Чай с мед и ром за ушите ти, или поредица песни от 2014-та, които си заслужава да чуеш

Хубаво е да знаеш, че в този смогясал град освен че има хубави барове, в които можеш да успокоиш душевната болка, има и WiFi. А Интернет е великата, универсална свобода… и една много добра причина да забиеш нос в смартфона, упорито избягвайки досадни или притеснителни ситуации.
И в един момент се зачиташ в нещо като тази публикация, подобна на доста от онези упорити опити на драскачите в Webcafe и GoGuide да класифицират възможно най-безполезните и клиширани неща от живота в десетина лесносмилаеми стъпки. Всичко е добре подкрепено с гифчета от сериали и филми, и редица англицизми. Браво, много фешън. Ше ви лепна на челото смотания ви хонорар от двеста лева, за да млъкнете…когато стана министър на образованието.
Хипстърията се превърна в изроден безпътен снобизъм + настървено слушане на неизвестни групи, и вече няма нищо оригинално, заклевам ти се . Липсва ми старата чалгия, онази в края на деветдесетте, липсва ми сплотеността на масите. В какво се превърнахме? Вече не е интересно. Върнете старата чалгия, върнете Азис!
Противно на очакванията, няма да пусна гифче на Азис. Само ще добавя, че Буда Бар според мен е пикът в музикалната му кариера. Аллаху Акбар. Сега ще ме застрелят ли? Too soon.

Сори за дългото интро. Харесва ми, като ме четете, чувствам се специална. Айде по същество.

Alt-J – Every Other Freckle

 
Изключителен пик в дискографията на инди-рок англичаните, превърнали се в мокър сън за средностатистическата деветнадесетгодишна псевдоинтелектуалка.
Дълго време не исках да си признавам че са добри, но ето- тази песен ме закова за стената. Всяка дума се стича като нектар, и макар и на места да е хаотична, песента е олицетворение на всичко интелигентно-похотно, случващо се между двама души преди да го направят за пръв път.
Пример: Ами… още началото на песента просто отнася. След десетата секунда някъде:

“I want to share your mouthful
I want to do all the things your lungs do so well
I’m gonna bed into you like a cat beds into a bean bag
Turn you inside out to lick you like a crisp packet”
И после пръстите ти сами набират приятелче за вечерта.

 
The Bug- Fuck A Bitch

 
Тъкмо да напиша, че най-добрата песен от албума Angels & Devils е Dirty, а пък тя била от 2013-та. Нищо, следваща подред е Fuck A Bitch. Защо ли? Освен, че нареждащият рапър е Stefan Burnett (моето любимо момче от любимата ми група Death Grips), песента е на всичкото отгоре и много зарибяваща.
Имайки честта да бъда на концерта на Bugman в Терминал 1 смело мога да заявя, че това за мен е най-раздвижващата песен за тази година. Човек има нуждата и да се поразкърши на нареждащ рапър понякога. А The Bug прави най-прослойните бийтове от немалко години. Ето ти и идеалната комбинация.
Пример: Ами чуй London Zoo, и ако не ти скочи патката още от първата песен- “Angry”, най-вероятно все още се занимаваш само с метъл. Отиди да плачеш в ъгъла.

 

Glass animals- целия шибан албум

 
Боже милостиви, този албум. Zaba е всичко това, което Alt-J не могат да постигнат. Още по-изшлайфан звук, ненатрапващо и плавно минаващо съвършенство, което не те кара да се насилваш на някои части на песента.
От толкова много добри песни е трудно да избера една, но нека се спра на Gooey – защото звучи като приспивна песен за в метрото, когато си изгубил надежда; и е по детски наивна, умоляваща, и зареждаща. Или защото така искам, няма да ми казваш какво да правя, не си истинската ми майка *blasts linking park in other room*
Пример: Като нареждат

„My my simple sir, this ain’t gonna work
Mind my wicked words and tipsy topsy slurs
I can’t take this place, no I can’t take this place
I just wanna go where I can get some space“
Добре изяснено в един сайт за лирики: Youthful recklessness.

