Седем фази на пиратската скръб

1. Acceptance

Прибирате се спокойно, почти одухотворено вкъщи, отваряте пощенската кутия и в нея намирате тлъсто писмо с подател хамбургска адвокатска кантора. Проверявате – адресирано е лично до вас, а през прозрачното прозорче на А4 плика се чете дългата немска дума за “Неразрешено споделяне на защитени музикални записи”. Отваряте го и на първия лист от надлежно закопчаното с телбод топче се мъдри точни дата и час, IP-то, което сте ползвали в този момент, пълното и официално име на споделената от това IP в този час и дата защитена интелектуална собственост. Дори са ви изпратили сканирано копие на съдебното решение, с което са принудили доставчика ви (ако въобще са имали нужда от принуждаване) да им предостави личните данни на човека, отговорен за интернет достъпа на това IP. Е, няма съмнение и трябва да го приемете – най-накрая борбата срещу пиратството ви застигна. В истинския свят дружеското сидйване, стоящо в основата на цялата торент философия, не се тачи особено. Честито.

2. Шок и ужас

5001 евро щети за “публично предоставяне” на един албум от 2009?!?! 1200 евро оферта за извънсъдебно споразумение?!?!?! Една седмица срок да го приема, or else!!! ВИЕ ЛУДИ ЛИ СТЕ????

3. Depression

Добре де, това са доста пари. С тях човек може да си купи кола. Да иде на 4-5 почивки. Защо все на вас трябват да се случват тия неща?! Колко ужасна страна, където ти следят дори интернет трафика… Да си бяхте стояли в Ямбол. Направо още утре можете да си хванете куфарите и да си заминете. Сигурно няма да пратят Интерпол по вас за толкова пари.

4. Bargaining

Хм, изглежда все пак не сте само вие. Даже в Интернет пише, че стотици хиляди хора попадат под кървавите шпайкове на този тип писма – къде заслужили, къде – не чак толкова. Значи, ако им изпратите тази специална модифицирана декларация, в която обещавате, че няма повече да правите така, и избягвате всеки друг контакт с тях, може и да ви се размине… може би. И, разбира се, ако не ползвате повече торенти. Поне не за комерсиални неща. И дори тогава – през прокси. Абе най-добре да си набавите пиратските неща по други канали, има си достатъчно. Нищо не е изгубено, само трябва да положите малко усилия…

5. Acceptance #2

Време е за следващото признание – вие сте пристрастени към пиратиите. Писмото на адвокатите е още топло извадено от плика (фигуративно казано), а вие вече теглите с пълна сила нова дискография (без торенти, виж т. 4). Осъзнаването на проблема било първата стъпка към преодоляването му. Та вие дори нямате време да изгледате, изслушате и изиграете цялото това пиратско съдържание на компютъра си! Ето, приемете: вие сте неспасяем случай.

6. Anger

Декларацията е изпратена, нервите са донякъде успокоени, но чернилката в душата и горчивият вкус в устата са си там. Нека опознаем все пак врага, за да го обикнем. Да погледнем що за хора са на уеб-сайта им… Какво… ПО ДЯВОЛИТЕ?! ТЕЗИ долни плужеци ли смеят да тормозят цяла държава с изнудваческите си писма?! Та тия имат вид на хлапетата в квартала, които винаги оставаха последни, когато се разпределяха отборите за мачле, и в крайна сметка висяха на вратата. ТЕЗИ хора ли след това успяват да ви вземат парите?

6. Denial

Отказвате да се съгласите, че това е нормално. Не е грешно да пиратстваш, грешно е само да се оставяш да те хванат. Не искате да участвате в това общество. Пък.

7. Acceptance #3

Отне почти седмица, за да се върне душевният ви мир. Просветлението, както толкова много други пъти, дойде след 2 бири: не е срамно да се греши. Вие не сте престъпник и няма нужда да се чувствате като такъв. Не е настъпил краят на света, а да понесе човек последствията от глупавите си постъпки е дори достойно. Огромното ви его е успокоено, вие сте отново в хармония със себе си, а хамбургските адвокати са спечелили само на хартия (и банкова сметка). Поне този път.

Околовалентински размисли

Първо, ФОСТАТА за всички вас, много сте ми драги,  ама не съвсем.

И така, нещастната ти главица е решила да попадне тук и е надигнала врат  да види какво отново е написала тази пача. От сега ти казвам, че няма да е нищо епично, защото епични неща не са се случвали в близките 5-6 години. По последни данни е имало опит за епичност, който все пак се е оказал успешен- албумът на Tool през 2006-та, но от тогава цялата Вселена е в известен застой.

