Осем книги, които препоръчвам

Напоследък стана популярно из социалната медия хората да си слагат списъци от десетте си най-любими книги или пък десетте книги, които са им оказали най-силно влияние. Аз пък ще направя малък списък на осем книги, които препоръчвам. Защото имам стотици любими книги и не мога да си избера сред тях и защото нямам представа коя книга ми е оказала най-голямо влияние – чисто обективно гумената книжка с картинки по която съм се учил да говоря е оказала повече влияние в развитието ми от колективното творчество на френските класици. Книгите ми са нарочно подбрани по хипстърски, така че да не включват много неща които масовата публика е чела (сайтът се казва ДоленХипстър, а не ДоленМейнстрийм все пак). Направих така, за да има по нещо интригуващо за всеки, защото смятам, че няма нищо по-безсмислено от това да се препоръчват книги, които всички са чели – просто не мога да се накарам да препоръчам Достоевски или Стейнбек, всички знаем точно колко са велики (Ако някой не знае – да се захваща). Същото важи и за отделните жанрове – да препоръчам Властелина на Пръстените на фен на фентъзито е също толкова безсмислено, колкото да го препоръчам на човек дето не чете фентъзи. Всички автори в тоя списък са ми дотолкова любими, че съм прочел всичко от тях на достъпен език и също го препоръчвам, въпреки направения избор на по едно произведение. А защо осем, а не десет – ще попитат тези от вас, които имат традиционни проблеми с правилата? Защото тук в ДоленХипстър нещата се правят по осмици.

1. Махалото на Фуко – Умберто Еко

Без съмнение Умберто Еко е любимият ми писател. Това може да е защото по мое мнение е най-добрият писател на света, а може и да е защото всяко нещо, което пише попада директно в сферата на личните ми интереси. А любимата ми книга от любимия ми писател е Махалото на Фуко. Всичко, което един рационален човек има нужда да знае за тайните общества, за коспирациите и кабалите и най-вече за смисъла и безсмислието им – всичко това е разказано насред една чудесна история с мистериозни герои, много лирични отклонения и епизоди от историята на Италия и света. Няма друга книга, която да ме е научила на толкова много неща, няма и друг писател на който толкова да ми се иска да подражавам в литературния си стил. На някои хора им идва тежичка с безкрайното количество символи и подробности – ако е такъв случая – можете да оцените автора и с магията на Името на Розата, доста по-четивна е, макар да разкрива по-малко от световните истини.

2. Цар Плъх – Джеймс Клавел

Всички се прехласват по Параграф 22, заради това колко добре и философски представя безсмислието на войната. Аз пък имам тук една книжка, която също прави това, същевременно бивайки изключително увлекателна и интересна. Клавел, поне в ранните си години е изключителен майстор на интересното повествование (към края на кариерата си малко губи от този талант и се увлича в скучновати подробности) и книгата се чете на един дъх; на всичкото отгоре има и много, много смислена поука.

3. Процесът – Франц Кафка

Процесът, както и цялото творчество на Кафка не е нещо, което бих препоръчал дори на най-заклетия си враг, на моменти се питам защо изобщо съм го чел; това тук е капан който слагам за тия дето четат само заглавията. Всъщност ще препоръчам вместо това – разказите на Едгар Алан По. По е бил възхитителен човек – поставя началото на световната криминална литература, чрез двата си недодялани разказа за първия световен детектив. Поставя началото и на световната Хорър-литература чрез повечето си останали разкази и дори измисля така характерния мотив за забутаното имение насред гората пълно с призраци по време на гръмотевична буря, изтъркано, но използвано и до ден днешен като главна характеристика на хорър-жанра. Поставя началото и на световната научна фантастика, макар че по този въпрос може да се поспори. И, с едно чудно произведение на име Златният Бръмбар запали в мен огъня на интереса по криптографията. Въпреки че цялото му творчество е пропито от една тъмнина и скрит ужас, май характерни и за жиивота му, геният на По е толкова фундаментален, че ми се иска да бе живял малко повече, да изобрети още два-три жанра на които да се радваме днес.

4. Сандман – Нийл Геймън

Oh, no, he didn’t just include a comic book! – нали, нали това си казвате всички дето знаете за какво иде реч? Сандман е комикс в ранното творечество на Нийл Геймън, разказващ за персонификациите на сънищата, смъртта, съдбата и ред други такива мистериозни личности, а героите са хора, сънища, Богове, всички създания във всички вселени. И аз бях скептичен към комикс-формата, обаче изпълнението наистина е невероятно. А най-прекрасното е, че създава една вселена толкова завладяваща, че дори когато сюжетът на моменти е ограничен от препятствията на комикса – ти все пак поглъщаш жадно страниците, желаейки да знаеш всичко. За разлика от всички други комикси (макар че не съм чел много, че да знам със сигурност) Сандманът си има цялостна история с начало и край, освен това е чудесно съвместим в една мултивселена с всички други прекрасни книги на Нийл Геймън (Американски Богове, Момчетата на Ананси, Никога-Никъде). Тази мултивселена е със сигурност сетингът на най-интересното фентъзи, което някога съм чел. Нийл Геймън има много чудесни книги, но някак имам чувството, че все още не е написал определящата творба на живота си; дотогава ще препоръчвам другите му книги, а те всички са тръгнали от Сандман.

