Колега, и корпокрацията не е стока

Обикновено можете да ме видите да се кълна на килимче във вярност към Капитализма – големия лош капитализъм, който винаги е удобен обект за персонификация и хвърляне на вина, ако нещо не ни върви, както смятаме, че ни се полага. Бих ви изтъкнал доста аргументи: очевидно тласка напред този мистичен, също персонифициран, “прогрес”; очевидно в няколкото стотин години, през които можем да говорим за съществуването му, е направил животите ни по-дълги, по-леки и по-богати; а и като че ли за момента нямаме измислено нищо по-близко до онази митологична меритокрация, в която всеки получава точно това, което си е заслужил. А и, както колегата така красноречиво описа в предходния пост, основният му идеологически противник от доста време насам – тоталитарният комунизъм, също толкова очевидно не работи.

За да има обаче баланс и немалко долна хипстърия по този сайт, днес ще си поговорим за онези кратки проблясъци на анархо-утопична злост, които иначе се старая да претопявам и притъпявам в умерени количества алкохолни напитки. Не толкова от угризения или от гузна съвест, опазил ме вселенският ред, а заради натрапчивото чувство, че всъщност и тук, както навсякъде, и ти, както всички, няма да намериш пълно щастие.

Проправяш си път през потъналите в поръбени с оранжеви сенки и отблясъци плочки по тротоара; битови миризми и още по-битово дрънчене на градски транспорт. Докато един изтърва патронче евтина ракия върху бетона, създавайки краткотраен облак спиртни изпарения, друг изпразва бидонче от разваленото си кисело зеле в канализацията на улицата, а трети се мръщи под неоновите лампи на престарелия трамвай, някъде не много далеч някой си купува работна чанта от орехови дъски – не защото е особено практично или пък му се налага, а защото е интересно, пък и “300 евро са така или иначе разумна цена за работна чанта”.

Проправяш си път, като внимаваш да не цопнеш в потайна локва, и си мислиш, че всички те заедно са индустриалното общество. Чантите за 300 евро от орехови дъски и бидоните домашно кисело зеле; новият джип, гордо носещ един от вече придобилите култов статус “СВ” регистрационни номера и още по-гордо паркиран напреки тротоара и на половината улица, и неоновата опърпаност на трамваите. Ти, който се опитваш да намериш логическото основание за всички тези разлики, и другият, който е твърдо убеден, че бизнес интересите имат всяко логическо основание да се поставят по-високо от тези на отделните индивиди, съставляващи конкретния бизнес; техните мечти, цели, развитие и… ами, щастие. Личното ти, вътрешно убеждение, че да помогнеш дори на един-единствен човек да надскочи себе си е една от основните причини въобще да те има, и корпоративната философия, че най-ефикасният е този работник, който умее до съвършенство една-единствена задача, завинаги.

Крепостничество на индустриалната революция. Тоталитарна Северна Корея създава стада унифицирани до обезличаване лайнояди, капиталистическата западна цивилизация произвежда прегорели, загорели, еквивалентни в болезнената си индивидуалност органични роботи. Knowledge workers, които не познават дори себе си.

Доста мрачно стана, а. Всъщност дори не исках да кажа точно това, ще прощавате. Да си осиновяваме по една панда и да се приключва вече.

Simmer down and pucker up
Simmer down and pucker up