shitpost bot 2000

 

Здравейте, хубави хора! It`s ya girl, Evilinа.

Колко е хубаво вънка да хвърчат листа, пликчета от Фантастико, да не знаеш дали да си сложиш коженото яке, или късите панталони, да не знаеш дали да си сипеш кафе, или уиски, затова смесваш двете, и си пускаш *insert generic pretty and sad music here ок примерно Disintegration на The Cure*, докато гледаш пердетата.

Сещате ли се предния пост, дето го писах преди 10 години, дето обяснявах като спец какво трябва да правиш, за да те вземат на работа? Вече съм без работа.
Няма да пиша добри, или лоши неща за ситуацията там, няма да казвам и коя е фирмата. Защото, макар и да не го четат много тоя сайт, все изскача някой недоволен от някъде, и моли да се премахне съдържанието на нещо. Още чакам някоя Силвия да дойде с бухалка, и да ми строши канчето, но моментът явно не е дошъл.

Кой има нужда от смислени статии въобще? В тая държава.

Интрото стана малко дълго и безсмислено, но все пак, всички знаем къде се намираме.

Не, никой не знае, но ако изкарам от теб едно тихо „кек“ , докато редиш код/закачалки/таблици/карти на работа, значи съм си свършила …работата.

“Smile, if you`re not wearing any underwear.” – Ганди, преди да пребие жена си.

Ето колекция от реклами в социалките.

Вижте тази tumblr реклама, публикувана в една фб страница, хахахахахах.

Рекламите из Instagram, tumblr и facebook стават все по-интересни.
Ето, примерно, горната добре описва най-големият ми кошмар – найс. И то без да кажат има ли изход, защото знаят, че няма. Well thanks!

Ето още една реклама, заради която вече не издържах, и им писах на сайта „Евала, беше много смешно“, а те ме попитаха „Така ли? Защо?“

Викам си : „Ясно. Знаят за страха ми от смъртта и от фактът, че обичам тенджери. Сега какво?“

Гледам в спестовната сметка – 5 лева. Сори фейсбук. Сори, Zuck.
Сори, сайтове за обувки.
Ив не може.

Затварям темата с тази безсмъртна творба:

#когато мъжете ни са ясни.

 

In other news

Queens Of The Stone Age извадиха нов албум. Според мен е прекрасен, и вече е пълен със спомени. От тия, където искаш да се смееш, забивайки ножове в стената. След това си слагаш новоите дрехи, и излизаш навън със слънчеви очила – нищо, че е облачно и вали. Напред, към лошите решения! Смело! No regrets!

Защо пък да не вкарам едно късо ревю на албума? Ами, защото ме мързи. Най-важното нещо за него, е че трябва да се чуе поне 3-4 пъти. Всичко останало е излишно.

Задачка за домашно

С оглед на изключително скапаната година, искам да споделя моя универсален лек срещу депресия:

Взимаш 14 пликчета инстантни спагети. Затваряш се вкъщи. Слагаш сивия суичър и пухкаво долнище на пижама (optional), започваш да си лягаш в три през нощта, и да ставаш по обяд.
Понеже ставаш по обяд, не те удря глад, затова си правиш едни спагети към 15, докато гледаш dank memes в нета.
Много важна част е да си постоянно онлайн, защото – не дай си боже – някой може да ти прати нещо смешно, а това е част от терапията. Която реално представлява да си седиш вкъщи по цял ден, само на спагети и може би кафе, и да си чатиш и да гледаш dank memes.

Работи всеки път, препоръчвам го.

Outro

На кой му трябва outro – още сме млади. Радвайте се на есента и се целувайте повече. Щото утре могат да ви целуват студени.

ivelina, out.

 

The struggle is real

Are there any strugglin` mothafuckas out there?

 

Искам да съм от онези яките мацки с клинове, чиито шарки приличат на експлозия в космоса. Косата ми да е загладена по оня начин, който само избрана част от момичетата постигат (сега тука ехидно някой отбелязва „нарича се преса“ – еми да, ама отказвам да повярвам, че може да се постигне такъв ефект на жизнена и права коса с преса всяка сутрин, не стават ли сухи or some shit), да нося прилепнали тениски без проблем, да се храня добре, да нося винаги със себе си сурови бадеми, кожата ми да е винаги копринена, и да излъчвам онази непринудена нежност, която съм виждала да постигат и най-простите селски пръчки с речник от 300 думи. Продавачки, проумоутърки, офис-лисици, рецепционистки, учителки, шофьорки, танцьорки, ватманки, някви на касата на Мтел, някви на касата във Фантастико – навсякъде има подобни примери. Добре де, не съм виждала загладени ватманки и шофьорки, но съм сигурна, че съществуват.
Подобни желания формирах още в пети клас, когато за пръв път се записах на спорт. Тренирах лека атлетика два пъти седмично и си спомням, че очаквах всяка тренировка с погнуса. Със съученичките ми ходихме две спирки пеша до залата, без минерална вода и без телефони. Сигурно е било 2001-ва. Спомням си колко гадно беше в пети клас- записаха ме в математическа паралелка и там изкарах първата и единствена тройка за годината (Беше смразяващо чувство, но го понесох с увереността, че никога няма да се разберем с пустата математика. Донякъде така и стана – не ме търси за помощ, ако си петокласник. Едни дроби не мога да умножа, без да се обърна за помощ към Гугъл.).
Освен че не пих вода, и тренирането ми беше досадно и мъчително, постигнах един дребен, но неочакван успех.
Станах първа от момичетата по скок със засилка. Заслугата я приписвам изцяло на разходките си из природата, нещо, което обожавам и ще правя подобно на дядо ми – докато не ме хване рак, или някаква друга болест, дължаща се на нещата, без които сякаш не мога: алкохолът, цигарите, любовните драми, шоколадовите изделия и anxiety-то, което се появи в късния пубертет и с което явно ще се боря до гроб.
Това постиженийце, да надцакаш някого с физическата си дейност, беше прекрасно. Прояви се месеци след страданията в залата, съставени от най-разнообразни дейности: обиколки, овчарски скок, скок от място, гимнастика, хвърляне на топки, хващане на топки, удряне на топки и rage quit-ване…
Да видиш резултат от монотонните упражнения- безценно.
Но за да видиш резултат, трябва да положиш усилия. А усилия полагаш, когато нещо ти харесва.