5. Магелан – Стефан Цвайг

Какво по-трогателно от автор, който заедно с жена си отнема живота си, защото не може да понесе нетолерантността и омразата завладели света през 40-те години на миналия век? Такъв човек е бил австрийският биограф Стефан Цвайг. Написал е един куп невероятно-романтични разкази, както и няколко лесни за четене биографии на интересни личности; лично на мен като пътешественик обаче любимата ми биография е тази на Магелан – великият мореплавател, преодолял толкова трудности и сблъскал се с толкова коварство, за да извърши изследователски подвиг, с цената на живота си. За мен неговата устременост към мечтата винаги е била модел за подражание, а пътешествието му – нещо като приказка. Разказът на Цвайг беше невероятна възможност да се запозная по-отблизо с човека Магелан и неговите чисто човешки качества, да преосмисля ролята, която е имал в световната история и собствения ми живот и да му се възхитя отново, по съвсем нов и помъдрял начин.

6.Хиперион – Дан Симънс

Може би уцелих тази книга в перфектен момент от живота си, обаче цикълът Хиперион (дори с последните две лигави книжки) ми се струва най-добрата научна фантастика, която съм чел някога. Същевременно никой от хората на които съм я препоръчвал не изпада в такъв екстаз, така че може и специално в случая моя вкус да се е пообъркал; все пак аз не спирам да разправям наляво и надясно колко е хубава. Авторът е литератор и освен пленяваща история има и чудесен стил, пълен с алюзии – мечтал съм си някога моят стил да наподобява този на Симънс, а освен него и бай-Умберто от по-горе, който е почти бог в моята митология – много малко автори са ме карали да се чувствам така. По-късните книги на Симънс също са чудесни (Друуд, бррр) и стилът му все повече се изчиства, обаче тази ги изпреварва със заплетения сюжет.

7. Кво Вадис – Хенрик Сенкевич

Всъщност цялото творчество на Сенкевич е изпълнено с епични творби. Не толкова богат на символи както повечето други в този списък, Сенкевич компенсира със завладяващото действие с което са изпълнени книгите му. Макар аз да съм голям почитател на трилогията му за полската история (С Огън и меч, Потоп, Пан Володийовски), на другите препоръчвам първо Кво Вадис, защото е по-достъпно и се занимава с един доста по-широко известен период от световната история – управлението на император Нерон и преследването на ранното християнство. Ако искате по-дълбока книга за Римската имеперия – Робърт Грейвс е вашият човек, обаче ако искате чудно-интересна история в нея – книгата на Сенкевич няма равна.

8. Сто Години Самота – Габриел Гарсия Маркес

Ах, каква чудесна книга! Никога досега не бях чел нещо, което да разказва една толкова обикновена и реална семейна история по такъв вълшебен начин. Невероятните събития в живота на особеното градче са така преплетени в ежедневните му приключения, че са неразличима част от живота, течащ така естествено от страниците на книгата. В паметта ти после не остават конкретните събития, вълшебни или не, а остава една цялостна, жива, прекрасна картина на безкрайно повтарящия се живот в постколониална Латинска Америка.
Искате да знаете какво е магически реализъм? Това е отговорът. Всъщност другите книги на Маркес са си чист реализъм и също са невероятни в лекотата с която описват вътрешния свят на човека.

Накрая да отбележа и някои от книгите, които за малко не успяха да се класират в този списък. Аз, Клавдий, на споменатия Робърт Грейвс – тази книга разказва всичко, което човек трябва да знае за Римската Империя, но вече имах една биография и една книга за Рим писани по същото време и не я включих. Облачен Атлас – наскоро четох тази книга прескачаща между исторически роман, научна фантастика и трилър, впечатли ме много, но все още не съм сигурен, че ще издържи теста на времето и спомените ми. Мъртвите Сибирски полета на мистериозния немски автор Виктор фон Фалк (Хари Шеф), чудесен исторически роман, който по някаква причина е останал невероятно неизвестен. Всичко на Иво Андрич, просто не знам какво да избера, защото още не съм го дочел. Децата на Капитан Грант, любимата ми книга от един от любимите ми писатели, просто я четох като бях на осем и не съм сигурен дали трябва да я препоръчвам. История за два града – любимата ми книга от многобройните на Дикенз, но не я включих заради началното обяснение. Лунният камък на неговият приятел Уилки Колинс, книга в която се комбинират викторианския стил с ранните стъпки на криминалната литература. Майсторът и Маргарита – чуден магически реализъм, но все пак Маркес е моят човек. Изгубеният свят на Конан Дойл, Брулени Хълмове, Граф Монте Кристо – пак класика; Пътеводителят (има ли нужда да питате кой) – друг тип класика. Тери Пратчет – чудесно е, но нищо не се откроява; Избрах по една фентъзи и нф, макар че доста други също заслужават. Май това е.