УмирГам


едно

Делириум тременс, ама не точно. По-скоро причерняване, сред което чуваш само дъха си, само него, и всичко се върти, и всичко е кристално ясно. Филми! Слабаците се хващат за нечий чифт очи, умоляващи ги да се върнат. Къде ще се връщам бе, миндил!

Очите ти са с цвят на лайна. Не им вярвам.
Това леко чувство приятно изцежда, а крайниците ми изтръпват. И без това не ми трябват повече.

Започвам да се смея- лек и гърлен смях, приличащ на епичното ми грайндкор кихане като на мечка в развод. Не, не ми трябва телефон. Не, не ми трябва и компютър- тая скапана машина за сънища. Планини, потоци, тълпи от хора… весело махам среден пръст и се смея. Все още имам тези шибани няколко минути и казвам и правя и плюя и псувам всичко и всички и себе си и тебе и майка ти и златната рибка в аквариума ми се смее, и ми прави физиономии-копеленцето му.

Предвкусвам червеи, червеи по трахеята ми, в косите ми, дълги дъждовни червеи, които раждат малки червейчета в очните ми кухини, докато всички мои бивши гаджета се женят един по един, и си седят удобно на столовете по офисите и на дивана вкъщи, докато жените им правят свирки и спагети. И се смея! Нищо няма значение. В мислите ми се разхождам по Орлов мост, цялата в черно, дори цигарата ми е черна, мамка й, да контрастира на черните ми нокти, като ранният Мартин Гор съм, ама с кафява коса, и си викам- мамка му и прасе. Човек създава изкувството, за да може да се смее и да показва средни пръсти, ама никой да не му се сърди- средни пръсти маскирани като цветя, или като симфония. А ламерите после сядат и обясняват колко е велико да показваш среден пръст, междуременно се чуват аплодисменти- идилия!
Лежа и умирам, но все още имам нужда от момче, момче, момче.. мамка му. Момче с набола брада, с навити ръкави, стиснали халба бира. Момче с плътен глас и святкащи като фарове очи. Момче с надигащ се чеп и ослепителна усмивка. Момче с дъх на желязо и аромат на сладникава пот и цигари.

Сега не съм сигурна какво става, но най-вероятно протягам ръце в Нищото, вкопчила се в момчета, направени от дим. Чува се трошене на бутилки, рев и смях. И ръце, които галят лицето ми и казват, че всичко е наред, наистина. Всичко е било наред през цялото време.

две

Тялото ми изтръпва, а оттатък някой гледа телевизия. Жестоко- аз си умирам тука, всички останали се чукат, ядат, повръщат, смеят се, казват „извинявай”, бият се, подписват договори, участват в катастрофи, строят небосъргачи, бръснат се, гмуркат се в Тихия океан, и после лягат като мен от преумора и случайно вземат, че умрат. Главата ми ще се пръсне от умиление и тъга, и лепкава еуфория- всичко е толкова прекрасно измислено!
Дават ти надежди, любов после ти промиват мозъка и те пускат на свобода. За да се върнеш отново и този път завинаги. Демек, все едно сам си си го избрал. И дори започва да ти харесва. Опитваш се да се самозалъжеш с опиати, с връзки, с работа, с кариерно развитие- но си остава същото-о-о-о. Дано Смъртта ме изчука нежно и после ме целуне по челото, остаяйки ме да се насладя на меката вълна за последно. И дано бъде най-достойното нещо, което правя.

Околовалентински размисли

Първо, ФОСТАТА за всички вас, много сте ми драги,  ама не съвсем.

И така, нещастната ти главица е решила да попадне тук и е надигнала врат  да види какво отново е написала тази пача. От сега ти казвам, че няма да е нищо епично, защото епични неща не са се случвали в близките 5-6 години. По последни данни е имало опит за епичност, който все пак се е оказал успешен- албумът на Tool през 2006-та, но от тогава цялата Вселена е в известен застой.

