Да мразиш на инат

За никого не е тайна, че в редакционната колегия никога не подминаваме възможността за добре – или не чак толкова добре – обоснован хейт, който да изсипем върху главите на понякога нищо неподозиращи, но пък заслужили си го индивиди. Прословутият черпак е наш любим готварски инструмент-метафора, а ако проявявахме поне толкова инициатива в приготвянето на истинска храна, колкото в забъркването на “манджа”, с която да поливаме с черпака, вероятно бихме могли да се пробваме в поне три различни реалити шоута и конкурси за таланти. Омразата, или по галеному – хейтът, оказва се, са поведение по подразбиране. За съжаление не само за нас, както би могъл да се увери всеки, имал неблагоразумието да се зачете в коментарите по произволен новинарски сайт (мои лични фаворити са флеймърите в Спортал – може би заради специфичното изписване на заучената фраза “т.а.п.а м.а.с.т.и.й.А”).

И ето тук се появява завръзката, която ме сполетя тази сутрин като живо доказателство, че човек не бива да се наспива твърде често, защото почва да има капацитет да мисли дори преди 6 следобед, а това явно води до неприятни резултати. А именно: да се мрази е мейнстрийм. OMGWTFBBQ. Това би било достатъчно да ни хвърли в дълбоко разкаяние и извинение към многобройните ни двама читатели, че сме си позволявали да изпадаме в мейнстрийм из пределите на този сайт, имащ за интернет хипстърията същото свято значение като Parc des Princes за българския футбол. От друга страна, журналистическият (кхъ-кхъ) дълг ни принуждава да заявим позиция. Ето я позицията:

Fear leads to anger. Anger leads to hate.  Hate leads to suffering.
Fear leads to anger. Anger leads to hate.
Hate leads to suffering.

Не, наистина, послушайте учителя Йода. Омразата, както ни учи той в неочаквана изява на добра граматика, води към Тъмната страна. Омразата ви прави да сте като Биг 6а, намалява броя на пандите по света и ви носи лоша карма, заради която после няма да ви върви на карти. Да се мрази не е готино. Стига вече. Хейтът е лесният път, хейтът е дефолтният изход, хейтът е евтината популярност. Не отричам, че има малко неща, по-забавни от добре наточени език/клавиатура, бълващи огън, жупел и добре подбрана помия по някого или нещо, което го е раздразнило достатъчно много, за да мръднат от така удобната летаргия, в която всички ние често и с удоволствие изпадаме. По дяволите, една от най-красивите фрази, на които съм попадал скоро в компютърна игра (родената в болния мозък на American McGee Алиса), е именно омраза в изкристализирал вид: “You oozing sore of depravity”. Замислете се само, представете си го:

You oozing sore of depravity

Може би защото думите изплуват в съзнанието ми, подкрепени от маниакалния зелен поглед на анимационната Алиса, все още настръхвам, дори само изписвайки ги. Но се отплеснах.

Говорех за хейта като най-лесния, ако и привлекателен в декадентността си начин да а) се привлече внимание б) спечели време в) запълни празно място – оставено къде от липси, къде от излишъци. Връщайки се малко назад, обръщаме внимание на Страха, за който споменава Йода. А споменавайки страх, не мога да не се сетя за Бене-Гесеритската “Litany against fear” от една книга, която преди много време обявихме за книга на годината и в чиито първи 2 части продължаваме да се кълнем на килимче при всяка отдала ни се възможност:

I must not fear.
Fear is the mind-killer.
Fear is the little-death that brings total obliteration.
I will face my fear.
I will permit it to pass over me and through me.
And when it has gone past I will turn the inner eye to see its path.
Where the fear has gone there will be nothing… Only I will remain.

.
.
.

И ето как Франк Хърбърт утрепа цял един пост в Долния Хипстър. След точно тия му думи не ми идва нищо забавно, с което бих могъл да продължа. Съжалявам, г-н Хърбърт, за волността. Съжалявам, скъпи двама читатели, ето ви за утеха една панда-хейтър – не бъдете като нея. Другия път ще ви разкажа за някоя книга, а дотогава прочетете това по-горе още няколко пъти.