 

Започнах да увирам за идеята да се отърва от излишните мазнини някъде по това време.
Пубертетът ме дари с практично тяло. Сравнявайки се с останалите момичета – нещо, което ВСЯКА ЕДНА ЖЕНА ИЛИ МОМИЧЕ ПРАВИ, заради което съществуват и бая от драмите по света – реших, че каквито и проблеми да имам, са всъщност смешни и нищожни, и ще направя непостижимото – ще се радвам на тялото си, че е такова.
Естествено, трябваше да минат още пет години, за да проявя наченки на това самохаресване. Силен скок дадоха и първите ми score-вания с противоположния пол: забих се с най-хубавото момче от целия випуск, поне в моите представи.
Имайки предвид, че винаги съм попадала в графата „слабичка“ (особено сред бабите, щото те са екстремни), проблемът с тялото реално не съществува за широката аудитория.
Тайната е семпла: прикривай се добре.
Една широка тениска, едни тесни дънки, едни кецове. Повтаряй тази мантра, докато чакаш да стане някво чудо и да смъкнеш пет кила от стрес, от грип, или от най-невъзможният блян на хоризонта: когато станеш пълноценен фитнес плъх.
Но да се върнем към мотиваторите. За да искаш да си fit, трябва да има основателна причина. Типични причини за едно момиче могат да бъдат:

 

1. Разбито сърце.

Гимназиалната ти любов къса с теб, защото тайно все се връща при неговата гимназиална любов. Не ти казва истината, а те френдзоунва. Чувстваш се недостатъчно яка и оборотна – съответно имаш нужда от makeover.

2. Искаш да се видиш с плочки.

Всеки трябва да се види с плочки, за да почувства какво е да не ти се налага да криеш аквариума. Някои го постигат млади, после с възрастта метаболизмът им намалява и намалява, докато вече просто не могат да си позволят да ядат баница.
Други пък никога не са имали такива, но биха искали да видят какво е, поне веднъж в тоя пуст живот, майка му да еба.

3. Искаш да живееш дълго.

Хахахахаха. Хахахахахахахахахахахахахахахахахаха
Ок де, това е добра причина. Бидейки здрав, помагаш на тялото си да се запази за повече време. Помагаш на бъдещите си деца. Даваш пример на останалите.
Забелязвам как като някой ядовно яде ябълки на работа, заразата обхваща околните бюра. Така че по тази логика, ако болшинството се хване да ходи редовно на спорт и яде здраволсловно, шансът да си помислиш отново дали да си купиш вафла в обедната нараства стремглаво.
Но хайде да си го кажем честно- кой спортува и яде полезни храни само и единствено за да е здрав? Сещате ли се последното изречение в „Адвокат на дявола?“

4. Vanity, definitely my favorite sin.

Фит сме, защото получаваме положителна обратна връзка от околните. Най-вече ни интересува мнението на противоположния пол. Живеем за него. Живеем за завистливите погледи, за комплиментите, за успеха в завоюването на колкото се може повече сърца.
Искаме да постигнем съвършенство. Но има нещо сериозно объркано в цялата система, и то не е случайно объркано, а умишлено до такава степен, че да те хване шубено, че няма изход. Нарича се реклама. Нарича се медии. Нарича се модна индустрия. Целта им е да те направят нещастен, за да купуваш повече. Целта им е да ядеш сладко и да пиеш газирани напитки, а после да платиш за спорт и дрехи. Кръговратът на 21-ви век: кликни тук, подай лайк, харесай ме, купи ме, чукай ме.

Изход от ситуацията има само и единствено когато осъзнаеш що за глупости са всички тези неща и че vsichki 6te omrem.

Така че можеш да бъдеш каквото искаш, стига това да те кара да се чувстваш щастлив.

И ако това е да имаш хубаво тяло, давай смело.
Ако това те кара да се чувстваш щастлив, давай смело.
The struggle is real, но трябва да има добър и смислен background.

 

Трудността при цялата борба да си fit е, че трябва да си избереш твърда посока, която да следваш. А в хаосът от информация- статии как е хубаво да консумираш това, последвани от статии как това нещо ще ти доведе рак, в един момент си изправен пред порция домати и се чудиш „абе нали не беше полезно да се яде това вечер“, посягаш към чаша с мляко и се сещаш „ абе това не беше полезно също“, посягаш към ябълка „ о неее, в нея има много захар“, накрая просто се хвърляш към чипса и теглиш майна на всичко.

Това е реалността – хаотична и препълнена с мнения от „експерти“. Но имаш ли желание, което се състои в пакт със себе си, без разсейващите елементи на околния свят, там вече ще има неминуем прогрес. Успех на всички, запътили се сами натам.

софийски пазар на труда- survival guide

Нещо крайно необходимо на всеки човек, започващ кариера е поредицата от интервюта, които се случват, преди да кацнеш на стола в подбраното от теб място. Защо е крайно необходимо? Ето няколко причини: за да осъзнаеш какви пълни глупости са интервютата; за да тестваш системата; за да видиш колко малко е необходимо, за да не се харесаш; за да повишиш уменията си да правиш добро впечатление за 2 минути, които в крайна сметка са най-определящи за каквито и да е интеракции – разговор в бара, първа среща с родителите на гаджето, семпъл разговор с притежател на много красив ирландски сетер в парка, и стигайки до интервюто за работа – била тя мечтаната такава, или временната никотинова лепенка от кинти, с които да продължиш да си купуваш стафф.

Пълно е с клишета, които се въртят като изтъркана плоча на Лили Иванова по време на пенсионерски събор. Усмихвай се. Гледай ги в очите. Задавай въпроси. Не задавай тези въпроси. Бъди ентусиазиран. Облечи се добре.

Bullshit. Най-лошото нещо, което можеш да направиш е да приличаш на добре облечен робот, хвалещ компанията, постоянно гледащ ги в очите и усмихващ се. Всички правила за доброто представяне на интервю могат да бъдат всъщност нещата, заради които не са те взели.

Истината е семпла: трябва да те харесат.

Можеш да си изряден, но просто физиономията ти да ги дразни. Можеш да се усмихваш, но да те помислят за глупак. Можеш да звучиш толкова ентусиазиран, че да се отдръпнат: същото важи и в любовта: когато кажеш „харесвам те“ , на теория е нещото, което би трябвало всички да искат да чуят; на практика разваляш ситуацията и правиш всичко awkward.

