Хелуинско, празнично, хипстърско?

Защо нещата не могат просто да си останат така, както винаги са били? Този въпрос си задавам с яд, докато се опитвам да разгадая къде по-точно трябва да прицеля настоящия си празничен, хелуински пост, така че поне мъничко да оправдая гордото име на сайта. Виждате ли, проблемът да хипстърееш в днешни дни е, както би казал Омир Симпсън, че никога не знаеш какво точно минава за хипстърия в момента. Първо трябваше да си различен; после трябваше да си толкова различен, че да дразниш околните – да не забравяме и да ги ругаеш на стадни животни (незнайно защо, почти винаги на “овце”. Толкова по-красиво би било да подкараш някого на антилопа гну). После всички решиха да бъдат различни и, някак си, да бъдеш като всички останали спря да бъде да… бъдеш като всички останали, а напротив – да бъдеш различен. Макар че всички са еднакви в различността си. Но все пак не са мейнстрийм, защото се самоопределят като анти-такъв. Същевременно мейнстриймът опустя, което може би по дефиниция го направи хипстър? Объркан съм. Затова и не можах да реша дали да нахваля или да оплюя Хелуин като празник, поради което – по изключение – ще взема да бъда искрен. Тримата ни верни читатели ще ни простят, с извинение.

Предполагам почти всички вече научиха, най-малкото докато редуват цъкането на умнофоните си с рисуването на котешки мустачета и псевдо-шевове по лицата си с молива за очи на майка си, че Halloween (моля ви, в името на всичко греховно, не го бъркайте с Helloween. Не идва от “hell”, нито пък е посветена на едноименната, доста прилична метъл банда) съвсем не е американски празник. Настоящата му версия с разюзданите партита може и да е привнесена от западната поп култура, но Нощта на вси светии, което е дългият, тегав превод, не е дори католическа. Както всички истински, наелектризирани с човешка енергия празници, Хелуин пуска корени много, много назад в цивилизацията. В древния, покъртителен, езически ужас на първите хора, научили достатъчно, за да очакват настъпването на зимната смърт на природата (и последващото ѝ пролетно възкресение), и същевременно все още твърде крехки, за да осъзнават, че шансът зимата да приключи цялото им земно съществуване е съвсем реален. Поплювковците от БПЦ, побързали да заклеймят Хелуин като сатанистки, сякаш без да осъзнават, че именно присъствието им в живота на хората предимно чрез забрани и порицания е това, което ги отблъсква от прословутото лоно на Църквата, твърдят, че православно би било да се чества Задушница. Само че Задушница е мрачна, тържествена. В моя скромен, неправославен свят, Хелуин е много по-близък до Димитровден. Празник не за почит към мъртвите, а за един гордо развят среден пръст към всички стихии, към всичкия смазващ мрак на очакващите ни месеци; празник, на който казваме: нас ни има, и няма да се дадем без бой; да се съберем, да му хапнем, да му пийнем, който свари – може и друго, да поканим и Св. Димитър при нас на масата, пък каквото ще да става.

Всъщност, споменавайки Светиите, няма как да пропусна и надигащия се тук и там вой по повод “опошляването” на “техния” ден. Give me a break. Както споменах, празнуването на прехода между сезоните е много, ама много предхристиянско. Наистина ли си мислите, че вашите далечни предци са се редили със смирени физиономии и свещичка, бодната в пластмасова чашка, за да почетат този или онзи?! Празнуването от зората на човечеството се е случвало с разюздани крясъци, бурни оргии и – след изобретяването на алкохола – безпаметни запои.

Или пък някой твърди, че прекалената сексуализация на Хелуин – от секси-вещиците през секси-медицинските сестри, та до секси-зайчетата – е нещо ново, привнесено, американско? Това – сериозно ли?! Вещиците от традиционния фолклор са груби изнасилвачки; вампирите са цял един митологичен жанр, основан на сексуални фантазии; боже мой, в когото не вярвам, та да вземем дори самодивите – според вас, дали са отвличали младите момци, за да им правят компания, докато пият млякото си с какао преди лягане?! Дядовците на светците, които сме свикнали да гледаме с хрисими мусури по иконите, в първоначалната си езическа инкарнация са всъщност свирепи, брутални създания с огромни, натопорчени членове и капеща от крайниците и оръжията им кръв. Само и единствено благодарение на наложените от религиите забрани безразборният, полигамен секс е избутан встрани от дневния ред и масовото говорене. Това, което в момента наблюдаваме, е по-скоро възраждане на поизгубени традиции заради нарастващата образованост и резултиращата от това намаляваща религиозност на обществата.