Но да се върнем към заглавието. Самодоволно предвиждаш, че сега ще почна тънко и по младежки да тъпча празното бяло със зловредни мисли за Свети Валентин, нали?

Ами, яж го. Свети Валентин е просто поредният банален празник в червено, а истинските причини, заради които си заслужава да мразиш, са хората. Сега ще говорим за това колко зле си ти, колко по-зле съм аз и колко зле като цяло сме всички, че въобще съществуваме сред тази крехка екосистема с парче свинско в устата и надежди за всепоглъщаща Любов, и за различните начини, по които си ебем душата.

Не ме дразни това, че всички мразите Свети Валентин. Нещо друго е. Правите се на застреляни, ама само за това си мислите, и подобно на forever alone guy, тънките милитъри стратегии как да забиете някой са единственото нещо в главите ви. Няма нииищо по-важно от този шибан инстинкт за малко любов, любов, любов.

Добра новина! Вероятността същество от противния пол да мисли по този начин около празника е огромна. Жалко, можеше да не се хвърляш в последния момент от блока, ама какво да те правя.

Ти си хейтър на и около свети валентин. Не, няма да го пиша с големи букви. „Мразителите ще мразят”, но нека видим по какъв начин.

Ти си от онези момчета, които са истински свестни пичове, направо искам да искоча от монитора и да те гушна. Твоята тънка самоирония, томчетата с Лъвкрафт, Ерих Фром и Буковски над леглото ти, трогателното ти несправяне със свалките- перфектен батка. Обаче все не можеш да си намериш приятелка, защото си шибано претенциозен и дори да си мислиш за Нея в момента, не си си мръднал пръста да я спечелиш. Това не ти е тото шанс да си седиш на гъза и да чакаш джакпота. В момента ття сигурно се прегръща с красив и тъп, но нахален селянин.

Поздравления! Ти току-що се превърна в хейтър номер едно- несигурният пич.

Никога не си имал проблеми с жените, защото си го правил веднъж и то на тъмно. Мацката те е забила за двадесет минути и е свършила цялата работа. На сутринта си се чувствал изнасилен и отвратен, и сега си мислиш, че Вселената ти се присмива. Порасни, моля те. Отиди още тази вечер някъде, изпий няколко бири и просто изплюй бастуна от гъза си. Защото ако още веднъж ми кажеш колко си нещастен в любовта, а я подминаваш на всеки ъгъл..заклевам се… ще те убия, за да спестя мъките на всички.

 

А можеше и да е по-зле: ти си самовлюбеният пич, който сваля мацки лесно. Релефът ти е страшен, а по-страшното е, че в главата ти релефът липсва. Най-вероятно отиваш в Син Сити, поръчваш си едно тънко Виски, и сваляш чалгарки. Но около свети Валентина си викаш : „еее дееба, къде сбърках?”

Ще ти кажа къде. Някъде около сперматозоидчето на баща ти и яйцето на майка ти.

Търсиш Перфектната Кифла, която винаги е на токчетата си от бала, а от шията й, вместо опияняващото ухание на младо момиче се носи аромат на тестер от Великия Мол. Абе, заслужавате се, и най-вероятно ще се намерите. По-лошото е, че ще си направите деца малко преди да съсипете странните си, лишени от мисъл взаимоотношения, и детето ще израсне пред компютъра. Един ден ще попадне на домашното ви порно, и тогава ще стане проститутка. Е, поне се опитахте.

Тук вече обръщаме малко резбата и започваме да пишем за пички.

Няма как да не обърна особено внимание на Дисни Принцесата с Татуировки.

Същества като нея се реят в Tumblr и reblog-ват гифчета на прегръщащи се хора, докато чака Великия Принц с Голямата Патка да я follow-не и да започне и той да споделя гушкави снимки. Всичко е страшно забавно да се наблюдава отстрани.

