2014: Прономерована, прошнурована и подпечатана

Стана почти догодина, а декемврийският, новогодишният, коледният и междупразничният ДХ си стоят все така ненаписани. Call off the search for your souls, защото ето ги идват. Ще си позволя днес да съм по-личен, а догодина повече няма да правя така. Ето я и нея – моята 2014-та по азбучен ред.

А – Arctic Monkeys и техният AM. Абсолютна заря на домашния ми музикален хоризонт. Макар че излезе през 2013-та, албумът не помръдна от почетната плейлиста на телефона ми цялата тази година.

Б – България, най-накрая. Няма нищо като едно хубаво, старомодно завръщане. Също “Бири” и “Борисовата”.

В – Волейбол. Отидох, видях, не оцених и се завърнах в топлата прегръдка на футбола.

Г – Гори и пущинаци. Същото като волейбола, само че вместо “футбол” да се чете “цивилизацията” – места с бира и градски транспорт.

Д – Доленхипстър и неговият упорит отказ да загине под тежестта на очакванията на двамата си верни читатели и мързела на тримата си не чак толква верни списвачи.

Е – Ева Грийн, която за общата ми култура беше откритие от ранга на АМ от по-горе. Къде съм блял, докато тя се е снимала като най-страхотната Бондеса (Бондиня) ЕВЪР, не е ясно, но ролите й в 301 Далматинци и Син Сити 2 ме накараха да се освестя и да запълня пропуските.

Ж – Железници, Български Държавни. Първото ми пътуване с тях от години остави дълбоки следи и твърда решимост да не повтарям. Срамота.

З –

И – Interstellar. Категорично любимият ми филм, който видях на голям екран през годината, въпреки всичките недоклатености в научната част. Може би просто не мога да устоя на един хубав апокалипсис.

Й – Йегермайстер, тъмен. Върви чудесно с бананови смуутита и Star Wars.

К – Компютърни игри. Сякаш някой се е съмнявал. Знам, знам – ще порасна и ще се оженя най-накрая, ще си купя потник на дупки и ще почна да пия ракия в 5 следобед, както правят истинските зрели мъже. Ей така:thinking-about-dragonsЛ – Лудогорец, разбира се. Достатъчно изписахме по този сайт за тях, така че няма да се впускам в подробности.

М – Морето, което също заема почетно място сред пропуските ми за годината. Добре, че беше редакционната колежка, та да си намокря поне големите пръсти на краката и да го броя дъждовно.

Н – Носталгия. Във всяко място, което напускаме, оставяме по парченце от себе си и това, оказва се за моя огромна изненада, важи и за страната на вурста, бирата и орднунга. Не много, но все пак.

О – Октоберфест, който тази година беше проблем на някого друг. Огромното Облекчение тези 3 седмици да не присъствам или участвам на събитие, концентриращо се върху органичната преработка на неразумни количества бира. Алилуя. Противоречи малко на горната точка, но това е, за да всяваме смут.

П – Пратчет, Тери. И неговата най-нова книга “Raising Steam”, до чието ревю също не стигнах. Далеч от най-блестящите му творби, въпреки това ще я отбележа тук заради натрапчивото чувство, че всъщност не четях “най-новата”, а “последната” книга от Света на диска, и се прощавах с него и феноменалния му автор. Ето и цитатче, за да не сте капо.

people went looking to find themselves and what they found was somebody else.

Р – Работа. Доживях да видя деня, в който да бъда набеден, че се преработвам. В тоя ред на мисли, ето ви един интересен линк “за после” по темата: цък. Да не каже после някой, че не сме образователна медия.

С – Световно!!!! Световно, световно, световно! Макар че от осминафиналите нататък “Мундиалът” (събрали сме се все любители на клишетата, знам) в Бразилия позагуби набраната инерция чак до френетичните полуфинали, не мисля, че някога съм гледал подобна зашеметяваща групова фаза.

Т – Тишина. Мислех, че това са само легенди и оправдания на хора, които не са успели да си бият камшика в посока Отпуска, но тишината на изоставената през лятото София съдържа нещо едновременно толкова иронично и философски успокояващо, че си струва човек да пропусне някой и друг ден на Слънчака, за да я изпита.

У – Учението, за поредна година. Да вдигнем чаши за това догодина вместо под “У” да го намерим под “Д” – като “Диплома”.

Ф – “Фашизмът” на Желю Желев. След “Задочните репортажи” на Георги Марков вече си имам и друга любима книга, която да размахвам всеки път, когато някой вземе да подсмърча по соца.

Х – Хобитът Пореден. Харипотър. Хейт. За Хари излях с големия черпак, но на Хобита му се размина, най-вече защото не искаме да изглеждаме чак толкова негативни, колкото някои хора ни изкарват. Ще ви пусна ей тук само немския превод на заглавието: Der Hobbit: Die Schlacht der Funf Heere. Вие сами си вадете изводите що за изчадие би могло да се казва така.

Ц – “Цялата ти работа е такава” като любима хранилка на годината. Наздраве на сисадмина, че и той е човек, и той душа носи.

Ч – Числа, сметки, икономика, екселски таблици и счетоводни исто(е)рии. Никога не знаеш къде ще те отведе животът.

Ш – Шампионска лига – за пръв път на живо. Колкото и да помръзнах в късните й групови етапи, да видиш Реал (М), Базел и Ливерпул на стадиона за моята религиозна ориентация е като да ти помаха Папата от балкона на “Св. Петър”.

Щ – Щеркольовата, която си остава едно от хората с най-симпатична музика, които научих през 2014-та.

Ъ – Ъпгрейди. И дори не говоря за компютри този път, макар че адреналинът от това да ти умре охлаждането на компютъра, докато пишеш теза, определено заслужава своя буква.

Ь – Получавате 5 интернет точки, ако знаете как се пише главен Ь, без да пействате от тук.

Ю – Юнайтед, Манчестър. Знам, че не е никак хипстър, но едно лято на безогледни трансферни харчове няма как да не оставят топло, уютно чувство в душите човешки.

Я – Ямбол, duh. Все още Е градът, където хората се напъват да кихнат, само и само някой да им каже “наздраве”. Може би затова е и единственият, в който бих се чувствал удобно да вляза на кино с патронче гроздова в джоба.

Добре, че няма още букви. Честита новата, уважаеми наши двама читатели! Аз си пожелавам вдъхновение.

А ето и панда, която се крие от читателските критики, които правомерно ще последва това отбиване на номера от моя страна.

Не стреляйте, толкова си може
Не стреляйте, толкова си може