Интервюто за работа е като Игра на Тронове: all men must die. Докато не се примириш, че може би дори и две години ще ставаш рано. Ще си изглаждаш дрехата, ще се поръсваш със скъпия парфюм за специални случаи. Ще вземеш скапания рейс до другия край на града, където изнервени HR-ки (защо са винаги жени???) ще ти дадат три теста. Ще сте провели преди това два телефонни разговора, след които е необходимо да напишеш осем писма. И след всички усилия три седмици по-късно ще са готови с отговор…

Примирявай се бързо, или ще изгориш. Бъди Денерис в края на първи сезон – плаха в началото, но събираща смелост с всеки следващ епизод и накрая осъзнаваща, че пламъците не й пречат.

По-добре е да си измислиш стратегия за оцеляване, защото в един момент ще се обезцениш до такава степен, че лошият ти късмет ще се разнесе навсякъде и ще попаднеш в затворен кръг. И накрая все ще си намериш нещо, но вече ще си друг човек.

Ето през какво минах аз тези два месеца:
Имайки предвид, че не съм нещо повече от момиче (сетих се за великите думи на Явката а аз съм просто смешен сладуран със талант), което владее разговорен английски и си търси офис-работа, понеже е минала през ада на моловете в ранните си 20, маскирайки се като продавач-консултант, реших да кандидатствам безцелно като customer support и администратор на сайтове (вече така наричат хората, които качват снимки и описание на съдържанието в онлайн магазините, както и отговарят за доставки и връщане на стока, нищо общо с програмиране), или data entry operator, въобще, каквато и да е от простите и досадни работи пред компютър. Подкрепено от мантрата ми, че така или иначе нищо няма смисъл и вероятно няма живот след смъртта, но все пак трябва да се опиташ да намериш смисъл, било то и смешен. Учудващо, но след няколко опита ми звъннаха за интервюта.

Ето какво стана:
От 15 места ме поканиха на интервю в 7. Успях да направя достатъчно добро впечатление, че да ми кажат „харесахме те за позицията“ на 3 места. В крайна сметка избрах най-трудното от тях, защото харесвам да започвам изцяло нови неща. Но преди да кажа „да“, се случи онова нещо, което само и единствено мога да нарека „ много добър късмет“. Защото макар и на едно от интервютата, обяснявайки шеговито за предишната ми работа да използвах думи като „сутеньор“, „страх“ и „бой“, докато си играех с голдън ретривъра на фирмата, на другото място да гледах остро в очите и да познавах какво искат да ми кажат, а на следващите две да бях адски притеснена, накрая ме задърпаха отвсякъде. В тоя ред на мисли, избрах едно от двете места, където се притеснявах като гимназист, отишъл за първи път на стрийптийз бар.

Харесването е субективен фактор, който не може да бъде обхванат с няколко съвета. Все пак, моите изводи бяха, че трябва да си психолог, да имаш самочувствие, да можеш да се движиш през интервюто тихо и внушително като река; но трябва и да оставяш място на интервюиращия да се почувства комфортно. Или обратното – трябва да покажеш смиреност и скованост, защото усещаш съвсем в началото, че така ще предразположиш оня да говори. Имах и един случай на човек, който искаше и от двете, но не можеше да прецени кое повече и в каква степен; това си личеше и по начинът, по който беше написана обявата. За щастие се спряха на друг кандидат – доволна съм, защото освен безперспективна, работата изискваше от теб и да си „готин“. Накрая ми стана смешно, но не знам дали познаха, че им се подигравам.

В крайна сметка изпълниш ли своята част по начин, по който да те отличи от останалите, но и да впечатли, си на предни позиции. А това е доста трудна задача в София, защото тук се е събрала есенцията на останалите градове – талантливи и мотивирани хора като теб, с които ако се бяхте срещнали под други обстоятелства, в нетрезво състояние щяхте да крадете чаши в някой бар.

depression is the new black

What do, my suicidal friends!

It`s ya girl, Evilina.

Обещах си да не използвам английски фразички като мазно хипстърче или нашумяващ български комик. Или собственичка на астро блог.

Но тези времена безвъзвратно отминаха, нали? Така че оттук нататък каквото и да се опитвам да направя или да въведа в някакви релси, резултатът ще е само да се правя на интересна, докато избистрям философията на този пост, и евентуално – едната фразичка, която го спасява да е поредната (не го казвай) издегустирала (ех да му еба майката, пак го каза, сега всеки път казвай и „остави го да подиша малко“ като някой отвори вино за пет лева бе, pretentious fuck) мултииронична блогърска тъпня. Страх ме е, че някой ще ме вземе насериозно, затова ще се опитам да не вкарвам дълбок смисъл в…каквото и да е това. И ще го изкарам, преди да се е усетил читателят. Am I mindfuckin` you tonite or wut?

 

Та седя си тука, ям от една средноголяма малка купичка току-що изсипан ванилов крем с банан, завила съм се с едно одеало, слушам тихичко поредния препоръчан от Youtube mixtape на пръкналите се отвсякъде свежи есмсита, които веднага придобиват статут на саундтрак за всички ония щастливци, на които им става хубаво от трева. Седя, и – какво друго може да се очаква от мен these days, not much, oh, not much- ами седя и cringe-вам, драги трима читатели, cringe- вам на поредният опит световната конспирация да убие стила ми, който умело култивирах всичките тези 7-8 години, откакто завърших училище.

Стила се казва – „Здрасти, момчета, нека се шегувам за това колко съм нестабилна, докато не се влюбите във мен“

Стила „Черното е много яко, а също така и NIИ, също така много харесвам момчета със сенки под очите. Чуй тая песен. Ще ти нарисувам портрет (не го прави)“

И любимото „Just fucking kill me guy– казвано навсякъде и по всяко време, последно прошепнато вместо лека нощ преди малко. Следва период на обострена паник атака, че колкото и да се перча и аз ще умра, това лепкаво чувство за смъртност, после като паник атаката утихне, мога спокойно да заспя и да сънувам разбиващи се самолети и безкрайно черно-бяло гробище.

Добре деее. Не толкова черно. Но доста черно взе да става по Инстаграм, Тъмблър, Фейсбук. Изведнъж странички като Nihilist Memes. Изведнъж „ оу хаха, колко съм OCD”. Изведнъж всички започнаха да се шегуват колко са склонни към самоубийство.

jojiisgod

Добре де, всичките тези ми бяха смешни. Източник: кой го ебе? Да съдят!

Напоследък се улавям, че харесвам по 1-2 парчета (Starboy я чух пет пъти днеска… и петте бяха прекрасни), които съм чула по радиото, после якетата тип parka всъщност са модерни, и изведнъж всичко започва да се свлича, свлича се бързо и страстно както се свлича парка бекстейдж на Паркуей Драйв или каквото слушат хората по парковете.