Критериите на тази псевдохипстърка са на такива висоти, че и Райън Гослинг да дойде пред вратата й , ще му прошепне „твърде рус си, пич” и ще седне отново пред компа. Най-вероятно е зодия Риби и прекалява със салвията, но е толкова трагична, когато излива мъката си в песни на Дефтоунс и нископикселова фотография, че направо ти иде да й прережеш гърлото с ченето на баба ти.

Има и още, като толкова искаш. Представи си онова красиво момиче, от което малко те е страх. Ето я тук. Тя е умна, ама май не особено много, щото около нея се вият обожатели, а тя е хвърлила око на невъзможна за изпълнение мишена на около 1500 километра, или все още се хваща да мисли за асексуалния мизантроп, който едно време й е разбил сърцето от раз. Затова сега гледа да предизвика възможно най-много самоубийства, като не смее да пусне на никой и се затваря вкъщи да пише съмнителна антилюбовна поезия. Момичето ми, ти си най-вероятно все още млада, а несигурният пич е в момента в бара и пие три бири, щото му казах така да прави. Що не се награбите и не ме оставите на мира, вашите истории трябва да спрат да бъдат поотделно, че нямам време да ви слушам.

 

(Със сигурност има и още много други разнородности на Великия Мъченик, защото проблемът е, че сме убедени, че сме най-нещастните хора на света, ама не ми стига времето да ви побера всички, сори)

 

Та, сумирано- ако имаш малко акъл, ще спреш да обръщаш внимание на тези глупости и ще си вземеш изпитите. Every creature in this Earth dies alone – да живее Дони Дарко, ебати епичния филм.

Заведението не предлага бой с възглавници във формата на плюшено сърце, нито инструментариум за снижаване на досадата и болката, която изпитваш по принцип.

 

Ето и най-полезното нещо, което ще чуеш този месец: всъщност, сърцевидната форма е именно две човешки или свински сърца, които са залепени едно за друго. Сърцето ти прилича на боб, и като го доближиш до друг боб- мъжки или женски, (зависи си от теб и няма да те съдя, защото си ми брат, или сестра, или може би си хермафродит, който търси друг хермафродит, ебала съм те) се получава това нещо, което на практика му викат Love.

 

Довиждане, да нови срещи. Четете на Иван нещата, те предлагат моята мъжка гледна точка в 80 процента от времето.

 

East Path Tour in Sofia

East Path Tour (Smallman, Alithia, Kayno Yesno Slonce) 12.10.2012, Mixtape 5

Пътуване към корените и отвъд

 

Петък вечер е и столицата се пука по шевовете от събития. Нашето внимание обаче е насочено към по-нестандартния звук.

Родните Smallman и австралийците Alithia стартират общото си турне East Path Tour 2012, минавайки през  няколко европейски града.

В София обаче става особено яко: освен Smallman и Kayno Yesno Slonce, е нарочен един пич от Heptagram Project, който ще изсвири няколко парчета.

Събитието беше добре отразено в медиите, плакати красят цяла София, интервюта са взети, и въобще… всеки фен на по-нетандартният  звук бе наясно, че „на 12 октомври една провинциална група, набрала доста популярност в близките 2-3 години, ще свири с някакви тотално непознати австралийци, плюс това и ония пичове от Исихия, дето бяха, и те ще свирят”.

Началото на концерта беше леко възпрепятствано от мача между България и Дания. Организаторите съвсем тактично изместиха събитието от 22:10 до 22:40 ч, давайки почва на мръсни сделки между подпийнали фенове и стандартни столични таксиджии. Неочакваното закъснение подразни малко, но поне даде начален старт за публичното обсъждане на мача, позволявайки на хората да се надушат, да се хванат за ръце и да преминат през дъгатааа ляляляля.

Към 22:40, сцената се оживи. Появиха се  четири хлапета, самоопределящи се като Astral Space Core. Започнаха да подскачат хаотично-Марк Вела, Джон Русванис и Дани Константино, или с други думи- Alithia. Заемайки позиция, която ме изправя лице в лице с групата (някакви си 5 метра) си дадох вид, че слушам задълбочено. Всички останали от публиката бяха зад мен.

