Последният ден на XXI век

Иван Вазов има един разказ, който се казва “Последният ден на ХХ век”. Сигурно малко от вас – дамите и господата иначе така начетени читатели на нашия любим блог – сте го чували; и с право, това е едно от най-слабите му произведния. И то не защото Патриархът на българската литература ни най-малко не е познал какво ще става в бъдещето, за което наистина не можем да го виним (всеки който се е опитвал да познае наведнъж 8 мача от Шампионската лига знае колко невъзможно и същевременно високо ценено умение е дори това да предвидиш какво ще се случи идната сряда). Не, разказът е слаб, защото се опитва чрез уж невинно потапяне в света  на “фантастиката” да прокара силни и агресивни националистически убеждения и пристрастия към любимата “Велика Сила” на писателя. Може да е работило за повдигане на българския дух преди 100 години, но опредлено не издържа теста на времето като значимо произведение и пропуска възможността за развитие в мисленето на хората. Всъщност това е една от честите ми критики към фантастични произведения, чието действие се развива в бъдещето – че съвременните писатели рядко предвиждат някаква промяна в човешкото мислене и в манталитетите и отношенията между хората, просто пренасят своето мислене в някакво бъдеще, сякаш точно в периода на техния живот интелектуалното и културно развитие на човечеството или някоя определена култура – замира.

Но пък идеята да се опитаме да познаем какво ще стане в бъдещето винаги е била очарователна. И сега след като наредих злостно един от най-великите писатели на България, ще направя своя (вероятно също толкова жалък) опит да предвидя какво ли бъдеще очаква човечеството към края на 21 век. Всичко оттук нататъка са спекулации, тъй че ако не сте съгласни – чудесно, имате си ваша версия за бъдещето.

Технологически светът ще се развие много през идния век, но в посока в която малко автори на научна фантастика са очаквали. До края на 21 век хората няма да са плъзнали из космоса, няма да са колонизирали други планети, няма дори да са излезли от слънчевата система. Факт е, че… всъщност няма за какво, няма кой да осигури безвъзвратно финансиране на грандиозни космически проекти, а то винаги ще е безвъзвратно. Най-много някоя базичка на Луната или някоя машина някъде другаде да копае нещо или да прави изследвания, точно както е и сега. В замяна на това науката ще се развие дотолкова, че редица неща които не разбираме за космоса ще бъдат разбрани както си седим на Земята. И повечето от тях ще касаят Вселената като цяло, а не реалното ни придвижване през нея. И извънземни няма да се появят или да бъдат открити, поне не повече отколкото досега. Квантовата механика ще направи гигантски скокове и ще открие нечувани засега чудеса, които вероятно ще имат и ежедневни приложения за всеки. Науката ще удължи и продължителността на живота, но не с много – още 10-тина години на сегашната и ще излекува разни болести, но пак – не всички.

Транспортът по планетата ни също няма да претърпи големи скокове напред. Естествено ще става по-бърз, по-ефективен, по-евтин, по-сигурен, по-масово-достъпен, но няма да има нови отрития от величината на влака, самолета и автомобила, просто защото настоящите средства изпълняват функцията си достатъчно добре. Няма да имплементираме телепорта (или подобно нему средство) дори и да го изобретим, просто защото няма смисъл – дали ще се озовеш на другия край на света за една минута или за десет часа е едно и също в почти всички обстоятелства.
Истинското развитие в технологиите ще е в света на комуникациите. Колко само са се развили те през последното десетилетие – ако запазат този темп на развитие наистина в бъдещето няма да има нужда от развитие на транспорта, защото виртуалното присъствие ще е достатъчно. Хич не ми го побира акъла докъде може да достигне сегашния скок в комуникациите. Нещо, което също ми се струва вероятно (макар да имахме много хубав спор с колегата хипстър, който въздигна справедливи аргументи срещу  тезата ми), е че чрез развитието едновременно на технологиите и невробиологията в някой момент ще стане възможно да се осъществява комуникация или да се влиза в мрежата директно с мисъл, а не с външен физически агент като компютъра или умнофона.