Така че, трима наши верни читатели, и който друг се е излъгал да попадне на този сайт, привлечен може би от някоя индексирана от Гугъл ключова думичка в заглавието, Хелуин си е съвсем наред. Няма сатанизъм, няма богохулство, няма пропадане на младежта и потъпкване на всички ценности, в които вярваме. Има връщане към истинското значение на празника. Има шумна демонстрация на радостта от това, че сме живи и сме тук; има непокорно предизвикателство срещу природния ред; има, в крайна сметка, едно твърде ренесансово затвърждане на човека като център на Вселената вместо като покорен слуга я на светии, я на предхождащите ги езически идоли и богове. Извадете си от гардероба вратовръзката на черепчета и кости, омажете си лицето в бяло, яжте, пийте, Огито черпи.

И все пак внимавайте със самодивите, че тази нощ наистина ще бродят като за последно.

Конфликтни емоции
Конфликтни емоции

Insert cringy заглавие here

CRINGE
[krindʒ]
1. свивам се (от страх, преди удар и пр.)
2. раболепнича, подмазвам се (to, before)

Така може и да е в речника, уважаеми двама наши верни читатели, но cringe – поне за скромния откриващ тази статия – е онази неприятна тръпка, която ви кара “да се свиете”, но не от страх или преди удар, а когато попаднете на нещо полу-тъжно, полу-жалко; нещо, което да буди едновременно вашето снизхождение и да ви озадачава; да ви кара да ви се иска да хванете за ръчичка индивида, предизвикал cringe-а, и в тих разговор на чаша ароматен черен чай с портокалени кори да му обясните защо точно бърка. Всъщност – чувството, докато четете този увод, и се чудите защо продължавате да посещавате този сайт. Но cringe-ът си има съвсем реални измерения (макар и повечето от тях да са из интернет), които ще ви представим с няколко примерчета по-надолу.

Нашите 8 cringeworthy неща по света, които ни карат да cringe-ваме

1. Фейсбук профилите на всички лелки. С техните обсипани със звездички колажи; с lens flare-натите картички за рождени дни. С мъдрите, същевременно тривиални мисли, написали с болднат comic sans и по една правописна грешка на всеки ред, цапнати гордо върху блърната картинка на нещо може би романтично. bg-mamma намери своя интерактивен дом във Фейсбук.

2. Патриотите. Дали ще си изтатуират larger-than-life портрети на видни революционери (най-често горките Ботев и Левски, понякога – Раковски. Как пък никой не си хареса епичната брадата физиономия на Каравелов) върху масивните си назобени гърбове, или пък ще си овесят мазано с фотошоп национално знаме със “СВОБОДА ИЛИ СМЪРТЪ” на ковър фотото във фейсбука (отново), те са превърнали показната любов към Родината, Отечеството и kletata majka в богат извор на cringeness.

3. Твърде бързо порасналите ученички. Те са на 14, може би и на 12, приличат на 30 и им се ще да са на 18. Те имат смартфон с hello kitty панел и поръбена със златисти мъниста фейк луи вютон чанта. Тях ги карат на чалготека с джипове, а понякога ги и връщат с такива. Понякога – дори със същия. Те ходят на солариум, за да бъдат оранжеви дори през ноември, когато нормалните хора стават прозрачни. В главите си никога няма да надраснат тия лелеяни 18 години, дори когато станат още по-cringeworthy лелки на 45.

4. Застаряващите рок звезди. Има много тъга в остаряването – любимите ти футболисти от детството се пенсионират, схващанията на врата ти стават все по-свирепи и по-продължителни, а дори мисълта да откараш до 3 часа посред нощ по своя воля почва да буди лек присмех. Но малко неща са по-тъжни от това да видиш любимите си рок и метъл звезди затлъстяващи, опънати с ботокс, отчаяно желаещи да вярват, че дългите опашки ще прикрият все по-бързо оплешивяващото теме, и будещи единствено cringery. Напримерah_cringeИли

God damn it, Dave
God damn it, Dave

Но да не забравяме

Ок, тия си бяха cringe и като млади.

5. Есента …Пак е време за депресия!

Листата падат, първо на ръка. После- колегите, които се оплакват, че нещо не са на кеф. След това някъде на път за вкъщи след работа помирисваш нечия запалена камина, и просто си казваш: „трябва да си призная, тази миризма ми напомня за село и за спокойствието, което така и не запазих от детските си години насам…“ – има ли нужда да казвам повече? Emotional cringe. Това дори бие останалите. Чувстваш се като меланхолично парцалче за чистачки на голф, забравено и отлежало 15 години в багажника, и това не е яко. А е какво-точно така. Cringy.