А на бандата й стана яко- куфяха, скачаха, потяха се, хилеха се жестоко по тревомански. Сякаш самото им присъствие на тази сцена, в този незнаен град и държава, им даваше неочакван допълнителен пауър.

На щанда с мърчъндайзинг се мъдрят дискове на Smallman, Alithia, Kayno Yesno Slonce , и на още малко групи. Бедните студенти точат лиги като кучета пред дюнерджийница (без да осъзнават, че се подлагат на жесток канибализъм), бирите са по четири лева, но има Йегермайстер машина с шотове за по 2.50 лв, която бива атакувана. Ах, така е по-добре. Сега обратно към сцената.

Сцената се поразмества малко, идва ред на българщината. Започват да се донасят всякакви инструменти, а Петър (Исихия, някой?) сяда в цялото си величие и очарователна шапчица, като истински майстор, на едно ниско столче.

За мен това беше епик-кризата на събитието.  Бандата вдига от пода инструменти, и се държи така, все едно ги настройва Вниманието към публиката е сведено до около нулата, но музиката…

Все едно ядеш първите мекици за сезона. Плътно, вкусно, засищащо.

В началото няколко души си поседнаха пред сцената. След  десет минути, петнадесетина души покриха фронтстейдж пространството, а след половин час- 30 или повече фена се клатеха в такт. Една девойка в етно дрешки  се развихри.

Ние, насядалите, изпаднахме в характерното трансцедентално, пост-рок, хипстър-кор вцепенение, където ченето ти замръзва, а космите се изправят.

Kayno Yesno Slonce успяват да те трогнат почти до сълзи. В главата ти се редуват паркове, житени поля, тюркоазеното Черноморе, родопски черги, самодиви, самодивци и силно желание да си поръчаш една ракия.

Това беше един от редките пъти, в които не изпитах раздразнение, чакайки любима група. За Smallman бяха дошли едно 70% от публиката. Но поне половината от тях се потресоха от виртуозността на Kayno Yesno Slonce, изоставиха за момент бара, клекнаха до сцената, или застанаха вцепенени до нея.

Цветан Хаджийски излиза на сцената за един кавър със Слънцата, където публиката избухва. Таймингът е точен, а преливането между двете групи- величествено.

Междувременно, на сцената се появява още едно ново лице- разбирам, че си прави всичко сам. От бандите са решили да му дадат малко просранство. Не звучи лошо. Това е Heptagram Project .

Иии така, минава полунощ, време е Малкият Човек да щурмува сцената.

Сетлистът им беше неща като:  Ouroboros, Two Rivers (изненада, парчето е жестоко, но гледат да го спестяват по концерти- казва го човек, който им е бил на около седем такива), Labyrinth Of Present, a Junction, Directions, Ocean, Evolution.

Много приятен факт е, че от дебютът си насам, Smallman се радват на нарастваща популярност. Някои от феновете (стари хейтъри, преситили се с блек метъл) ги обвиняват несправедливо, че са загърбили характерната си енергия. Но не ги слушайте. Ако погледнем Корн с техните гайди (чуй Shoots and Ladders, където по време на записите Джонатан Дейвис обикаля с една гайда слънчев хълм около Бейкърсфийлд) можем да открием, че енергията на първия албум е несравнима и неповтаряща се, досущ като девствеността. Да искаш да бъде като първия път е чиста проба фантазия. А Smallman вдигнаха летвата и продължават да радват нарастващата си орда фенове.

За съжаление, не се мина без технически грешки- в един момент бандата напусна сцената за почти 10 минути. Май микрофоните бяха слаби. Трудно е да се каже, при цялата тази мъгла от отворени възприятия.

Както неведнъж са споделяли, Smallman правят музика за кеф. От музика не се печелят пари в България освен, ако не си чалга-звезда и го лапаш твърде често. Тогава сделка има.

