8 неща в които животът в България превъзхожда този в Германия

Всички знаем, че България е адска дупка, където слънцето никога не огрява, където мизерията е повсеместна, където хората нямат какво да ядат и мрат от глад по улиците. Всички знаем че страната е най-бедна в целия свят, икономиката е отдавна загинала, а всичките политици са маскари и кръвопийци които само смучат от бедния народ. Всички знаем, че българите са на изчезване, културата им е “чалга”, а националните им герои се въртят в гроба като воденични колела от срам.
Но дали всичко наистина е чак толкова зле? Верен на заложената ми културно черта да сравнявам постоянно Родното и Чуждото  и аз правя своите сравнения. През годините откакто обитавам Германия съм открил много неща в които живота в нея превъзхожда този в България, но и също толкова много неща в които България е доста по-добре от Германия. “Ти гледаш на България през розови очила и я виждаш два пъти в годината, изобщо не разбираш КОЛКО е гадно” – са казвали и ще казват критиците ми, но този път мога да им отговоря – правейки сравнение между живота в две държави всеки вижда по-ясно държавата която обитава, така че имам точно толкова право да сравнявам Германия и България, колкото всички тези нещастни хора обречени на живот в безкрайната българска мизерия. Постарал съм се да се спра на по-обективни фактори, такива които зависят от самите хора или държавата, а не от географско-историческата случайност като примерно, че в България има и дни в които не вали, че българските домати понякога имат вкус или пък, че българските жени са хубави, а не са корокозъбели и слонопотами като немските. Все пак това, че факторите ми са (що-годе) обективни не значи, че аз съм безпристрастен, но това си го знаем. И така, ето ги моите 8 неща, в които България е по-добро място от Германия:

8. Неделята
Пустош. Празни улици докъдето ти виждат очите.Топки от трева се търкалят по улиците, а прахът образува малки спиралообразни облачета покрай изоставените коли… Шум от пусната щора е единственият звук, който се чува. Град призрак. Това е неделя в Германия. Следвайки някакви традиционни неписани закони неделята за немеца е Ден в Който се Седи Вкъщи и Не Се Прави Нищо. В Големите градове има илюзия за живот, създавана от множеството туристи, които не са свикнали с немския начин на живот и нагло пълзят навън. В по-малко туристическите места обаче пустошта е факт. Понякога се среща случаен чичка неиздържал на скуката и правещ, примерно, ремонт, когото цялата улица гледа с тихо неодобрение иззад перденцата на прозорците си. Същевременно, в България човек обикновено не може да различи неделята от другите дни само по външни фактори. Хората не спират живота си, дори напротив – почивният ден е ден за забавления, гости, излизане навън или правене на неща за домакинството. Което ми напомня за следващото нещо, пряко свързано с това:

7. Работното време.
В Германия работното време на магазините е от 8 сутринта до 8 вечерта, понеделник до събота. В някои провинции има изключения даващи екстра работни часове сутрин и вечер, но в неделята нищо не работи никъде. Това създава доста неудобства, примерно точно когато всички са на пазар в събота човек трябва да си пазарува за един допълнителен ден, ако случайно забравиш за неделята седиш гладен  и ако спешно ти затрябва нещо в неделя или пък посред нощ  – няма откъде да го добиеш. Е, не е болка за умиране, но със сигурност е по-зле отколкото в България, където всеки неведнъж и дваж е прибягвал до услугите на денонощния магазин и където неделята не е ден в който всичко живо си седи вкъщи и кисело гледа през прозореца дръзналите да излязат навън. Работното време на институциите в Германия пък е само сутрин и обикновено плътно съвпада с първата част на работния ден. Но след като оплюхме немската неделя в цели две точки, да се върнем към едно от малкото неща, които човек все пак може да прави през нея:

6. Да седнеш пред телевизора да гледаш мач.
В Германия правата за почти всички футболни мачове се държат от Скай, сателитна телевизия. С нормалната ефирна телевизия може да се гледат по един мач от Шампионската лига и лига Европа и това е всичко. От Скай не можеш да си купиш пакет не включващ всичките им други малоумни телевизии които ти никога няма да погледнеш, Скай се продава само нацяло и струва 60 евро месечно. И дори човек да реши да ги даде тези пари – какво получава? Всички мачове от бундеслигата и шампионската лига, но освен това – почти нищо. Никога повече от един мач от Англия седмично, някой друг от Испания и това е. Ако искаш да следиш внмателно което и да е първенство освен Бундеслигата – в Германия това няма как да стане с местна телевизия, колкото и пари да дадеш. Да сравним това с България, където ако искаш да гледаш Уиган и Съндърланд – все някъде го дават, където покритието на всичките първенства е толкова по-добро, а кабелната телевизия – евтина и масова. Което пък ми напомня за:

5. Субтитрите
Само аз ли си мисля, че при озвучаването на някой филм на език различен от оригиналния му се губи толкова много от истинския филм и красотата му? Е, в Германия ВСИЧКИ филми винаги са озвучени на немски, немците не са и чували за субтитри. Повечето филми са с английски за оригинален език, но въпреки това човек не може да чуе ангийски по немската телевизия и дори на кино. В Германия да си купиш двд или да отидеш на една от няколкото прожекции на “оригинален език” е единственият легален начин да чуеш истинския глас на Джак Спароу/Хари Потър/който там си искаш. За сравнение в България (а и както през годините съм се уверил и в по-голямата част от света извън Германия) чуждите филми неизменно си вървят със субтитри и това не само не представлява проблем за зрителите, но им дава и възможността да се насладят максимално на филма, такъв какъвто той си е. Сега вече си мислите – егати тъпите дреболии, дай нещо сериозно. Ами ето ви:

4.  Данъчната система.
В Германия няма плосък данък. Трябва ли изобщо да казвам повече? Добре де, добре, ще напомня и за един куп мръсни данъци и такси, които немската държава използува срещу жителите си. Като примерно таксата на всеки пътник на самолет, която варира от 7.5 евро всеки път когато летиш от Германия за Европа до 42 евро всеки път когато летиш до Америките или далечна Азия. Или ГЕЦ, всеки който е чувал за ГЕЦ ги мрази от цялото си сърце, било то немец или чужденец; те са тези които обикалят по къщите и събират 20 евро месечно за правото да гледаш немска телевизия, от онази дето споменах по-горе – без мачове и филми на оригинални езици. Тук е и мястото да напомня на гневните български данъкоплатци, че данъците в България са и най-справедливите и най-малките в цяла Европа, независимо дали конкретно на вас ви идват вповече.

3. Изборът на облекло/обувки
Аз не съм човек, който много много се заглежда по дрехите в магазините. Или който е особено придирчив в избора си на обувки. Но дори и на мен ми прави впечатление (а за хората които ме познават – а повечето които четете това ме познавате, признайте си – знаят колко трудно успява нещо такова да ми направи впечатление) – дрехите и обувките в Германия се продават само от по 4-5 големи вериги. Във всяка ценова граница човек има избор от примерно по 20-тина чифта обувки във всеки от големите магазини и това е. Много често се случва на улицата да видиш човек облечен като теб. Много често се случва и да видиш 3 еднакви пуловера в един и същи ден, само защото това е пуловерът, който в момента се продава в Х и М. Практически липсват каквито и да било дребни търговци на дрехи или обувки, както и дребни производители за местния пазар. Липсва и гигантското разнообразие от марки (легитимни и не толкова) което се наблюдава в България, липсва и идеята, че всеки човек трябва да е облечен уникално.

2. Основното училище
Ето тук ще кажете – ме хванахте по бели гащи. “Нищо не е по-зле от училищната система в България! Децата учат в разпадащи се училища по изостанали в миналото учебници и излизат от училище неграмотни!”- нали така? Не оспорвам очевидните нужди от реформа в българската образователна система, но тя има поне едно качество с което превъзхожда немската. В Германия в седми клас се решава бъдещето на ученика и дали той влиза в гимназия (около 1/4 от всички ученици) или в някой от другите видове училища. Дотук всичко е нормално, нали? Да ама само на учениците от гимназията е разрешено изобщо да влязат в университет. Което значи, че в седми клас се решава дали ученикът може да получи висше образование и за мен това е по-ужасно от каквито и гадости да причинява българското училище на горкия ученик. За немците седми клас не е прекалено рано за да може палавникът да мисли за далечното си бъдеще и да решава какъв иска да стане. Ако пък случайно точно тогава си в мързеливия си период и предпочиташ да залягаш над мачовете – очаква те да караш електрокар цял живот. Е то и в България е по-трудно да влезеш в университета след като си учил в Техникума по Дървообработване (традиционно известен като Дървото), но никой не ти го забранява, нали?

1. Интернетът.
Интернетът в България е (безспорно) бърз. Доставчиците са коректни, пускат ти го за един ден и се отнасят добре с теб и след това. И струва 13 лева на месец.  Безплатен безжичен интернет по една или друга причина също се намира много често. Повечето от младите и работещи хора са компютърно грамотни. В Германия интернетът може и да е бърз, ама може и да ти кажат “тази улица е нова, тука интернетът ще е бавен следващите няколко години”. За да го пуснат си правиш среща с техник за след месец и не дай си боже да я пропуснеш. Ако пък нещо не сработи или се повреди – техникът няма идея какво не е наред, а компанията те препраща от един платен телефон на друг в затворен кръг.  Интернет под каквато и да е форма трудно може да се намери за под 20 евро на месец, а безжичен интернет има само в някои подбрани заведения, никога на улицата. Ограниченията на трафика също все още не са останали в миналото, а под “вестник” хората продължават да разбират главно хартиено издание. Компютърната грамотност пък все още е нещо което работодателите очакват да прочетат в сивито на кандидатите си като велико постижение. На всичкото отгоре Германия е една от 4-те страни в света (редом с Китай, Турция и Мианмар) цензуриращи Ютуб, а службите за борба с компютърното пиратство бдят денонощно да не вземеш случайно да си изтеглиш някоя песен на Еминем (кхъ-кхъ). А чудите ли се защо сложих точно интернета на последна позиция? Защото той и всичките му аспекти – от доставка, през наличност и скорост до съдържание – е наистина една от малкото области, в които България е очевидно по-развита страна от Германия.
Айде приятна ви…неделя.