Дори липсата на грим, ей Богу! Сега навсякъде се разхождат негримирани момичета с кецове, коси на опашки и прекрасни, неопетнени, чисти от спирала и очна линия лица, които с бледи устни и бира в ръка спорят наравно с мъжете. Несъзнателно плувах щастливо в тези води, мислех че най-накрая всичко е нормално, докато в един момент не ме удари: ТОВА Е НЯКАКВА ШИБАНА МОДА. Както беше сарказма преди една-две години. Както сега е „ау фак искам да умра“.

Сега изведнъж всички кифли искат да умрат и вече са веган кексчета.

Мисля, че най-добре би ме разбрал някой мъж, който винаги е обичал да носи брада. В един момент всички около него си пускат бради, в резултат на което Китай започва да продава изкуствени man buns, които мъжете да си бодват над тила, за да завършат визията си на дървосекач-философ от 18-ти век.

Кърт Кобейн сигурно се е чувствал така, като феновете започвали да носят широки карирани ризи и да се боцкат. Какво ли би почувствал, като разбере как една Нирвана тениска е неизменен атрибут на хипи-вещиците в Pinterest?

Не съм мъж с брада отпредидастанемодерно, не съм и Кърт Кобейн. Кво съм ли? Един скромен хейтър, който хейтва на хетърите хейта.

Ако хейтър хейти хейта на хейтърите, колко хейтъра са необходими, за да светне една крушка? Отговора е НЕ МЕ ЕБЕ, ОСТАВИ МЕ ДА УМРА, EXISTENCE IS PUNISHMENT.

Brofist за падналите духом мои братя и сори, че няма кой друг да ви повдигне духа, това е хенмейд работа за вкъщи. Спрете да четете канцерогенните ми текстове, защото нямам пари за съдебни дела.

 

Insert cringy заглавие here

CRINGE
[krindʒ]
1. свивам се (от страх, преди удар и пр.)
2. раболепнича, подмазвам се (to, before)

Така може и да е в речника, уважаеми двама наши верни читатели, но cringe – поне за скромния откриващ тази статия – е онази неприятна тръпка, която ви кара “да се свиете”, но не от страх или преди удар, а когато попаднете на нещо полу-тъжно, полу-жалко; нещо, което да буди едновременно вашето снизхождение и да ви озадачава; да ви кара да ви се иска да хванете за ръчичка индивида, предизвикал cringe-а, и в тих разговор на чаша ароматен черен чай с портокалени кори да му обясните защо точно бърка. Всъщност – чувството, докато четете този увод, и се чудите защо продължавате да посещавате този сайт. Но cringe-ът си има съвсем реални измерения (макар и повечето от тях да са из интернет), които ще ви представим с няколко примерчета по-надолу.

Нашите 8 cringeworthy неща по света, които ни карат да cringe-ваме

1. Фейсбук профилите на всички лелки. С техните обсипани със звездички колажи; с lens flare-натите картички за рождени дни. С мъдрите, същевременно тривиални мисли, написали с болднат comic sans и по една правописна грешка на всеки ред, цапнати гордо върху блърната картинка на нещо може би романтично. bg-mamma намери своя интерактивен дом във Фейсбук.

2. Патриотите. Дали ще си изтатуират larger-than-life портрети на видни революционери (най-често горките Ботев и Левски, понякога – Раковски. Как пък никой не си хареса епичната брадата физиономия на Каравелов) върху масивните си назобени гърбове, или пък ще си овесят мазано с фотошоп национално знаме със “СВОБОДА ИЛИ СМЪРТЪ” на ковър фотото във фейсбука (отново), те са превърнали показната любов към Родината, Отечеството и kletata majka в богат извор на cringeness.

3. Твърде бързо порасналите ученички. Те са на 14, може би и на 12, приличат на 30 и им се ще да са на 18. Те имат смартфон с hello kitty панел и поръбена със златисти мъниста фейк луи вютон чанта. Тях ги карат на чалготека с джипове, а понякога ги и връщат с такива. Понякога – дори със същия. Те ходят на солариум, за да бъдат оранжеви дори през ноември, когато нормалните хора стават прозрачни. В главите си никога няма да надраснат тия лелеяни 18 години, дори когато станат още по-cringeworthy лелки на 45.

4. Застаряващите рок звезди. Има много тъга в остаряването – любимите ти футболисти от детството се пенсионират, схващанията на врата ти стават все по-свирепи и по-продължителни, а дори мисълта да откараш до 3 часа посред нощ по своя воля почва да буди лек присмех. Но малко неща са по-тъжни от това да видиш любимите си рок и метъл звезди затлъстяващи, опънати с ботокс, отчаяно желаещи да вярват, че дългите опашки ще прикрият все по-бързо оплешивяващото теме, и будещи единствено cringery. Напримерah_cringeИли

God damn it, Dave
God damn it, Dave

Но да не забравяме

Ок, тия си бяха cringe и като млади.

5. Есента …Пак е време за депресия!

Листата падат, първо на ръка. После- колегите, които се оплакват, че нещо не са на кеф. След това някъде на път за вкъщи след работа помирисваш нечия запалена камина, и просто си казваш: „трябва да си призная, тази миризма ми напомня за село и за спокойствието, което така и не запазих от детските си години насам…“ – има ли нужда да казвам повече? Emotional cringe. Това дори бие останалите. Чувстваш се като меланхолично парцалче за чистачки на голф, забравено и отлежало 15 години в багажника, и това не е яко. А е какво-точно така. Cringy.

6. Сега знам, че на Иван много му се щеше да спомене Концерта на Слави и Ку-ку бенд, но тази чест се падна на мен, Ивелина. Затова искам горещо да припомня на всички какъв повод за cringe имаме.Концертът на Слави приличаше на магазин за 1 лев, където можеш да намериш всичко- от рокерска естетика (което е цяла отделна глава за cringe…все още не разбирам какъв трябва да бъдеш, за да си рокер на мотор. Да свършваш при вида на Yamaha с тунинг ли? Да се правиш, че слушаш метъл, но всъщност да харесваш „само ейсидиси и баладите на металика“ ли? Някой да ми обясни), през друсащи дупета какички, до феноменалният завършек- Крисия пее песни за децата и новата планета.

Къде е естетиката на подобно събитие? Може би в сълзичката, която се била стекла от бузата на Годжи, заради фактът, че целият оркестър е напълнил банковите си сметки за един ден.

7. Силвия. Ха! Мислихте си, че няма да продължавам да наливам Силвия ли? Силвия е още тук, и няма да си отиде скоро, защото Силвия като се видяхме на по кафе последния път ми сподели, че българската образователна система има нужда от промяна.