Цветан Хаджийски сподели за списание Vice преди няколко месеца:

„Ние правим музика, която ни радва лично. Не сме мислили как ни възприемат. Ето ти я концепцията за малкия човек. Имаме два-три концерта на година и реално, за да причиниш лайф на някого, трябва да има какво да му кажеш. Това не е музика за всеки месец, определено. Живият момент е много важен, контактът с хората.”

В разследването си можем да заключим без съмнение, че Smallman в никакъв случай не са родопските Tool (внимание, бъдещите журналисти в никакъв, ама в никакъв случай не бива да се изцепват пред групата с подобни сравнения), нямат точно музикално определение (освен може би, алтърнатив) и са много, ама много яки.

Магията приключи в два след полунощ. Омагьосани, хората си затръгваха. После изненадващо, групата поде още едно парче за бис, а реакциите бяха…

Ако имате среща с някой секси и отворен чужденец/чужденка, заведете ги на ей такова събитие. Ще им увиснат ченетата.

Истинското бижу  на събитието бяха Kayno Yesno Slonce – застреляната ми личност не им бе обърнала достатъчно внимание. Но след този концерт осъзнах, че искам да ги чуя на живо отново-ефект, поразил немалка част от аудиторията на Smallman.

И има защо. Увелете се сами на

http://www.myspace.com/kaynoyesnosloncebg


Пътеводител на съмнителните женски чувства, vol. 1- sea edition

Август мина, но драмите продължават.
Един се хванал с една, ама после свършила отпуската и пътищата им се разделили, и блааа, блаа, блаа.
Докато пиша това, една муха доволно потрива ръце на метър от мен: през последните два часа кръжи около главата ми като влюбена. По същия начин са и ония мисли-ах, този начи, ако го набарам… не, не , глупости, този въобщее не е за мен ( следва сериозно лайкване на страници от сорта на „кучка съм, но не твоята”) , ама имаме ли бъдеще заедно, какво въобще става и т.н., и т.н….

Един човек преди време беше казал, че дели жените на дами и пички. В стремеж да бъда полезна, ще се опитам да придам на инструкциите универсалност. Да видим какво ще стане.

1. Ревнуваш го.

В един щастлив иначе жегав ден, г-н Няма значение се изхвърля, че има среща/ че си е писал с момиче, което му предлага да отидат на концерт заедно.
Докато подсъзнанието ти изпраща смс в стомаха, съдържащ пеперуди, мозъкът ти се хили леко истерично.
Поздравления – ти си с една стъпка по-близо до дъното, както се казва в един филм.

2. Притесняваш се в негово присъствие.

Имам приятели от мъжки пол, с които хич не се притеснявам да говоря за неща, които могат да се систематизират в едно меме: foul bachelorette frog.
Обикновено и те споделят разни простотии от сорта на „о, да знаеш как почвам да псувам преди да свърша, не е истина”, или „и след това сестра ми влезе в стаята”.
С тях се разбираме с няколко думи.
Но ако изведнъж започнеш да заваляш думите и философията ти започва да бъде изказвана в стил “potato,potato, and a ching chong tomato” , можеш да се считаш за леко паднала.

3. Меката вълна- като мине, и почваш да се гърчиш отвътре и да ти е смешно- в известен смисъл получаваш лечебен приток на адреналин и ендорфин. Няма страшно- може да е от ония влюбвания за няколко дни или за пет минути.
Доста често срещан ефект… имала съм случаи, в които почти съм се заклевала, че онзи срещу мен е Господ Бог, до момента, в който си отваря устата. След като изпя няколко парчета, съдържащи невъобразимо мякане с морски корени, последва безсмъртната фраза: „Кефиш ма много”.
Аз кротко си взех бирата и избягах, колкото ме държат кецовете. Това е то – селяните продължават да са най-настъпателния мъжки род в България- обясним и вече доста омразен факт. За съжаление доста момичета се закачат на куката, което спомага и за свръхпопулацията на пост-селянчета в София. First Sofia Problems.
Но по същество сега, макар че загубих поне 50% от аудиторията си.