Но да се върнем към заглавието. Самодоволно предвиждаш, че сега ще почна тънко и по младежки да тъпча празното бяло със зловредни мисли за Свети Валентин, нали?

Ами, яж го. Свети Валентин е просто поредният банален празник в червено, а истинските причини, заради които си заслужава да мразиш, са хората. Сега ще говорим за това колко зле си ти, колко по-зле съм аз и колко зле като цяло сме всички, че въобще съществуваме сред тази крехка екосистема с парче свинско в устата и надежди за всепоглъщаща Любов, и за различните начини, по които си ебем душата.

Не ме дразни това, че всички мразите Свети Валентин. Нещо друго е. Правите се на застреляни, ама само за това си мислите, и подобно на forever alone guy, тънките милитъри стратегии как да забиете някой са единственото нещо в главите ви. Няма нииищо по-важно от този шибан инстинкт за малко любов, любов, любов.

Добра новина! Вероятността същество от противния пол да мисли по този начин около празника е огромна. Жалко, можеше да не се хвърляш в последния момент от блока, ама какво да те правя.

Ти си хейтър на и около свети валентин. Не, няма да го пиша с големи букви. „Мразителите ще мразят”, но нека видим по какъв начин.

Ти си от онези момчета, които са истински свестни пичове, направо искам да искоча от монитора и да те гушна. Твоята тънка самоирония, томчетата с Лъвкрафт, Ерих Фром и Буковски над леглото ти, трогателното ти несправяне със свалките- перфектен батка. Обаче все не можеш да си намериш приятелка, защото си шибано претенциозен и дори да си мислиш за Нея в момента, не си си мръднал пръста да я спечелиш. Това не ти е тото шанс да си седиш на гъза и да чакаш джакпота. В момента ття сигурно се прегръща с красив и тъп, но нахален селянин.

Поздравления! Ти току-що се превърна в хейтър номер едно- несигурният пич.

Никога не си имал проблеми с жените, защото си го правил веднъж и то на тъмно. Мацката те е забила за двадесет минути и е свършила цялата работа. На сутринта си се чувствал изнасилен и отвратен, и сега си мислиш, че Вселената ти се присмива. Порасни, моля те. Отиди още тази вечер някъде, изпий няколко бири и просто изплюй бастуна от гъза си. Защото ако още веднъж ми кажеш колко си нещастен в любовта, а я подминаваш на всеки ъгъл..заклевам се… ще те убия, за да спестя мъките на всички.

 

А можеше и да е по-зле: ти си самовлюбеният пич, който сваля мацки лесно. Релефът ти е страшен, а по-страшното е, че в главата ти релефът липсва. Най-вероятно отиваш в Син Сити, поръчваш си едно тънко Виски, и сваляш чалгарки. Но около свети Валентина си викаш : „еее дееба, къде сбърках?”

Ще ти кажа къде. Някъде около сперматозоидчето на баща ти и яйцето на майка ти.

Търсиш Перфектната Кифла, която винаги е на токчетата си от бала, а от шията й, вместо опияняващото ухание на младо момиче се носи аромат на тестер от Великия Мол. Абе, заслужавате се, и най-вероятно ще се намерите. По-лошото е, че ще си направите деца малко преди да съсипете странните си, лишени от мисъл взаимоотношения, и детето ще израсне пред компютъра. Един ден ще попадне на домашното ви порно, и тогава ще стане проститутка. Е, поне се опитахте.

Тук вече обръщаме малко резбата и започваме да пишем за пички.

Няма как да не обърна особено внимание на Дисни Принцесата с Татуировки.

Същества като нея се реят в Tumblr и reblog-ват гифчета на прегръщащи се хора, докато чака Великия Принц с Голямата Патка да я follow-не и да започне и той да споделя гушкави снимки. Всичко е страшно забавно да се наблюдава отстрани.

Критериите на тази псевдохипстърка са на такива висоти, че и Райън Гослинг да дойде пред вратата й , ще му прошепне „твърде рус си, пич” и ще седне отново пред компа. Най-вероятно е зодия Риби и прекалява със салвията, но е толкова трагична, когато излива мъката си в песни на Дефтоунс и нископикселова фотография, че направо ти иде да й прережеш гърлото с ченето на баба ти.