YOU DON`T SAY?

„Не, напротив- казвам“- продължава Силвия , а аз почти си изплювам кафето, защото преди това се бях натряскала с уиски „Дива Коза“, и в един момент, в един кристален и прекрасен момент искам да изцедя цялото си нещо, цялото ми желание да слушам и после да помня, за да запиша това… и тук някъде чувам откъслечно от Силвето „ Защото американците са го измислили преди нас, Иве. Неслучайно те са нация номер едно. Трябва да си взимаме поука от тях“ – тука за малко пак спрях да я слушам, и се замислих:

8. The educational system, man…the corporations!

Значи, много ме дразни какво се случва в момента НЕ с образованието в България – аз минах през постсоц-обърканото и като цяло неефективно образование в средните училища през 2004-2009-та година и това, което се случи, беше да се сприятеля дълбоко с две учителки, които даваха мило и драго за мен. Не станах изрод.

Класно-урочната система е най-ефективната, когато става въпрос за масовото образование в училище. Това е. Алтернативата е да запишеш бъдещото си отроче в частна школа, но познай какво! В ОБРАЗОВАТЕЛНИЯ СЕКТОР НЯМА АДЕКВАТНИ КАДРИ.

Никой не иска да се занимава с това. Говоря и от свое име. Децата могат да бъдат прекрасни същества, които бълват само лафове, които си записваш и цитираш после, но през останалите 90% от времето ти се качват на главата. Днес едно дете буквално се покатери върху мен. Не говоря думи, които съм изсмукала от чужди разговори. Едно дете буквално се покатери върху мен днес, докато се опитвах да го накарам да си направим урока по английски.

На децата сега, в този момент, им липсва респектиращата фигура на родителят, учителят, директорът. Децата в момента са пренаситени (като нас, ако трябва да съм максимално cringy- имаме твърде много и не го оценяваме) , имат всичко необходимо, и спират да придавам стойност на каквото и да е било. И за капак, родителите им не ги санкционират, когато направят някоя глупост, а примерно им казват: „Днес няма да ти дам три вафли, а само една“.

Децата са в една изключително комфортна зона, където става следното: „мама като се върне каза, че ще ми купи само три костенурки нинджа.. само три!“ (това е 100% достоверен цитат от предишната ми работа, където едно момченце се оплака на приятелчето си)

Всичкият този текст по-горе за образованието е моят  cringe.  Аз съм Ивелина, между другото, някъде от пета точка нататъка завзех този пост.

Като педагог по образование, се сблъсквам постоянно с това, с пренаситеността на децата и с неглижирането от страна на родителите, когато става въпрос да поставиш детето на място. А, да, и безусловната обич: „Каквото и да стане, мама ще го оправи и те обича“. Чудесно. Представям си как на 18 години детето крещи на майка си „Ако ме обичаше, досега да ми беше взела апартамент! Нали ме обичаше…какво стана? Защо нямам всичко?“

Аз в момента се питам само защо ми се падна бутилка уиски с плаващи остатъци на дъното, но продължавам да си наливам от време на време.

И понеже направих първия си пост от месеци насам, с незаменимата помощ на Иван (или аз всъщност му помогнах?), си наливам още едно малко, преди да извъртя на foobar-a  или  The Soft Moon,  или  Morphine-  не знам, трябва да помисля.

А, да, и ето една пандиШка.

tumblr_nufnxp0L0x1ub6sf7o1_500

 

Силвия

Всъщност нямам предвид някоя конкретна Силвия, просто избрах името за удобство. И не само, всъщност. Просто  името ме дразни, звучи надменно и капризно. Но какво правите, аз само….не..спрете бе.. агххххлкргрррррррррхггггггггггкхххххххххх – Ивелина в стълкновение с фенската база

 

Силвия носи очила с дебели черни рамки и прозрачни стъкла без диоптър.

Силвия твърди, че е излизала само с „талантливи“ мъже от сферата на изкуството.

Силвия винаги носи черна очна линия и пазарува дрехи втора употреба, защото „някак си само боклуци се продават по магазините“.

Вчера видях Силвия с тениска от New Yorker  за седем лева. Стегни се бе, Силве.

Силвия държи ти да й платиш бирата, защото все пак отделя от личното си време, за да те засипе с емоционалните си проблеми.

Силвия не вярва в спора и твърди, че критикуването е за хора, които имат емоционални травми от детството.

Силвия се опитва да бъде веган и лайква нонстоп заведения в София, които предлагат надценена храна със съмнителен био-лайфстайл характер.

Силвия поне 38 пъти е твърдяла, че би спала с жена.

Силвия ти праща осма покана да й харесаш страницата във фейсбук за хендмейд бижута. Които са правени от стари вестници. Използвани вестници. От циганчета, които чистят колите на булевард „Васил Левски“. Цена- 36 лева.

Силвия си е сменяла цвета на косата около 16 пъти. В момента е опасно червена.

Силвия не се пише „Силвия“ във фейса. Твърде шаблонно е . Пише се Silv Serendipity и често публикува песни на Арктик Мънкис, или цитати от berlin-artparasites. И заплахи към bitches. Доста често заплахите са на приятен фон от розички и…пише нещо като “I`m zen you fucking bitch, envy me”. “Bitch I might be fucking him”. “That`s right bitch. I`m happy. Too bad 4 u”

Силвия има много любовни проблеми. Всички знаем за тях.

Като например, че оня ден скъса с Минчо, който се оказа, че не я харесва заради нископикселовата й фотографска дарба и всъщност си търсел “нещо по-нормално, което не хвърля чаши”.

Силвия не одобрява „мускулестите батки“ и смята, че само една кифла би се хванала с подобен селянин. Иска да е висок и слабичък, и блед, и с брада и карирана риза, и по възможност да пише, рисува, и да не ги е ебал.

Тя е фенка на „среднощните разговори

В два през ноща

Аз пия водка, ти спиш

Аз плача, ти сънуваш Нея

И незнам дали ти казах

Но наистина и аз мисля за Него

Какво правим със себе си“

Позна. Силвия пише проза, която нарича поезия. И точно така –има фейсбук страница, и те е поканила около 68 пъти да я харесаш.

Силвия ходи на много workshops и се запознава с интересни хора.

Силвия се влюбва в теб и не ти казва.