Pandas are evil, mkay
Pandas are evil, mkay

8 причини да искате лятото да свърши

Да, знам, че е още август, и че някои хора още дори не са помирисали море, докато други пък са на средата на поредното си “цяло лято на морето”. Но в някои не толкова благословени части на света дъждовният сезон вече настъпи – вечерите не са това, което бяха, а да излизаш сутрин без якета и чадъри е по-скоро проява на балканско твърдоглавие, отколкото демонстрация на каквото и да било друго. Може би се дължи на това, че по някакво странно стечение на климатичните обстоятелства тази година слънце огря – съвсем буквално – дори и локалния кучи гъз, дарявайки ни с почти 2 месеца непрекъснато лято; а може би просто искаме да се правим на долни хипстъри, които от едната проклетия дават контра на всичко, което се счита за нормално. Но каквито и да са причините, тежко ударената от отпуски и мързел редакционна колегия в състав Аз реши, че вместо да се тюхкаме редакционно и да драматизираме поредния край на поредния сезон, е редно да дадем на света 8 причини да гледат с надежда към календара през следващия месец и да чакат да се свърши най-накрая. Ето ги и тях:

1. Най-после можеш отново с чиста съвест да се подмотаеш пред щанда с вината и да избереш някое хубаво, тежко червено, което да прекараш с мазни мезета, без местните разбирачи (патриотично избиращи оцетени вина от Рийзлингско) да те поглеждат смръщено иззад обутите си в сандали бели хавлиени чорапи (хайде сега си го визуализирай). Но дори местните разбирачи да не те тормозят толкова, факт е, че червено вино насред лятната жега просто не върви, и ако белите вина не са ти по вкуса, ти остава само да давиш – буквално – мъката в бира и мента с шпрайт. Които несъмнено имат своите достойнства, но просто те лишават от онази тънка нотка на удоволствие, която само червеното вино може да ти достави. Освен това само за вино има ей такива на поговорки (из една книга, която няма да обявим за книга на годината):

Beer dulls a memory, brand sets it burning, but wine is the best for a sore heart’s yearning.

2. Краят на отпуските! По древно негласно споразумение между всички работещи и неработещи хора (сигурен съм, че римляните са замесени) през август всички гледат да скатаят колкото се може повече и просто да дочакат техния ред да си запалят джапанките и да отпрашат къде към Хавай, къде към Созопол. В това, разбира се, няма нищо лошо, но тъй като не може всички да сме под някоя тиха сянка едновременно, през времето, когато ти все още/отново киснеш в офиса, голяма част от всички твои хора карат своя ред под гореспоменатата сянка. В резултат всеки опит за по-масова социална сбирщина … сбирка е обречен на остър недостиг на присъстващи, понякога достигащ такива крайности като да не можете да съберете едно каре белот. Като се изтърколят отново мрачните, депресиращи септемврийски дни, внезапно всички пак са тук и има дори за кибици.

3. Летни хитове. Мразим летни хитове! Филми за комиксови герои, филми за некомиксови, но пак супер-герои, филми за расистка ненавист, прикрита като мускулест изтребител на неамерикански злодеи. Не че са значително по-зле от редакционно любимите филми за деца и животни, с които ни къпят коледните програми, но през летните месеци всякакво качествено кино е обречено да бъде заринато от пуканкова шумотевица. А за летните музикални хитове има ли нужда да започвам дори? Да? Добре – ужасни са и те. Сякаш аутотюннатата диария не ни стига, ами и трябва непременно да се намесят псевдо-ямайски ритми във възхвала на лешперството. Пичове, не сте ямайци. Също така не можете да пеете. Дайте ми есента и злощастните й елегии.

