8 песни, които харесваме много повече, отколкото бива

Сред ималите нещастието да си поговорят с мен достатъчно дълго напоследък, че да изчерпим темите за разговор и да го избием на дървено философстване, неизбежно са попаднали няколко, на които да съм задал новия си любим абсурден въпрос (ако си спомням правилно, идеята за него ми даде колежката ДолнаХипстърка, която упорито се скатава напоследък). А именно: “Имаш ли любими изпълнител/песен/група, от които се срамуваш?”

Тук може би е редно да внеса известни уточнения. Ако за някои хора е напълно нормално да си признаят, че “слушам от всичко по малко, не се ограничавам”, то за други тази кратка и ясна фраза се замества от досадна тирада, включваща имена на групи и музиканти, стилове и подстилове, периоди на личностно развитие, отделни вкусовоопределящи или вкусовопроменящи случки и обстоятелства, и въобще всички лиготии, които човек би могъл да очаква от един self-obsessed pseudo-intellectual. Както може би всичките ни уважаеми двама читатели се досещат, аз имам злата участ да принадлежа към втората група и, като такъв, да си призная, че жизнерадостно припявам на някое парче, което далеч не отговаря на собствените ми префърцунени критерии, е … ами, kind of a big deal.

Никаква по-подходяща тема за достъпен от целия интернет блог, в такъв случай. А и другият усилено скатаващ колега наскоро подхвърли, че трябват още, още музикални постове в ДХ. Затова, в рубриката “Full disclosure”, на български наричана просто “Кирливи ризи”, ето ги и 8-те музики, които харесвам много повече, отколкото е правилно.

1. Кака Кайли

Има ли нужда да уточнявам? Австралийското миньонче с може би най-бруталното дупе в музикалния бизнес, което с клиповете на Can’t Get You Out of My Head и Spinning Around направи много за пробуждането на пубера в мен, принадлежи към онази специална категория телевизионни каки, които всеки мъж държи близо до сърцето си и самоотвержено защитава от всички презрителни забележки от страна на нетелевизионните каки. Вместо горните два клипа обаче ви пускам тук един от много по-ранния и малко по-малко секси период от кариерата й, който може би точно заради това съдържа и най-готината й песен въобще. Да илядиш, Како Кайли.

http://www.dailymotion.com/video/xf443_kylie-minogue-confide-in-me_music

2. Ку-Ку Бенд – Студио Хъ

…както и голяма част от ранното творчество на Ку-Ку Бенд, което не е откровена чалга, а се класира (с малко въображение) за “етно-рок”. Текстът на Ивайло Вълчев сам по себе си би трябвало да е достатъчен, за да няма нужда да се оправдавам, но … кхм, спорната личност на фронтмена-грандоман ме кара винаги да съм внимателен, когато споменавам пред някого, че “Славиту и Ко.” не са само бесни гьобеци и посредствен хумор. Vox Populi си остана безспорно най-приятният им и издържан албум, но емоционалният заряд на “Девети трагичен” е трудно да бъде пренебрегнат. А и кой може да устои на “двата пистолета във всяка ръка”. Така, де.

http://www.youtube.com/watch?v=NuJVgMjvexI

3. Братя Кулинови – Шкембето

Можем да си говорим за здрави китарни рифове и неподправена музикантска енергия, колкото искате, но истината си остава: “Шкембето” си е долна чалгия. Дори не мога да дам смислено обяснение с какво точно тя заслужи да се нареди до “Тигре, тигре” и “Дарт Вейдър Кючек” в плейлистата ми. А аз дори не ям шкембе-чорба. Отивам да се срамувам някъде.

4. Sugababes – Overload

И от дебрите на мрачните Балкани скачаме директно в захаросания свят на МТВ поп музиката. Многократно съм развивал теорията, че тя се различава твърде малко от, и със сигурност с нищо не превъзхожда,  родните “Планета Пайнер” изгъзици, така че нямам ни най-малко желание да се оправдавам. Sugababes нито знаят да пеят, нито са кой знае колко корави мадами, но дали заради сравнително деликатното им британско излъчване в дебютния им клип, дали заради особените настроения в началото на гимназията, когато ги чух за пръв път, до ден днешен ми е приятно да прослушвам ранните им парчета. You’ve met me at a very strange time in my life, and all that. Знаете как е.

5. Eminem – The Real Slim Shady

Еминем е мега комерсиален. Еминем е един от главните виновници хип-хопът да влезе в мейнстрийма достатъчно, че да се появят Lil Wayne и Криско. Еминем, също така, има някои от най-политически некоректните текстове, появявали се във въпросния мейнстрийм, колкото и да се оправдава, че

… I’m only giving you
Things you joke about with your friends inside your living room

С Еминем и неговите адвокати също така имаме лична вражда. Така че беше неизбежно да се появи в списъка на песните, които харесвам, а не трябва.

http://www.dailymotion.com/video/x1kapi_eminem-the-real-slim-shady_music

6. Blackmore’s Night – Wish You Were Here

Има две течения на мисълта, що се отнася до “страничните” проекти на батко Ritchie Blackmore (както “старите” му фенове продължават да наричат medieval ексцесиите му, макар че той от повече от 15 години друго не прави). Едното твърди: “Блекмор предаде рок ен рола (ни)! Блекмор плю на наследството си! Долу Блекмор!” Другото е по-дзен настроено: “Ричи Блекмор е Ричи Блекмор и ако ще да пише музиката за реклами на дамски превръзки, никой няма право да му каже нищо.” Макар да се падам някъде по средата (“Блекмор действително плю на наследството си, но никой няма право да му каже нищо”), все още ми е леко неудобно да споделя, че ето тази му песен, например, става. Ако замижа човек и погледне от определен ъгъл.

7. Scorpions – You And I

– Baby, if I could rewrite the alphabet, I would put U & I together.

Напоследък все за тоя лаф се сещам, когато чуя въпросната песен. Някога обаче беше различно. Наздраве за тийнейджърските драми и придружаващата ги музика.

8. Limp Bizkit – Livin’ It Up

Дълго се чудех дали да включа тази песен (и прилежащия й албум Chocolate Starfish And The Hot Dog Flavored Water) в точно този списък. Все пак всички сме били млади някога, и всеки е имал я Linkin Park, я Limp Bizkit, я H.I.M. период – не бива да се съдим един друг, а да се подкрепяме като една съща група на анонимните слушали-бозав-псевдо-метъл. В крайна сметка обаче фактът, че до ден днешен вероятно бих могъл да изрецетирам по-голямата част от текстовете в целия албум, наклони везните и, за да е пълно посрамването, ето ги. DJ Lethal, bring it on.

А за тези от двамата наши верни читатели, които са се отегчили, или пък все още идват тук само заради пандичките, заповядайте (мерси, Дети).

Колеги, дерзайте.