4. Нямаш търпение да седнете да си пишете по Skype.

Това е очарователното момче, което е на сто или сто хиляди километра от теб, виждали сте се под три пъти на живо… и сте истински владетели на клавиатурата.
Цяла вечер се надпявате, после изключваш щайгата и си лягаш, ухилена до ушите.
Problem?
Ах, а пък с това колко истории имам… всъщност най-дълбоко съм хлътвала по две момчета, които ме добавиха в скайп по повод това, че пишем в един и същи форум/ че търся някаква песен.
Обикновено напрежението ескалира и в момента, в който се видите на живо, избухва бомба. Странно, но никога не съм нехаресвала хора, които едва познавам, но сме си писали с часове. На живо стават още по-яки. Този феномен може би е резултат от дългото чакане, през което започваш да си изграждаш мъгляви представи за външността на другия и, ако на живо поне три от тях са верни, в един момент момчето става олицетворение на перфектността.

5. Теглене на снимки от Facebook… `till Death.

Може би най-сигурния признак, че си хлътнала. Не сваляш снимки на приятелките си, нали? Освен ако не искаш да ги покажеш на някого по скайп или пък може би си скрита лесбийка. Не те знам. Но е факт, че онова тихичко и потайно теглене и складирането на снимките в тайничка папка, на която пише «тъпи лекции», говори в полза на увлечението ти. Загубена кауза си и, ако предпочиташ да гледаш снимки с него, а не с Брад Пит по войнишки панталоне.

6. Онази натрапчива памет, с която запомняш всеки детайл от вкусовете му.
Преди месец ти е казал
„I like Trains ;) “
В момента ти се ще да му подариш влак само за да му видиш усмивката.

7. Бързи и неравномерни подскачания на сърцето, когато някой спомене името му.

Зле.

8. Искаш да го превърнеш в литература.

Bitch, are you serious? Не си писала от осми клас, а те напира отвътре да напишеш стихотворение? Вземи едни топки назаем и му го прати. Направи го щастлив, пък майната му, ако учтиво те зареже. Такива неща се помнят цял живот.

9. Рисуваш го доста.

Ако работиш в офис, със сигурност си го надраскала някъде. Може да е просто някакво човече, съставено от кръгчета и чертички, но ти знаеш, че това е той. Опитваш се да нарисуваш небесните му очи, нали?
Ако по някаква случайност по принцип рисуваш- ето тук става интересно.
С нарастване мащабът на картината нараства и вероятността да ти е изпил ума.
Ако го рисуваш често-също.
Отново- прати му някоя творба (но не всичките, ще те сметне за психопат) .

10 Сънища и реалност.

Фройд е казал.. знаеш какво. Сънищата са отражение на подсъзнанието ни и желанията ни. Фройд говори също така и за орален и анален период в детството, но няма да те притеснявам сега с тези глупости.
Най-истинското ми влюбване започна така: след поредната доза закачки пред клавиатурата, си легнах без да помня нищо. И го сънувах. Тогава отидох на първото си парти- бях на седемнайсет, девствена до мозъка на костите си, с естествената си права и лъскава коса…
Като гледам снимките от партито, никога не съм изглеждала по-добре в живота си- и всичко това се дължеше на онзи сън, в който той ме целуна и станахме гаджета.
Когато се събудих, подредих пъзела в главата си: Господи, та той е красив! И по-умен от когото и да е било! Къде ми е бил акъла? Ааа, по оня другия, дето е красив, но няма акъл… еми ето, най-накрая ще мога да го забравя, ще отида на това парти и…
И цяла вечер го наблюдавах, но той така и не дойде да каже „здрасти”.
Нищо не се получи, оказахме се твърде еднакви.

Та така. Ако го сънуваш твърде често значи ти се ще, ама доста ти се ще.

That` all pop-folks,
Посвещавам тази боза от думи на една снимка от фейсбук, която си изтеглих.