хора. Но какво точно имам предвид? Да започнем от местоположението. Много гари в Полша са на неприятно голямо разстояние от центъра на града, което води до особено дълги разходки из краищата му (Лудж, Ленчица, Тчев) или из пустошта (Конин, Торун). Е, на всеки му се е налагало да върви поне веднъж дваж до отдалечени гари и в други страни, свикнали сме, а има и автобуси и дори таксита, не е кой знае какъв зор. Обаче веднъж добрал се до гарата, се оказва, че тя е от грешната страна на релсите спрямо теб. Нормалното разположение на гарите е от страната от която е населеното място, за да улесни достъпа на пътниците. В Полша обаче няма почти нито една гара, която да спазва това пожелателно правило. Някои гари са от точно обратната страна на прилежащия град (Шчечин, Торун), а други (и касто казвам други, да се разбира – повечето ) са по средата между линиите; те дори нямат правилна страна, за да се добереш дотях от където и да е минаваш под (над) релсите (Познан, Гдиня, Лудж, Кжиж).

Но ето ни най-после в гарата, даже касите се виждат ейтам при огромната редица от хора. Да, добра стара опашка, като за банани по соца. Само в Полша съм изтървал влак, чакайки на опашка да си купя билет за него и то два пъти (Краков, Шчечин). Самото купуване на билет е доста бърза и лесна процедура, а и касиерките работят бързичко; някак си обаче на всяка опашка има поне по един човек (обичайно точно този пред теб), който иска нещо особено сложно, включващо дълги дискусии и много изпринтени хартии и касае евентуално пътуване след 3 месеца за прабаба му, която има едновременно студентско намаление и карта за ветерани. Следва ребусът по разчитането на таблата. Примерно, повечето гари описват местонахождението на влака по номер на перона, но понякога е номер на коловоза. Тези номера обикновено растат паралелно, но понякога противоположно. Понякога са логични, по-често обаче човек е изправен пред табелка “Перон 1, 4, 5а – напред и надясно през стената” (Лудж) и трябва сам да открива скритите вратички. Което пък води следващата изненада:

Гарите в Полша са като лабиринти, включващи различни входове, мостове, посоки, противоречащи си табели, безброй безнадеждно изгубени хора влачещи тежки куфари и питащи туриста в мое лице за посока. Скромно мога да отбележа, че съм упътвал хора и във Варшава,в Шчечин, в Ополе и в Лудж (последните,както се оказа – грешно), а съм сигурен че из тези гари са изчезнали безследно не един и двама, търсещи изхода или влака си и до днес.

Да не забравяме и тунелите. Ще кажете – тунели, какво толкова, всички гари имат тунел който води до пероните. Но в Полша тунелите достигат съвсем нови нива! Всяка по-едра гара се гордее с поне 3-4 тунела и 2-3 моста. Които водят един до друг, до затънтени задни улички, до тоалетната и вобще до което и да е място изключващо билетните каси, главния изход или твоя влак. Ако от някоя гара се излиза с по-малко от два тунела и един мост – другите гари я сочат с пръст и и се подиграват, че е лесна. Тук като примери направо искам да спомена всички, но ще се спра главно на Гдиня, където всеки перон има тунел водещ до произволно избран друг перон, а само първият перон има тунел до външния свят и Познан, където тунелите водят до мост, който води до други тунели. В Краков пък сградата на гарата не е сметнала за нужно да се намира дори на поносимо разстояние от пероните, съответно тунелното приключение може да продължава с часове. Ако пък гарата е толкова малка, че е принудена да има само един тунел (смях и сочене с пръст) – той се намира на поне 100 метра от входа (Кутно, Голеньов) или е перманентно наводнен (Иновроцлав).

Но веднъж намерил гарата, изчакал опашката, решил ребусите, преборил се с лабиринта от тунели и извършил чудото по намирането на перона пътникът може да си отдъхне, нали? Нее, пероните също крият изненади. Примерно, тъкмо изпълзял от тунела откриваш, че перонът е 200 метра дълъг, а точицата в далечния му край е твоят влак (Шчечин, Лудж, Клоджко). Или още по-добре – перонът е дълъг 400 метра и в двата му края са спрели два влака, без никаква индикация кой е твоят (Познан, Гдиня, Варшава). Е, опитът поне ме научи – винаги вторият до който отидеш е твоят.

И накрая, ако случайно гарата не е успяла да затрудни достатъчно пътника – тя умело прибягва до помощта да багерите и фадромите. Половината гари в Полша са в перманентен ремонт, вероятно копаещи нови тунели за объркване на пътниците. Някъде цялата сграда се руши, за да може единственият вход до гарата да е през странична полянка (Ленчица), а другаде изкопите просто те водят през кални поля до огромни кръстовища (Познан). Ако и това не помогне, някои гари са просто зли – Краковската съдържа желязна греда стърчаща на около метър от стената на тунела водещ до главния вход на гарата на височина точно на средния човешки ръст, в която одряманият пътник (отново в мое лице) си тряска главата и тя почва да кънти като камбаните на хубавата Вавелска катедрала…

Е, накрая на всичкото това мрънкотене (един мой приятел го нарича балканизъм) трябва да спомена, че гарата на Вроцлав е приятното изключение на правилата на п;олските гари. Освен че е чудесна, лесна за ориентация гара (само с 2 тунела), тя е и много, много красива, слънчева и дори – жълта. Тактично ще игнорирам факта, че е строена от друга железница, когато градът е бил част от друга държава и ще си запазя хубавия спомен за единствената чудесна и удобна полска гара.