Най-вероятно поне веднъж и ти си се влюбвал във Силвия и тя те е моткала половин година по пейки и паркове да се оплаква от настоящето й гадже, което „просто не я разбира“. Казала ти е около 26 пъти, че „ти наистина си свестен“. Спали сте около три пъти на едно и също легло.

После ти е писвало от Сивия, защото усещаш, че няма да  стане нищо повече между вас. Чувстваш се използван и отрязваш контактите с нея.

После Силвия споделя във фейсбук ядна песен с допълнение от ядосана немерена реч лично производство, и изчезва за седмица от всички социалки.

Защо бе, Силвия? Защо носиш етно поли с евтини джапанки на каишки и винаги трябва да дирижираш разговора? Защо си мислиш, че си част от „арт културата“ и че всички трябва да отворим петте си сетива за красивото и трябва да спасим слепите с едно око котенца? Защо пишеш, че се включваш в благотворителна акция, но не отиваш? Защо пишеш дълги постове за това как се тровим с гмо-та, но после ядеш Сникерс? Защо твърдиш, че слушаш The Smiths и Joy Division,  като знаеш само по две песни от групите? Защо толкова често трябва да казваш на всеослушание, че пиеш чай и четеш книги и че това е най-великото нещо на света, да му еба майката?

Защо се мислиш за по-добра и готина от всички около теб, но вътрешно се ненавиждаш? Защо менструалните ти проблеми засенчват интелекта ти? Защо не осинови десет котенца, или дори едно, но ме караш мен да осиновявам и да слушам проблемите ти за сто двадесети и осми път на по бира в Борисовата? Знаеш ли какво? Този път ти плащаш, аз нямам пари.

Майната ти, Силвия.

София е сладкиш с развален срок за годност

 

 

Кога за последно си се прибирал пиян вкъщи, скитащ самотен из пустите централни софийски улици, подминаващ групички от също толкова подпийнали твои адаши, увил се в самовглъбеността си като шал, който леко боцка, но не искаш да сменяш заради спомените с него, датиращи още от гимназията?
Аз сигурно преди месеци. Беше приятно, но самодоволността ми на „горда софиянка“ се изпари като пикня в сняг преди няколко месеца. Просто ми омръзна да защитавам неща само заради идеята за тях преди години. Говоря и за хора също.
Софийските хипстъри –пазители на града могат да продължават да пишат мотивиращи разказчета за това колко специална е София, и да се събират в групички и да се пипат по рамената. Щом ги прави щастливи…
But I`m outta here.
Не ме разбирай погрешно –не съм от онзи специален тип хора, които разпалено ще ти обясняват, че искат да обиколят с колело Балканския полуостров, или искат да отидат в друга държава да хранят там гълъбите с доброволна цел. Поддръжник съм на идеята за разумно планираният комфорт. Затова и пиша това нещо –защото разумно планирах и пих една бира, и нямам какво друго да правя в момента, освен ученето за държавния, което по стара традиция ще стане в последния момент, мамка му. И все пак трябва да продължа да разяждам този сайт отвътре с противоречивост и планиран хаос. Защо ли? Майонеза.

Искам да седна в момента на една маса с някой, който твърди че София е яка, и да го питам: Чудесно! А чувстваш ли се щастлив? Комфортно ли ти е?
Ето, веднага като добър луд си измислям и контравъпроси: „Комфортът е състояние на духа. Винаги някъде ще те дразни нещо. Освободи ума си, и изяж тези кисели краставички.“ И няма да отговарям на собствените си въпроси, за да има съспенс.

София е десерт… с нейните кестени и павета, Ректората на СУ, парковете, където са се случвали толкова много неща, че вече не можеш да се разхождаш на спокойствие, защото зад всеки ъгъл изскачат призраци на отминали събития. Ето тук седнах с него за първи път; ето там групичка скинари искаха да ни набият задето не им дадохме стотинки; а зад тази сграда си казахме чао и после не те видях повече; на онази пейка веднъж бях седнала и никой не минаваше в продължение на час… София е мълчалива приятелка, която трябва да хванеш в настроение. А тя обикновено не е в настроение, защото се мрази.

София е и една поредица от покани на приятели, на които не можеш да откажеш; София е двадесетте събития тази седмица, които искаш да посетиш, но не можеш; София е досадната работа, на която се подлагаш, за да спечеиш пари да обикаляш по заведения с приятелите на които не можеш да откажеш ; София е машина, която гълта селяни и плюе боклуци и разбити мечти. И е счупени в сгради бутилки от бира, и истеричен плач на пейка пред Руската църква в четири през нощта, защото осъзнаваш, че всъщност нищо, нищо не се е променило, откакто завърши училище –не си станал по-съобразителен, приятелите ти или липсват, или са едни и същи, вечерите ти стават все по –горчиви, и трябва да превключиш на по-силни опиати.
Като например повече пиене.

София подстрекава към редовна злоупотреба, защото просто не става за възприемане, ако не си на поне две бири. От момента, в който излезнеш на улицата пред блока и видиш нагло паркираната кола, кучешкото лайно, групичката от пубертети, от които изскача хвърчащ фас в каданс, който пада като комета до гуменката ти; през простото взиране в лицата на хората около теб –скотски, обезверени, ядосани (което е и нашенската маска, колкото по-обиден и свиреп изглеждаш, толкова повече будиш невидимия респект в градския транспорт); до влизането в супермаркета, където правиш път на всички, за да може нито един човек да ти върне път в отговор, а само те предрежда на опашката на касата, където можеш да чуеш класическата псувня, отправена към касиерката, която явно е виновна за всичко.

Най-забележим е контрастът, ако няколко дни си бил в друг град и активно си обикалял улиците му. Не съм обиколила всички градове в България и сигурно има и по-обезверени места от София, но в момента изглежда така, все едно хората идват тук, за да се изгърбят, без да знаят защо, и да може после да ги закопаят върху някой друг труп в Малашевци, защото капацитета на гробищата не може да свикне с ежедневното заравяне на изгубени мечти.
В добавка към всичко, всеки гледа да те измами, ако има тази удобна възможност, за да си плати наема и да нахрани децата, които и той не знае защо е създал. Евала. Прекрасна София, точно от това имаме нужда: от още ядосани хора в градския транспорт.

Един приятел каза правилно: София е младежки град, и като навършиш определена възраст, баровете и приятелите вече не могат да те задържат. Имаш нужда от спокойствие и по-празни улици, и да не ти се изпикават на главата.
А ако си интензивен интроверт, който подскача дори от звука на падащи ключове от петия етаж, и се вбесява от крясъци от рода на „Еййй Гошооо, не забравяй да се обадиш на баща ти да донесе дърва“ (….сериозно? В жилищен блок сте. Какви дърва?) , то моят съвет е –бягай надалеч, иначе ще започнеш да си броиш белите коси в огледалото, както напоследък правя аз.

