Хайде на мач!

Хладен следобед след скоро паднал дъжд в ранната пролет. Едвам намерили стадиона на място където стъпваме за пръв път, в държава, в която сме кацнали преди два часа. Паркинг зад някакъв склад, защото спретнатото малко паркингче за феновете е запълнено, освен две неохранявани вип-места. Игрище където малчугани тренират, без да обръщат внимаание на събитието. Първият ни поглед към терена е в момента в който мачът започва; следва мъничко суетене в което аз купувам билети, а другарят ми – бургери от опънатата пред входа гигантска скара. Ние сме на мач в Исландия!

За всеки, който се чуди защо първата работа на двама ни в тая чудесна страна е да отидат да гледат мач от шестнадесетинафинала за исландската купа, искм да припомня името на сайта и ценностите, които то представлява. За тези, пък, дето не знаят какво е шестнадесетинафинал – тази история може и да няма смисъл, може направо да скочат на последните два абзаца. И тъй, ето ни пред входа. Късат ни билетчето, но няма проверки за нищо. Стадионът с кпацитет хиляда има само един вход и една трибуна, без разделение на феновете. Качваме се и се оглеждаме за места и, въпреки че всичко е пълно и има много прави – изненадващо намираме. Почвам да се чудя да не сме се намърдали в детската секция, защото навсякъде наоколо има деца, но като се огледа човек вижда деца из цялата трибуна, тичат насам-натам със сините си фанелки и шалчета. Агитката на домакините е в средата и пее гръмогласно, чудим се малко къде са гостите. Теренът пък е на пет метра пред мен, мога да уцеля страничния съдия с бургер и да ме дават по исландските новини.

И докато аз още се озъртам и асимилирам обстановката – пляс, бодрото нападателче на гостите мушва мазничък гол под малък ъгъл. А може би е време да спомена кои играят? Домакините са Стярнан – шампиони на Исландия за миналата година (исландското първенство е с цикъл пролет-есен, заради студа и дългия ден) и направили невероятен за исландските стандарти поход в тазгодишната Лига Европа, отстранени от Самия Интер точно преди да влязат в групите. Всъщност обаче са далеч по-известни с театралните си празнувания на отбелязаните голове преди години. Гостите са Лейкнир, шампион на долната дивизия и шести в настоящия шампионат (след 6 кръга, а Стярнан са пети). И така, малко изненадващо, въпросните гости поведоха.

Отвори се мача, както биха казали родните коментатори. Стярнан натисна, гостите контраатакуват добре. Централният нападател на Стярнан е дебеличък и бавен, но много техничен, за сметка на това крилата са пълни дървета. Лейкнир има двама мощни и технични предствители на африканския футбол по левия фланг и повечето добри идеи и спечелени сблъсъци идват оттам. Всеки път като има ъглов удар цялата публика става на крака, ъгловите удари са събитие в исландския футбол. След добра атака техничният дебеланко мушна топката под плонжа на вратаря и изравни.

Първото полувреме мина неусетно, даже не съм забелязал кога бургерът е изчезнал в зиналата ми паст. Разхождаме се из цялата трибуна, прави впечатление, че двете агитки всъщност са една до друга и си пеят и си пускат майтапи без каквито и да е конфликти. И няма нито един полицай, охранител или вобще – човек на реда, хората някак сами си го спазват. Решаваме да се преместим при гостите, за да чуем малко и от техните песни и защото си мисля, че повечето екшън през второто полувреме ще е на тая врата (където домакините атакуват). Уви, не съм познал; второто полувреме започва бавно и скучно. Един по един играчите грохват, без да са направили нищо запомнящо се. Креативният дебеланко бе сменен от дълъг и трудноподвижен тип, който успя да се контузи при третото си пипване на топката. Стярнан, може би като по-опитен отбор запази малко повече сили, но когато нападателят се контузи останаха с човек по-малко и се прибраха по-назад. А човек не може да не се пита – тези ли са отстранили Лех Познан и са играли с Интер?

А публиката пее ли пее! Пеесните на Лейкнир са малко по-мелодични, а агитката – малко по-колоритна; това впечатление обаче може и да идва от доскучалия мач заради който им обръщам повече внимание. Или пък защото талисманът им е гумена възглавница, на която пише Лейкнир с маркер? Дори хлапенцата дето трябва да връщат топките са отегчени и си разцъкват зад вратата. Мачът свършва; не знаем какво следва сега, но по приготовленията на всички – явно са продължения.

Ясно като белия ден – който продъллжава да изглежда ранно-следобедно в 10 вечерта – е, че тия няма да си вкарат гол в продълженията. Прекарвам ги в чатене с хора и уреждане на предстоящото ни спане, чакайки логичния завършек. Най-накрая идва време и за него – дузпите. След изявите на двамата вратари съм готов да се обзаложа, че нито една дузпа няма да бъде спасена и се оказвам прав, първите десет са вкарани безпогрешно и то не заради уменията на шутиращите. Също така съм сигурен и че по-опитният турнирен отбор, сиреч домакините – ще спечелят, “лотарията на дузпите” важи само когато напрежението за всички е достатъчно голямо. Чак на единадесетата дузпа, единият африкански бек на Лейкнир уцели гредата и съдията я даде пропусната, макар че според мен топката се топна зад голлинията. Стярнан победи, а ние си отидохме зад склада да си търсим колата. Нямаше дори задръстване след мача.

По-наблюдателните от вас вече знаят накъде бия с тази история. Стадион за хиляда души с една трибуна и гледка към хълм. Приятелски отношения между всички, семейства, деца и липса на полиция, задръствания и глупости. Дружески агитки, общ вход, гумена възглавница. Отбори които припаднаха след едно полувреме, вратари дето не могат една дузпа да хванат, играчи дето не могат да тичат 90 минути а за 120 да не говорим. Звучи като махленски мач, ниво В-група може би?

И все пак в Исландия няма фалити на отбори, дългове, несъстоятелност, бизнесмени със съмнителни репутации, пропуснати заплати, шефове на отбори биещи се в гърдите, тото-мачове, “спасители”. Няма омраза, насилие, счупени седалки, агитки дето ходят по села да бият някакви хора дето нямат нищо общо с футбола, полицейски контрол по стадионите. И все пак футболът им върви нагоре от самото си създаване, ето сега по всичко личи националният отбор ще ходи и на Европейско първенство, за разлика от нашият. Никога не съм бил от хората дето обясняват колко зле е България в сравнение с Чожбината и сега отново няма да го направя, просто, без да се задълбавам забелязвам, че има и друг начин и не мога да не се запитам “Какво стана с нас, трикрако куче?”

А вратарчето на Стярнан дето не хвана ни една дузпа, точно десет дена по-късно дейно участва в историческата втора победа на националния си отбор (Фарьорските острови) срещу Гърция.