Триста метра срещи

Усещаш, че Октоберфест идва няколко дни – до около седмица – преди официалното му начало.

Малко повече шум, доста повече хора, малко повече задръствания. Повръщано по ъглите и в С-бана, пияни бакпакъри, излегнали се върху разпръснатите си по земята дисаги на завет в гарата. За миг си запитваш “Кога мина 1 година от предишния?!”, но вече си достатъчно голям, за да размишляваш твърде дълго върху този въпрос, повдигаш философски рамене и даваш нататък.

После голямото събитие настъпва и в един късен, мрачен следобед ти се озоваваш насред оживена улица в близост до Феста, опитвайки се да си пробиеш път през тълпата, вървяща в противоположна посока (не защото си долен хипстър, а защото просто трябва да си напазаруваш).

Срещите се редуват една след друга.

Две момичета с носии; водят се по тротоара под ръка, едната е боса и носи обувките си в ръка (по чудо и двете) и залита към улицата. Другата паникьосана я издърпва обратно, в движението си сама губи баланс и полита напред, точно след като те е подминала с празния поглед на човек, изпил поне един литър бира повече, отколкото е било разумно. Обръщаш се по-скоро автоматично, съзнавайки ясно, че и при най-добро желание не би могъл да им попречиш да си разбият носа в плочките – но те вече вървят нататък, малко по-бавно от преди – нищо не се е случило, може би ти се е привидяло? Група местни гъзета вървят след тях, сочат ги и се смеят се гръмогласно с бирен ентусиазъм. Октоберфест.

Подминаваш, а срещу теб върви азиатска двойка – не се наемам с опити за по-точна локализация – облечени от глава до пети в пълна баварска носия. Тя с характерния Dirndl, очевидно замислен за значително по-… пищни дами, а той с искрящо нови Lederhosen в ярък контраст с иначе по азиатски интелигентната му физиономия и очилца. И сред целия шум и хаос дори не изглеждат не на място. Глобализация.

После минаваш край хотел, на един от прозорците е застанал мъж с трудно забележима хавлийка около кръста си, който те снима с огромния си фотоапарат. Дори не ти се мисли защо.

Пътят ти е препречен от поредния неравно поклащащ се индивид. Опитваш се да заобиколиш, но той разперва ръце с по бутилка във всяка една от тях, и се мъчи да заговоро две бързащи жени. След неуспеха си забелязва изнесените на тротоара столчета на някакво ресторантче с разнасящ се из него аромат на наргиле-вишна, и тежко се строполява на едно от тях. Бутилките, почти без да разлее, оставя на масата, за да може да се хване за главата с две ръце и да почне да я клати невярващо. Къде попаднах? Колко пих? Какъв е смисълът на живота?… Не бих се опитал да отгатвам безкрайностите, до които пияното въображение може да достигне.

Малко по-нататък огромен немец е подпрял забележителните си тлъстини на кошче за боклук и, докато го подминаваш, протяга ръка и иска пари – за ядене и пиене, както обяснява набързо. Не се поддаваш на увещанията му, но явно местните са доста щедри хора, защото подобен внушителен корем не се постига с глад и лишения.

Гъмжи от народ.

Алкохолици и обикновени пияници;
проститутки и обикновени курви;
знаменитости и обикновени позьори.

Епидемия от октоберфестиозис – непредизвикана еуфория и неоправдана склонност към сляпо разхищение. Само прегърбената почти на две луда, която обикаля спирките на метрото по центъра, стои на стълбището на Карлсплац, във все същата поза на внезапно осенил я размисъл, с все същата сплъстена коса и изтъркани найлонови торби от супермаркета, и се взира с все същия безучастен поглед в нещо, което само тя вижда. Никога не я бях виждал толкова нормална.