Кому са нужни черниците?!

Пак дойде времето на селфитата от морето и кифлите, за които “косата е важна”, но си снимат прегорелите дупари, опитвайки с различна степен на успех да направят сърчице с ръце във въздуха. Също като Гарет Бейл, но без абсурдната man bun и с по-малко косми по лицето. И без да бъдат наистина много, много добри футболисти. Всъщност знаете ли, верни наши двама читатели, ако все още сте тук, че всъщност за много от дамите планет-ъф-ди-ейпс-подобната мусура на Бейл се явява ужасно секси? И аз се изненадах. Но да не се отклоняваме.

Докато кифлите си снимат гъзягите и tramp stamp-овете по морето, аз рейджвам из града. Знаете ли защо? Не е заради разбитите плочки, които ми съсипват около 2 чифта обувки годишно; заради увисналия сякаш в очакване края на времето прахоляк край натоварените улици; не е заради потискащата жега или пък впечатляващо бързо разлагащите се кучешки акита по тротоарите; ще ви изненадам, но дори не е заради вкиснатата смрад на некъпан гражданин, която ме кара да бия път под юлския пек, вместо да се кача в автобуса. Даже не става дума за грозната завист, изпълваща долната ми и хипстърска душа, докато опъвам хомота в климатизирания офис, а на други им носят в пластмасова тарелка пресолена цаца, изпържена във вчерашно олио.

Заради черниците е.

Когато кифлите заминат за морето, черниците почват да се изсипват по пътищата с отчетливото “цоп” на презрялата си същност. После почват да омекват и разнасят омайна миризма на джибри. Събират рояци зелени мухи. Джвакат под подметките ти, петносвайки ги. Някак си успяват да петносат и тротоарите. И дрехите ти, когато от небрежност се озовеш под иначе дълбоката им сянка по Това време. Когато кифлите заминат за морето, черниците превземат моя свят.

Вижте, отделих към 3 минути да рисърчна, за да не съм голословен, и научих, че черниците хранят копринените пеперуди, а от листата им стават всевъзможни илачи. Ако човек си гледа овошките на село, вади си коприната, продава я и си купува яхта с печалбата, после си вари илачите за успокояване на нервите, след като някой допусне правописна грешка в позлатения надпис с името на яхтата – моля, няма проблем, да си дерзае и ще му ръкопляскам. Но как въобще на някого му хрумва да си засади това изчадие в двора насред града?! И разбира се, точно до оградата, така че да сподели ужаса му с всички съседи?!

Че те черниците дори не стават за ядене. Не познавам човек, който да обича дори съвършено узрелия им черен вариант, а какво остава за хрупкаво-киселеещия винаги-не-съвсем-готов бял сорт. Та ти ставаш до лактите в гадост, само докато успееш някак си да изчегъркаш мъничката, досадна дръжчица, която остава закотвена в черничения плод ВИНАГИ. В най-добрия случай вкусът на черниците може да се опише като придобит “meh” такъв, а в обичайния – като “абе аз това не трябваше да го ям, само за да не обидя тоя, който се е излъгал да си засади черницата и сега се мъчи някак си да легитимира грешните си житейски избори”.

Това не е спокойната лоза, която да опаше с блажена шарена сянка целия ти двор, за да си лющиш ракията под нея, а от време на време да си чопваш по някое грозденце. Не е достолепният орех, който да засадиш днес, а на сянката му да се радват и правнуците ти; като всяка есен им създаваш и забавление за цял ден, защото най-накрая им е разрешено да грабнат по един дълъг прът и да забрулят в пълна забрава, захвърлили смартфона настрани (след задължителната снимка за фейсбук с пръта в ръце). Не е обидно краткотрайната кайсия или сякаш светкавично презряващата череша, които превръщат лятото във всеки двор в един безкраен цикъл от преяждане, колики, необуздана диария, гузно чувство и отново преяждане. Дори не и вековният дъб, за който книгите ни учат, че се превръщат в талисман на къщата и стълб на цялата рода. Не, не, не и не. Това е просто една безсмислена черница, от която някаква полза виждат единствено един точно определен вид пеперуди.

Аргх.

Едва 20 минути откак пиша тоя rant и вече в ноздрите ми сякаш се е настанил оня кисел, джибрен аромат и нервно поглеждам под бюрото си да не би да съм настъпил нещо.

Това е. Няма поука. Само един отекващ в епохите въпрос: КОМУ СА НУЖНИ ГЛУПАВИТЕ ДВОРНИ ЧЕРНИЦИ?!

А след като си разтраках вкочанените от твърде дълъг застой ДХ-ски стави, обещавам другия път истински пост.

Тая червена панда нямаше да е толкова спокойна, ако дървото беше черница
Тая червена панда нямаше да е толкова спокойна, ако дървото беше черница