 

Lana Del Ray- Ultraviolence

 
С леко намигване към една добра приятелка: „Ама… ти Лана Дел Рей ли слушаш?“
Да.
Даже в момента търся заместители, докато чакам да излезне новият през 2015-та.
Ultraviolence е опипан с привидно груба ръка, но накрая се оказва много точен албум. С песни като West Coast, Florida Kilos, Fucked My Way Up To The Top и … любимата на всички кралици на драмата- Ultraviolence. Песни, които просто не мога да приема за поредната изфабрикувана боза. И не мога да кимна, че комерсиалната музика е супер турбо провал напоследък. Лана Дел Рей е мацката с daddy issues, която друса Викодин, и пее мъркащо за дрога, гаджета-насилници и за неща, които мога да съпреживея: например, за по-възрастното гадже, което се опитваш да достигнеш през мъгла от чувства, много добре знаейки, че си загубена.
Пример:

Чуй всъщност West Coast: нахакана песен, която те праща на морето, с яке от изкуствена кожа и Столично Тъмно в ръка. Нищо, че морето е на изток, айде сега.
Чуй как се сменя темпото, чуй мъркащото “Ooh baby ooh baby I`m in love”, слушай целият албум всеки път като се връщаш от Бургас на път за София. И не се оплаквай.

 

Tomorrow`s Tulips- Glued to you

 
Таз песен само заради клипа си заслужава да се спомене.
За добро или лошо, първо гледах клипа, а после дръпнах дискографията. Мързелива песен. В общи линии се обяснява колко му е яко на пичът да стои за(с)лепен и въргалящ се с момичето. По същество песента не е нещо особено, но така си виках и след 25-тото въртене за деня.
Влиза под кожата неусетно тъй, както често излизат привидно невзрачните момичета от френдзоната- с категоричен поглед.
Ако въобще момичетата могат да бъдат френдзоуннати.

 

Death Grips- Up My Sleeves

 
Мога да напиша три страници колко велика група са, но ще се спра само със заканата, че няма да ги харесаш, не само защото стилът им не може да се определи (смес между experimental rap, industrial hip-hop и тежка електроника), но и защото не стават за слушане. Това звучеше като нещо тип Shit DolenHipster Says, но… повярвай ми. Твърде тежки са за теб.
Разделиха се през 2014-та, за да напишат после, че отиват на турне и накрая да заявят, че в края на същата година пускат нов албум. И после- че ще пуснат продължението на албумът им от 2014-та Niggas On The Moon.
Пуснаха инструментален албум за безплатно сваляне преди няколко дена, на който се размазвам като майонеза.
Преди три години барабанистът си снима оная работа, и пусна албумът за безплатно теглене, с което ядоса звукозаписната компания, към която бяха. Оная работа на барабаниста стана обложка на No Love Deep Web– а едноименната песен бе избрана от 4chan за техен химн.
Февруари се очаква новата тава-продължение на Niggaz On The Moon – Jenny Death, всичко е много навързано и мистериозно.

 

FKA Twigs- Preface/ Video Girl

 
Тази мома ме впечатли през ранната пролет миналата година, и за мое щастие веднага след това си пусна и новият албум. Всички опяват как била гадже с Робърт Патинсън, а тя добави „пичът в момента прави най-добрият секс в живота си“. Така като я слушам, трябва да е вярно.

„FKA“ идва от звука, който според нея се издава, като си пука кокалчетата. Прелестно създание, което си излива чувствата в музика.

Пример: Повтарящата се извадка от стих на Thomas Wyatt:
“I love another, and thus I hate myself
I love another, and thus I hate myself
I love another, and thus I hate myself
I love another, and thus I hate myself
I love another, and thus I hate myself
And thus I hate myself”

 

Бъдете здрави и през новата година, хипст`рчета. Това е от мен.

Пример: Честита нова година.

Author: Ивелината

урод с химикала