Икономическата структура на света ще си остане такава, каквато е сега още много години. Ресурсите няма да свършат, в края на века все още ще има и петрол и газ и въглища и вобще всичко, както и нови хитри източници на енергия които още не сме измислили или развили. Енергията ще е масово достъпна, което значи много, много по-масово отколкото е сега – няма да има села в Танзания дето нямат ток или недостиг на бензин в средата на нищото. Корпорациите ще растат и ще придобиват нови и нови сили, но, поне през този век, няма да се стигне до “корпокрацията” от едната епоха на Облачния Атлас (между другото, много добра книга, че и филм). Машините ще стават все по-ефективни и все по-малко физически труд ще трябва да бъде извършван от хора, което ще промени професионалния птофил на населението, работният ден вероятно също ще намалее и ще стане много по-подвижен. Но стига съм се обяснявал за тази една четвърт от човечеството, която сега живее най-добре и има достъп до всичките тези технологии и транспорти – какво ли ще стане с онази гигантска част от хората които живеят бедно и мизерно, без образование или интернет в забутани места? С голяма увереност мога да кажа, че след един век те ще живеят по-добре отколкото ние, представителите на развитото общество живеем сега. Защото това е вярно дори за миналия век, когато развитието на всичко е било доста по-бавно от този и е имало два сериозни скока назад на име световни войни. Освен това предвиждам бедните общества да наваксат и към края на века разликата между живота на хамериканците и на етиопците да съществува, но да не е особено голяма. Също така населението на света ще стане проблизително постоянно със съвсем малък прираст, това комбиниано с постоянното развитие би трябвало много да подобри живота на всички.

Политическото развитие също ще претърпи някои положителни развития. Примерно войни ще има и през 21 век, но ще стават все по-безкръвни и бързи. Защото военната технология, както всяка друга се развива и дори в момента е много по-лесно да постигнеш стратегическите си цели в една война без да избиеш много хора, а в бъдеще ще стане още по-лесно, когато въпросните технологии започват да достигат и до по-слабо развитите страни с по-големи опасности от войни. С въпросното технологично развитие обаче идва и културно – вече масово се възприема като нехуманно да избиваш цивилни хора или да ги изселваш, което ще направи каквото и да е завладяване на нова територия неизгодно за завоевателя. Така войните ще спрат да са политически, ще останат само икономическите такива, които се водят на други нива населението не е заплашено. Мирното съществуване и липсата на пряко-засягащи мнозинството от хората апетити към чуждите държави пък ще доведе до премахването на граници (естествено не всички, но доста), което пък ще доведе до много по-голяма толерантност между хората. Така национализмът ще изчезне (или поне ще се маргинализира) след кратък пик в началото на века към който май сме тръгнали.  Ролята на държавата също ще става много по-малка и нейните отговорности ще се прехвърлят върху международни организации или компании.  Естествено това ще става първо на някои, и далеч по-късно на други места, но глобалната тенденция струва ми се е към изчезване на силната държава в полза на развиващата се икономика и намаляване на значението на реалния режим по който една държава се управлява (било то демокрация, диктатура или друго). Дори тази тенденция да не се окаже правилно решение в дългосрочен план – мисля, че ще мине повече от един век в това тя да се обърне. За всички обаче, които си мечтаят за антиутопично общество, Трета световна война или някакъв апокалипсис – сори, няма да го бъде.

Културно светът ще се глобализира все повече, но не до крайност, защото хората вече са достатъчно съзнателни да ценят разликите в културите си. И няма да трябва да говорим китайски, както се чува в разговори тук-там, английският език ще бъде международният език на бъдещето, но употребата му навсякъде няма да е натрапчива и освен някои мнгоо застрашени езици – никой друг няма да изчезне. Изкуството ще се промени също, някак ще става по-виртуално, макар че точно тука започва да се вижда краят на въображението ми…

Сега като си чета писанието – май съм попрекалил с оптимизма. Точно като Вазов, а той нищо не е познал… Нищо, писах си прогнозата за шампионската лига на човечеството, сега остава да се облегна спокойно и да гледам какво ще стане.