4. Снимки на крила на самолети. Те биха могли да се споменат и като част от отпуските по-горе, но смятам, че тяхната устойчивост и разпространеност заслужават своя точка. Докато редакционната колегия аплодира горещо всякакви горещи плажни снимки на противоположния пол, то сякаш задължително предхождащите ги снимки на самолети, отнасящи wannabe-плажуващите към дестинациите им, ни бъркат сериозно в здравето. Посланието им винаги е еднакво. От повечето от тях нищо не се вижда. Всички съдържат между 30 и 70 % сивкаво крило на самолет, което така или иначе не ни вълнува особено. Не е ли по-добре, вместо да се мъчите да цъкнете професионален кадър в крайно неподходящи условия и с аматьорска камера (или, да не дава Кхтхулу, с телефон), да се насладите на момента и на факта, че живеете в бъдещето, където дори не е събитие, че седите на летящ стол в небето на 10 км над земята?! Е, нали? Благодаря.

5. Есенен мрак и хейт. Докато дори писането на горните две точки насред август ми остави неприятен вкус в устата, който съм принуден да отмивам с бира, то през дъждовните ноемврийски следобеди на душата това състояние е социалната норма. Всяка проява на радост от живота или светла вяра в бъдещето през ноември следва да се приема с недоверие и въпросително повдигане на една вежда. И тъй като мракът и омразата са все неща, от които човешкият организъм се нуждае в редовни, ако и умерени дози, с нетърпение очакваме края на лятото, когато няма да се налага да обясняваме какво ни е прихванало в тоя чуден слънчев ден.

6. Жегата? Това би било може би най-обективната точка в този иначе толкова субективен списък, но някак си не мога да се пречупя и да я приема като чиста монета. Със сигурност е тегаво да се правиш, че работиш, в офис без климатик и на 35 градуса, а да не говорим колко е неприятно в подобни температури да се кара шофьорски курс (както колегата би потвърдил), но нека оставим въпросителната засега да си седи. Дори моята мрачна особа, за която някога твърдяха, че има душа черна като някогашните CD-та на Самсунг, не може да предпочете вечния средноевропейски ръмеж, който ще ни застигне скоро. За сметка на това ще спомена, че с изтичането на лятото най-после ще се върнем към дрехите с повечко джобове. Защо сме решили, че самоуважаващите се мъже не могат да носят чантички, освен ако не са Индиана Джоунс?! Всеки, който се е налагало да изтърпи изумени погледи, докато разтоварва: портфейл, връзка ключове, лични документи, телефон, мп3-плейър от общо 2-та джоба на панталона си, знае за какво говоря.

7. Почивка от сватби! Хора, спрете да се жените! И да раждате деца! Подкрепям с две ръце идеята да се основе специален фейсбук за бебета и домашни любимци, с платена приставка – снимки на храна. Топлите месеци, започващи някъде около края на април – началото на май, са и най-благодатният сезон за сватбосване; за всички, на които този момент още им се струва далече, започва протяжно скролване и игнориране на бебешки снимки, сватбени албуми и цели спамещи профили. Студът сякаш успява да укроти тия пориви човешки и позволява завръщането към обичайния ритъм на игнориране на просто глупави снимки, животински албуми и скучни профили.

8. Есен! Лятото свършва – и това е чудесно! Идва есента, която също е чудесна. Понякога ми се струва, че някъде по пътя си към превръщането във възрастни хора забравяме детската почуда от всеки един сезон. Никой сезон не е вечен; ти също не си вечен – и фактът, че си тук и можеш да видиш следващия, сам по себе си, трябва да те прави щастлив. Дори, ако те влекат тия неща, да си сипеш от любимото си (за сезона, както уточнихме) питие, да опънеш крака и да си припомниш какво научи и как се промени за последните няколко месеца. Всеки един край е необходим за всяко едно начало. Така че – да ни е жив и здрав краят на лятото!

П.П.

И за да не сте капо, ето ви още една панда. Вижте и каква чудесна инициатива са измислили от Не!Новините.

Не бъдете като тая панда, пуснете лятото да си ходи
Не бъдете като тая панда, пуснете лятото да си ходи