Има и още, като толкова искаш. Представи си онова красиво момиче, от което малко те е страх. Ето я тук. Тя е умна, ама май не особено много, щото около нея се вият обожатели, а тя е хвърлила око на невъзможна за изпълнение мишена на около 1500 километра, или все още се хваща да мисли за асексуалния мизантроп, който едно време й е разбил сърцето от раз. Затова сега гледа да предизвика възможно най-много самоубийства, като не смее да пусне на никой и се затваря вкъщи да пише съмнителна антилюбовна поезия. Момичето ми, ти си най-вероятно все още млада, а несигурният пич е в момента в бара и пие три бири, щото му казах така да прави. Що не се награбите и не ме оставите на мира, вашите истории трябва да спрат да бъдат поотделно, че нямам време да ви слушам.

 

(Със сигурност има и още много други разнородности на Великия Мъченик, защото проблемът е, че сме убедени, че сме най-нещастните хора на света, ама не ми стига времето да ви побера всички, сори)

 

Та, сумирано- ако имаш малко акъл, ще спреш да обръщаш внимание на тези глупости и ще си вземеш изпитите. Every creature in this Earth dies alone – да живее Дони Дарко, ебати епичния филм.

Заведението не предлага бой с възглавници във формата на плюшено сърце, нито инструментариум за снижаване на досадата и болката, която изпитваш по принцип.

 

Ето и най-полезното нещо, което ще чуеш този месец: всъщност, сърцевидната форма е именно две човешки или свински сърца, които са залепени едно за друго. Сърцето ти прилича на боб, и като го доближиш до друг боб- мъжки или женски, (зависи си от теб и няма да те съдя, защото си ми брат, или сестра, или може би си хермафродит, който търси друг хермафродит, ебала съм те) се получава това нещо, което на практика му викат Love.

 

Довиждане, да нови срещи. Четете на Иван нещата, те предлагат моята мъжка гледна точка в 80 процента от времето.

 

Да пожелаеш свободата

първоначално написано за тълпа хормонално разтресени единайсетокласници.
============================================================

Свободата не е като салама.

Не само защото няма 2 края – свободата се яде, пие и пуши, но не е материална като салама.

Свободата не е в рошавите хипарски бради, нито в некъпаните расти. Свободата се диша, плува и лети, но не е и в имагинерните измерения на чистата мисъл.

Свободата, също така, не е в клишетата и художествените повторения.

Свободата си струва.

Ако имахме право на едно-едничко желание, то трябва да бъде това – да сме свободни да ядем, пием и пушим; да дишаме, плуваме и да летим; да вярваме и да не се повтаряме; и да не търсим сравнения със салама. Колко е трудно да си пожелаеш нещо?

Без да бъдем злободневни, какво означава за една нация, ако тя доброволно, настоятелно, упорито отказва да си пожелае каквото и да било – години и години наред, избор(и) след избор(и), врати след врати, на които обръщаме гръб, мост след мост, които отказваме да пресечем. Поглед настрани, блуждаещ и нерешителен, поглед, ако щете, вторачен в колбасарската витрина. А тя, свободата, както казахме, не е като салама. Трябва да си я пожелаеш.

Знаете ли каква е разликата между хората, които “успяват”, и хората, които винаги се оплакват, че нещо им пречи? Знаете ли въобще какво е “успех”? Сигурен съм, че си мислите, че знаете – в съзнанието ви веднага изплуват картини. На един – ъглов офис с две прозрачни стени, на друг – нова кола с шестцифрена цена, на трети – хермелинова мантия и сгъваемо столче в подножието на прословутите вече колорадски планини – като в онзи клип на Depeche Mode, знаете го. Но тенденцията се очертава ясно – все неща, които нямате. Неща, които желаете. Успехът, бих обобщил, е в желанието. Е желанието. А желанието е свобода и свободата е желание – да искаш, да можеш, да не ти… пречат. Да успееш <=> да си свободен.

Ти и твоята внезапна свобода. Ти и твоята свободна внезапност. Какво би направил, ако знаеше, че не можеш да се провалиш? Провалът – страхът от провала – ли е единствената спирачка/пречка пред абсолютната, пълна, ултимативна свобода? Не мисля. Страхът – това е просто друга дума за нещо, което не искаш достатъчно силно. Еволюционен механизъм, който на първично ниво премерва на везните на оцеляването желанието да имаш и опасността да спреш да бъдеш. Когато желанието е достатъчно силно или опасността – достатъчно малка, рудиментарната спирачка на нашата спонтанност се – нека го кажем така – освобождава. За да начертаем пълната окръжност, сплавена от две преливащи една в друга криви – искаш, можеш, искаш, можеш, искаш, можеш… Цикълът на свободата, която, като митологичната змия, захапала опашката си, обгръща и побира целия ни свят с всичките ни тревоги, страхове и желания.

Свободата, все пак, няма дори един край. Казах ви, че не е като салама.