Ламаринен понеделник

Има нещо сюрреалистично в утрините след рязка промяна във времето. А ако тази утрин се случи и понеделник, нещата придобиват драматична окраска. Сякаш Гринч, Дейвид Линч и Дейвид Финчър са изтормозили някакъв пинчер, който след това в яда си е отишъл и е захапал Андрей Тарковски за задника; това му е дало идея за филм, която той после споделил с Ларс фон Триер, а той я използвал, за да заснеме най-зловещата си до този момент драма за мрачните бездни на човешката душа. Толкова е унило и драматично.

Всичките келвини, лумени и градуси са изчезнали някъде. Мрачно е като в съветска постапокалиптична дистопия. Фарове нервно подскачат по неравностите на пътя и, колкото и да са много, успяват само да засилят в нихилистичната ти душа увереността, че сме сами, потресаващо сами в цялата тази безсърдечна вселена. Не във вселената – сами сме дори в каращия на последни издихания, бучащ като преял кашалот оранжево-ръждив автобус, в който хората днес не са като сардини, а напротив – опитват се доста неловко да не докосват нито телата, нито аурите, нито дори погледите си. Какво се е случило, питаш се, опитващ се да не се пребиеш по разкашкания кален филм върху праисторическия балатум, стискайки еднакво здраво дръжката в автобуса и последните изплъзващи ти се останки от здравия си разсъдък?!

В такава тъмна, сива сутрин е трудно да повярваш, че само преди 2 седмици си обикалял северна България с колегата-хипстър, снимали сте се на входа на Чурек, запознали сте се циганчето Краси в Угърчин, а накрая сте го напили (колегата, не – Краси) с Бейлис на вила във Виница. Няма и следа от сахарската климатична вълна, която съпътстваше сватбата на въпросния (пак на колегата, не на Краси – честито, колега!), и която в комбинация с 2 дни носене на костюм вече няколко пъти ползваш за оправдание да пропускаш кардио във фитнеса, понеже си се потил достатъчно напоследък.

Недоспал си; много, неблагонадеждно недоспал, а съдейки по хората, които срещаш по улицата, зомби апокалипсисът вече е започнал. Цяла нощ си редувал жега-отваряне на прозореца-дъжд, градушка, вятър, гръмотевици-затваряне на прозореца-жега. Някакво извадено сякаш от разказ на Ловкрафт нетърпение, напрегнато очакване се е загнездило в теб и не те оставя да се радваш дори на шума от разлюляните листа, които иначе толкова добре те приспиват. Нещо се пречупва у хората, когато в рамките на няколко часа температурата скочи или се срине 20-на градуса. Нещо в уж забележително адаптивните ни, еволюирали мозъци се опъва като струна и не ни дава да заспим. В такива нощи се раждат историите за таласъми и караконджули.

А безсънието, както знаем, е като дете с грамадни ножици в шивашко ателие. Стига да не падне и да се самонаниже на тях, ще ходи, кълца и реже, докато отвсякъде почнат да стърчат разнищени конци и несвързани краища. Безсънието е the fun powder, с който са поръсени всички онези моменти, за които в последствие не сте сигурни случили ли са се наистина, но ви е страх да попитате. В една такава отвратителна, сива, понеделнишка сутрин, когато небето е много ниско и с цвят на поцинкована ламарина, когато целият град не е спал, се чудиш будил ли си се въобще… някога. Като Vanilla Sky… само че Lamarina Sky.

Когато дойде лятото, а черниците пак оклепат всичко навън, най-трудното нещо, оказва се, е да запазиш вътрешната си хармония, докато някакъв глупав вятър блъска клони в прозорците ти. Освен ако не сте попаднали в някакъв излишно прехвален филм на Бунюел, няма разумна причина да не избягвате сюрреалистичните понеделници на душата. А неназованият, атавистичен ужас, който ти пречи да заспиш, на дневна светлина не е нищо повече от добре описаният от науката пред-работен стрес съчетан с необоснованата ни гузност, когато си отпочинем добре. Така, де – всички знаят, че таласъми и караконджули не съществуват.

Не стресирайте пандата

 

A cynic’s guide to dieting

Славой Жижкннакоеноангнжек харесва това

Не съм постил през живота си.

Освен един кратък, тъжен, гладен период на ориз и картофи по здравословни причини, не съм спазвал никаква диета, никога.

Не съм се опитвал да отслабна, нито да наддам.

Като цяло разбирането ми за ограничение при хранене винаги е било “колко се събира в корема”, а за “диета” – избягване на гадости като чипс, саламки (кренвиршки), лук, бамя. Това донякъде обяснява колко наивно, по детски, подходих към подхвърлената ми теория, че “слаб човек като теб може да се изцепи и изчисти за 2-3 месеца, стига само да ограничи въглехидратите”. Какво пък, казах си – обичам да си поставям трудни, безсмислени цели и да храня егото си от неразбирането, с което хората съвсем правилно клатят глави, когато им разкажа за тях. Колко трудно въобще би могло да бъде да се спрат едни глупави въглехидрати?