Съкровена мечта ми е да оставя родното си градче и със задоволство да гледам от другия край на България как то се разпада. Не ми е жал за читалищата, нито за кучетата, нито за учителите ми, които умират от инфаркти; нито за децата, които израстват без ценностна система и пушат по цял ден трева пред блока; не мога да се грижа повече за всичко това, и не мога да се ядосвам повече за чужди глупости.

И нека завършим с нещо оптимистично: И да искаш да избягаш от София, няма да успееш. В другите градове няма работа и ти нямаш работа в другите градове. Ще останеш тук, и ще продължаваш да пиеш с приятели и да се ядосваш, че не ти стигат парите да отидеш на онова събитие; после ще пиеш и ще се вбесяваш, че приятелите ти не ти се обаждат. Накрая всички ще станем като ония хора, които си говорят сами, но не защото имат хендсфри. Или ще се задомим в столицата.

Мен ако питаш, еднакво лошо.

Наздраве?

Прави се на прост, за да имаш приятели

what

 

Мили мои хипстърчета, дали наистина сарказмът е вече толкова изтъркано явление, колкото и използването на  trollface в чат? Замислете се за последното събитие, на което вие и вашите приятелчета сте надигали бутилки. Няма вече нищо свято…ех, и един средностатистически разговор между 20-и-няколкогодишните шампиони по скролване обикновено съдържа в себе си поне 10 злояди коментара.

Просто си го представям вече- две такива същества започват да правят секс. „Свърши ли?“ „Даа бе, направо ти казвам, свърших“. I put the “orgasm” in sarcasm, biaaaatch!

Когато една компания превиши лимита си от саркастични задници, групата започва да се изяжда отвътре. Имат нужда от нови хора, по възможност тъпи, над които да изливат остроумие като кофа с лайна. Всеки един приятелски кръг има нужда от изкупителна жертва. Затова-бъди тъпия човек, който всички обичат.

Сега ще кажеш- що за приятелски кръг е това. Отговорът ми е много прост: анален. От там и произхожда нареждането “sarcastic asshole”, което на български се превежда като “саркастичен задник“.

Твърде смекчено, бих казала. Задниците са хубаво нещо, особено женските.  Но необходимо ли е от десет души, осем да подемат всичко, което си казал, като предизвикателство за техния запас от Бързи и яростни? Явно да.

Искам да има свободна от сарказъм зона, където да можеш да паркираш зле и на две места, и да си поръчаш бира със сламка, в заведение, което се казва „Заведение“, и когато сарказматрона започне да коментира, от нищото да изскочи мухоловка, и шумно да го плесне по бузата, нареждайки „Не-е-е-е“ (с повишаващ се лигав тон) ; не-е-е-е така, айде сега си изяж зеленчуците и гледай да си легнеш в полунощ, и за всеки случай си навий алармата. Не ме питайте как е възможно една мухоловка да говори, защото сегаговоряазинямадамепрекъсвате!

Това е нов абзац, но не означава, че ще си продължа гладко мисълта. Ето няколко уместни според мен фрази, след като те е ужилил сарказматрон:

-Обиждаш ме, защото носиш омраза в душата си.

-Капитан Петко Сарказъм се обади, чуйте!

-Хммм (това ми е любимият аргумент между другото)

-Това не звуча толкова саркастично, колкото си мислеше, че ще прозвучи

-Моля те, обясни ми за сарказма

-Супер много те моля да ми обясниш за сарказма

– *нервен смях*  Заспиваш в собствената си компания всяка вечер, докато мислиш хитри отговори, нали ? ( не е особено подходящо, защото хората обикновено те слушат само в началото, но пак става ако си решил хитлербешеправ)

 

Сега ако това беше известен блог, щях да направя конкурс „Нарисувай Сарказмотрон“, и наградата щеше да е пет лева. Щях да поема инициативата и да направя тениски с рисунката-победител, после щях да направя още тениски, от рода на „Сарказмът е болест, отиди да те прегледа лекар“ (според мен ще е много хубаво София да се напълни с тениски на кирилица) , постепенно явлението ще придобие повече слава от Нацепин (който разбрах, че е доста взаимстван от ямболски лафове (още една скоба- макар и да си мисля, че са по-скоро бургаски лафове, защото Бургас е Велик и Лек) и от една пародия на реклама за енергиена напитка) … забравих си мисълта. А, да, слогани!

„Убий Сарказматрон, спаси нископикселовата фотография“

„Сарказматрон с евкалипт“

…И после ще съм направила печалба по най-саркастичния и изтъркан начин на света.

След това ще преобърна хода на действие само и само защото обичам да гледам сеир и да си играя с хората. Ще създам тръст „Опазване на сарказматрона“ под фалшиво име, единствено с целта да събера  50 от тях в една стая, за да направя реалити шоу, което ще се казва „Сарказматроните също плачат, но с иронични сълзи“.

Какво чакаш? Нарисувай ми сарказмотрон. Пиша в единствено число, защото сигурно в момента чете само Иван, и цъка на правописните грешки.

Чай с мед и ром за ушите ти, или поредица песни от 2014-та, които си заслужава да чуеш

Хубаво е да знаеш, че в този смогясал град освен че има хубави барове, в които можеш да успокоиш душевната болка, има и WiFi. А Интернет е великата, универсална свобода… и една много добра причина да забиеш нос в смартфона, упорито избягвайки досадни или притеснителни ситуации.
И в един момент се зачиташ в нещо като тази публикация, подобна на доста от онези упорити опити на драскачите в Webcafe и GoGuide да класифицират възможно най-безполезните и клиширани неща от живота в десетина лесносмилаеми стъпки. Всичко е добре подкрепено с гифчета от сериали и филми, и редица англицизми. Браво, много фешън. Ше ви лепна на челото смотания ви хонорар от двеста лева, за да млъкнете…когато стана министър на образованието.
Хипстърията се превърна в изроден безпътен снобизъм + настървено слушане на неизвестни групи, и вече няма нищо оригинално, заклевам ти се . Липсва ми старата чалгия, онази в края на деветдесетте, липсва ми сплотеността на масите. В какво се превърнахме? Вече не е интересно. Върнете старата чалгия, върнете Азис!
Противно на очакванията, няма да пусна гифче на Азис. Само ще добавя, че Буда Бар според мен е пикът в музикалната му кариера. Аллаху Акбар. Сега ще ме застрелят ли? Too soon.