6. Сега знам, че на Иван много му се щеше да спомене Концерта на Слави и Ку-ку бенд, но тази чест се падна на мен, Ивелина. Затова искам горещо да припомня на всички какъв повод за cringe имаме.Концертът на Слави приличаше на магазин за 1 лев, където можеш да намериш всичко- от рокерска естетика (което е цяла отделна глава за cringe…все още не разбирам какъв трябва да бъдеш, за да си рокер на мотор. Да свършваш при вида на Yamaha с тунинг ли? Да се правиш, че слушаш метъл, но всъщност да харесваш „само ейсидиси и баладите на металика“ ли? Някой да ми обясни), през друсащи дупета какички, до феноменалният завършек- Крисия пее песни за децата и новата планета.

Къде е естетиката на подобно събитие? Може би в сълзичката, която се била стекла от бузата на Годжи, заради фактът, че целият оркестър е напълнил банковите си сметки за един ден.

7. Силвия. Ха! Мислихте си, че няма да продължавам да наливам Силвия ли? Силвия е още тук, и няма да си отиде скоро, защото Силвия като се видяхме на по кафе последния път ми сподели, че българската образователна система има нужда от промяна.

YOU DON`T SAY?

„Не, напротив- казвам“- продължава Силвия , а аз почти си изплювам кафето, защото преди това се бях натряскала с уиски „Дива Коза“, и в един момент, в един кристален и прекрасен момент искам да изцедя цялото си нещо, цялото ми желание да слушам и после да помня, за да запиша това… и тук някъде чувам откъслечно от Силвето „ Защото американците са го измислили преди нас, Иве. Неслучайно те са нация номер едно. Трябва да си взимаме поука от тях“ – тука за малко пак спрях да я слушам, и се замислих:

8. The educational system, man…the corporations!

Значи, много ме дразни какво се случва в момента НЕ с образованието в България – аз минах през постсоц-обърканото и като цяло неефективно образование в средните училища през 2004-2009-та година и това, което се случи, беше да се сприятеля дълбоко с две учителки, които даваха мило и драго за мен. Не станах изрод.

Класно-урочната система е най-ефективната, когато става въпрос за масовото образование в училище. Това е. Алтернативата е да запишеш бъдещото си отроче в частна школа, но познай какво! В ОБРАЗОВАТЕЛНИЯ СЕКТОР НЯМА АДЕКВАТНИ КАДРИ.

Никой не иска да се занимава с това. Говоря и от свое име. Децата могат да бъдат прекрасни същества, които бълват само лафове, които си записваш и цитираш после, но през останалите 90% от времето ти се качват на главата. Днес едно дете буквално се покатери върху мен. Не говоря думи, които съм изсмукала от чужди разговори. Едно дете буквално се покатери върху мен днес, докато се опитвах да го накарам да си направим урока по английски.

На децата сега, в този момент, им липсва респектиращата фигура на родителят, учителят, директорът. Децата в момента са пренаситени (като нас, ако трябва да съм максимално cringy- имаме твърде много и не го оценяваме) , имат всичко необходимо, и спират да придавам стойност на каквото и да е било. И за капак, родителите им не ги санкционират, когато направят някоя глупост, а примерно им казват: „Днес няма да ти дам три вафли, а само една“.

Децата са в една изключително комфортна зона, където става следното: „мама като се върне каза, че ще ми купи само три костенурки нинджа.. само три!“ (това е 100% достоверен цитат от предишната ми работа, където едно момченце се оплака на приятелчето си)

Всичкият този текст по-горе за образованието е моят  cringe.  Аз съм Ивелина, между другото, някъде от пета точка нататъка завзех този пост.

Като педагог по образование, се сблъсквам постоянно с това, с пренаситеността на децата и с неглижирането от страна на родителите, когато става въпрос да поставиш детето на място. А, да, и безусловната обич: „Каквото и да стане, мама ще го оправи и те обича“. Чудесно. Представям си как на 18 години детето крещи на майка си „Ако ме обичаше, досега да ми беше взела апартамент! Нали ме обичаше…какво стана? Защо нямам всичко?“

Аз в момента се питам само защо ми се падна бутилка уиски с плаващи остатъци на дъното, но продължавам да си наливам от време на време.

И понеже направих първия си пост от месеци насам, с незаменимата помощ на Иван (или аз всъщност му помогнах?), си наливам още едно малко, преди да извъртя на foobar-a  или  The Soft Moon,  или  Morphine-  не знам, трябва да помисля.

А, да, и ето една пандиШка.

tumblr_nufnxp0L0x1ub6sf7o1_500