Оказва се – много. Колкото и да си мислите, че не преяждате с джънк и като цяло спазвате някакъв приличен режим, то вероятно консумирате поне една силно въглехидратна храна: картофи; кифли; банички; пици; (домашен) хляб; шоколад; тортички; вафлички; БИРА; ракия; натурални сокчета. ВСИЧКО, всичко, заради което си струва да не се храните от системи, съдържа в себе си прословутите въглехидрати, които иначе човек не забелязва, докато не реши да пренебрегне древния завет на учителя си по биология: “Всеки организъм има нужда от Б(елтъчини)М(азнини)В(ъглехидрати)”. Упоритостта ми обаче, както споменах, надминава здравия ми разум, и нищо не можеше да спре устрема ми.

В крайна сметка, мислех си, нито толкова сладко ям, нито толкова алкохол пия; а биричката вечер след работа така или иначе не се брои и всеки, който твърди противното, мрази живота. А и тази диета уж се спазва от всевъзможни спортисти, включително всеизвестните с това колко корави батки са (и колко обичат да го показват) кросфитъри. Това, което в детинския си ентусиазъм обаче бях пропуснал, е колко много време всъщност отделят спортистите на храненето си и колко малко на други, извънспортни неща. Най-голямата трудност при спазването на хранителен режим за моя огромна изненада се оказа не волята – все пак, ако си решил да правиш нещо, правиш го, докато припаднеш – а нуждата от предварителна грижа и планиране на всяко едно ядене през деня. Особено ако пържените без мазнина яйца всеки ден са далеч от представата ви за разнообразно, задоволително меню. Ставаш сутринта, едва гледаш, искаш просто да намажеш филията с нутела и да тичаш към работа? Съжалявам, приятелю, трябваше от снощи да се сетиш да си свариш яйца и да напазаруваш плодове. Идва време за обяд в офиса и ти искаш да се придържаш към новия си режим? Заповядай пържени картофи като гарнитура към всички възможни ястия, които можеш да си поръчаш. Защо не си носиш в кутии?! Избутал си деня, след старателна служба на боговете на капитализма цял ден се прибираш претрепан и прегладнял с желание просто да се опънеш на дивана и да си поемеш въздух? Ха, а кой ще ти сготви здравословната храна, която не трае в хладилник и трябва да се приготвя всеки ден, лешпер долен? И не, тази бира, с която искаш да удавиш опънатите си нерви в пенливо спокойствие, по-добре въобще не я отваряй. Тъжен, изнервен, със стържещ стомах, четеш в интернет как всъщност здравословният начин да си набавяш енергията е чрез плодове и зеленчуци, а някакви хора с възторг разказват колко леко им е и колко прекрасно се чувстват, откакто не се тъпчат с ужасяващите глутеносъдържащи продукти. Хрупаш по цял ден банани, ябълки и ядки като павиан в зоопарка (здрасти, Иване), и въпреки това си оставаш гладен. Какви количества плодове и пилешко филе поглъщат тези хора въобще?!

…издържах около седмица. Вашият скромен автор, уважаеми наши няколко верни читатели, не притежава нито метаболизма да се изхрани с плодове и ядки, нито мотивацията да се самонаказва, а още по-малко иска да пожертва няколкото си вечерни часа трепане на компютърни човечета за старателно подготвяне на храна за следващия ден. Въпреки всичко в тези си няколко гладни дни, като едни истински раннохристиянски отшелник, достигнах до прозрение: ако човек се обича повече, отколкото е суетен, то плочките на корема не са за него; ако предпочитате да сте щастливи и общуването с другите хора да не страда от гладната ви киселост, носете с гордост паласките си; ако не сте затормозяващо дебели (“пълнички” ;)) или пък здравето ви не го изисква, carry on, my wayward son, there will be peace when you are done. Човешкото щастие, като му теглиш чертата, излиза обратнопропорционално на тормоза, който си причиняваме сами. Зашеметяващо прозрение, знам. Явно трябваше по-рано да се отдам на пост и молитва.

Няма панда за край, защото те са гадни вегани-суровоядци така или иначе.

Сбогом, Двеилядиишеснайсто, стой си там

Едва ли ще изненадам когото и да било от неколцината ни верни читатели, озовали се на съмнителен сайт като този, когато заявя, че социалките из интернет са предимно отдушник на терзанията на прекалено драматизиращи, вечно неразбрани кифли и тъжни, френдзоуннати смотльовци. Но дори имайки предвид тази аудитория и склонността ѝ да трансформира сексуалната си фрустрация в you-cant-kill-me-im-already-dead-inside постове (която тенденция колежката толкова добре описа наскоро), няма как нажежените до червено социални антенки на редакцията да не отразят изненадващо оригиналния “Me in the beginning of 2016 vs. Me in the end of 2016” мем, няколко примера за който безсрамно изрязах от туитър:

Докато ви приготвях картинките, даже тагнах този пост в категория “хейт”. Да не вземе да се подведе някой.