Сори за дългото интро. Харесва ми, като ме четете, чувствам се специална. Айде по същество.

Alt-J – Every Other Freckle

 
Изключителен пик в дискографията на инди-рок англичаните, превърнали се в мокър сън за средностатистическата деветнадесетгодишна псевдоинтелектуалка.
Дълго време не исках да си признавам че са добри, но ето- тази песен ме закова за стената. Всяка дума се стича като нектар, и макар и на места да е хаотична, песента е олицетворение на всичко интелигентно-похотно, случващо се между двама души преди да го направят за пръв път.
Пример: Ами… още началото на песента просто отнася. След десетата секунда някъде:

“I want to share your mouthful
I want to do all the things your lungs do so well
I’m gonna bed into you like a cat beds into a bean bag
Turn you inside out to lick you like a crisp packet”
И после пръстите ти сами набират приятелче за вечерта.

 
The Bug- Fuck A Bitch

 
Тъкмо да напиша, че най-добрата песен от албума Angels & Devils е Dirty, а пък тя била от 2013-та. Нищо, следваща подред е Fuck A Bitch. Защо ли? Освен, че нареждащият рапър е Stefan Burnett (моето любимо момче от любимата ми група Death Grips), песента е на всичкото отгоре и много зарибяваща.
Имайки честта да бъда на концерта на Bugman в Терминал 1 смело мога да заявя, че това за мен е най-раздвижващата песен за тази година. Човек има нуждата и да се поразкърши на нареждащ рапър понякога. А The Bug прави най-прослойните бийтове от немалко години. Ето ти и идеалната комбинация.
Пример: Ами чуй London Zoo, и ако не ти скочи патката още от първата песен- “Angry”, най-вероятно все още се занимаваш само с метъл. Отиди да плачеш в ъгъла.

 

Glass animals- целия шибан албум

 
Боже милостиви, този албум. Zaba е всичко това, което Alt-J не могат да постигнат. Още по-изшлайфан звук, ненатрапващо и плавно минаващо съвършенство, което не те кара да се насилваш на някои части на песента.
От толкова много добри песни е трудно да избера една, но нека се спра на Gooey – защото звучи като приспивна песен за в метрото, когато си изгубил надежда; и е по детски наивна, умоляваща, и зареждаща. Или защото така искам, няма да ми казваш какво да правя, не си истинската ми майка *blasts linking park in other room*
Пример: Като нареждат

„My my simple sir, this ain’t gonna work
Mind my wicked words and tipsy topsy slurs
I can’t take this place, no I can’t take this place
I just wanna go where I can get some space“
Добре изяснено в един сайт за лирики: Youthful recklessness.

 

Lana Del Ray- Ultraviolence

 
С леко намигване към една добра приятелка: „Ама… ти Лана Дел Рей ли слушаш?“
Да.
Даже в момента търся заместители, докато чакам да излезне новият през 2015-та.
Ultraviolence е опипан с привидно груба ръка, но накрая се оказва много точен албум. С песни като West Coast, Florida Kilos, Fucked My Way Up To The Top и … любимата на всички кралици на драмата- Ultraviolence. Песни, които просто не мога да приема за поредната изфабрикувана боза. И не мога да кимна, че комерсиалната музика е супер турбо провал напоследък. Лана Дел Рей е мацката с daddy issues, която друса Викодин, и пее мъркащо за дрога, гаджета-насилници и за неща, които мога да съпреживея: например, за по-възрастното гадже, което се опитваш да достигнеш през мъгла от чувства, много добре знаейки, че си загубена.
Пример:

Чуй всъщност West Coast: нахакана песен, която те праща на морето, с яке от изкуствена кожа и Столично Тъмно в ръка. Нищо, че морето е на изток, айде сега.
Чуй как се сменя темпото, чуй мъркащото “Ooh baby ooh baby I`m in love”, слушай целият албум всеки път като се връщаш от Бургас на път за София. И не се оплаквай.

 

Tomorrow`s Tulips- Glued to you

 
Таз песен само заради клипа си заслужава да се спомене.
За добро или лошо, първо гледах клипа, а после дръпнах дискографията. Мързелива песен. В общи линии се обяснява колко му е яко на пичът да стои за(с)лепен и въргалящ се с момичето. По същество песента не е нещо особено, но така си виках и след 25-тото въртене за деня.
Влиза под кожата неусетно тъй, както често излизат привидно невзрачните момичета от френдзоната- с категоричен поглед.
Ако въобще момичетата могат да бъдат френдзоуннати.

 

Death Grips- Up My Sleeves

 
Мога да напиша три страници колко велика група са, но ще се спра само със заканата, че няма да ги харесаш, не само защото стилът им не може да се определи (смес между experimental rap, industrial hip-hop и тежка електроника), но и защото не стават за слушане. Това звучеше като нещо тип Shit DolenHipster Says, но… повярвай ми. Твърде тежки са за теб.
Разделиха се през 2014-та, за да напишат после, че отиват на турне и накрая да заявят, че в края на същата година пускат нов албум. И после- че ще пуснат продължението на албумът им от 2014-та Niggas On The Moon.
Пуснаха инструментален албум за безплатно сваляне преди няколко дена, на който се размазвам като майонеза.
Преди три години барабанистът си снима оная работа, и пусна албумът за безплатно теглене, с което ядоса звукозаписната компания, към която бяха. Оная работа на барабаниста стана обложка на No Love Deep Web– а едноименната песен бе избрана от 4chan за техен химн.
Февруари се очаква новата тава-продължение на Niggaz On The Moon – Jenny Death, всичко е много навързано и мистериозно.

 

FKA Twigs- Preface/ Video Girl

 
Тази мома ме впечатли през ранната пролет миналата година, и за мое щастие веднага след това си пусна и новият албум. Всички опяват как била гадже с Робърт Патинсън, а тя добави „пичът в момента прави най-добрият секс в живота си“. Така като я слушам, трябва да е вярно.

„FKA“ идва от звука, който според нея се издава, като си пука кокалчетата. Прелестно създание, което си излива чувствата в музика.

Пример: Повтарящата се извадка от стих на Thomas Wyatt:
“I love another, and thus I hate myself
I love another, and thus I hate myself
I love another, and thus I hate myself
I love another, and thus I hate myself
I love another, and thus I hate myself
And thus I hate myself”

 

Бъдете здрави и през новата година, хипст`рчета. Това е от мен.

Пример: Честита нова година.