За да съм откровен (по изключение): не съм наясно защо точно тази година обира толкова много омраза. Интернет винаги е бил досадно чувствителен и е правил от мухата слон, докато някъде по света хора наистина страдат. Но докато се оглеждам в съвсем наближилото ѝ изтичане, като че ли се сещам за онези разкази на Ловкрафт и Бредбъри, когато по целия свят, у всички хора, се прокрадва едно необяснимо, нагнетено напрежение и очакване. Далеч съм от мисълта, че сме на ръба на глобален апокалипсис, нито вярвам в ретроградния Меркурий или настъпването на ерата на Водолея. Затова ще използвам пищенето на интернетните литъл бичес за повод за раздумка, но няма да се подвеждам по налягащия ги ужас от края на дните и ще се облегна – фигуративно, щото нали – на бръснача на Окъм за своето обяснение: 2016 чисто и просто беше тегава като ноемврийски сняг, който намираш скатан в неогрято от слънцето кьоше зад някой блок – кален, прашен, оакан от кучета, но напук на всяка природна логика – все още неразтопен в средата на март. Да му се не види и гадният сняг. И ако си особено енергичен, а не те е налегнала пролетната умора, почваш да го мачкаш и риташ, порейки свежия пролетен въздух с мърляви снежно-кални топки. Ако имаш специален късмет, можеш да цапнеш някое разпяло се фтиче на близкото дърво, секвайки особено грубиянски възхвалата на възродения му нагон – подвиг, даващ ти допълнителни точки в личната ти битка за “гъз на месеца”, която така или иначе оглавяваш, защото няма други участници. Кой си организира надпревари за “гъз на месеца” все пак?! Върви си, бе, сняг ланшен гаден, отлитай, вазирай, и ни върни радостта от живота. Ей това е 2016, скъпи ни неколцина читатели.

Крива, и не на място, и досадна, и опака; година, в която всичко се случва по възможно най-трудния начин и те кара да се съмняваш и в себе си, и във Вселената, и дали пък ония кльощавите индийци с неизрязаните нокти всъщност не са напълно прави, съветвайки те да не преследваш нищо, което не се случва от само себе си.

2016-та е като особено натруфен двоен интеграл, който колкото и да смяташ, така и не можеш да докараш да някое готино, напудрено цяло число, което да изпълни изстрадалата ти от задачи душа със задоволството на нещо правилно. И седиш, и се чудиш, и смяташ пак, и псуваш, и мааш сладолед от кутията с голяма лъжица, докато накрая не си пуснеш някакъв особено гневен пънк и не решиш, че това всъщност няма никакво значение, защото Системата ни държи за топките така или иначе. Ей това е 2016, скъпи ни неколцина читатели.

Неправомерно самодоволна, възползвайки се от незнанието и/или мързела ти, за да си придава важност и да те кара да се чувстваш виновен за всичките си беди. Като майстор, който влиза в къщата ти и, преди да почне да кърти, чупи и цапа, ти заявява:

Идете лайкнете тая страница https://www.facebook.com/dnevnadozabulgarina

Истински майстор след себе си не чисти, бе!

Всъщност, 2016-та е като купчина мокра вар, която след ремонта е изпадала в шкафа под мивката, и не можеш да я изметеш или изринеш по никакъв друг начин, освен да гребеш с пълни шепи и с погнуса да изхвърляш в найлонов чувал. Спираш, почиваш си, опитваш се да бъдеш инженер и да измислиш някаква оптимизация. Но няма, братчето ми. Това си е твоята мокра вар, и твоят шкаф под мивката, и едното няма място в другото, а твоите две собствени ръце са единственото, което би могло да им попречи да си останат така. Ей това е 2016, скъпи ни неколцина читатели.

Гребане, бутане, стискане на зъби и бръчкане на нос. 2016-та е таксиджия, който се къпе само по празници; автобус, в който вали сняг; замърсен с въздух софийски смог през декември; 8 пропуска след 82-рата минута, когато си сложил пари на над 3.5 гола, а мачът цяло второ полувреме се играе на 3-0; махмурлук в работен ден; недоизрязан колец от пътен знак, в който си съдираш новите обувки; обаждане по телефона; клон на български пощи. 2016-та по китайския календар е годината на Куцото Магаре и Тъпия Пудел едновременно. Първата година от този век, която почнах да изписвам само с последните ѝ две цифри, защото 16 е такова хубаво, кръгло число. Колко илюзии, колко напразна надежда.

В крайна сметка година толкова натоварваща, че не можах дори да си измисля традиционните новогодишни решения за следващата, които някъде през април да осъзная, че нямам никакво нито желание, нито време, нито възможност да изпълня, и заменям с коренно различни, надявайки се те поне да ми донесат известно временно успокоение, че имам бегъл контрол над случващото ми се. За сметка на това, за пръв път си имам пожелание към идващата 2017:

Please don’t suck.

Не е много.

През 2016-та пандите излязоха от списъка на застрашените видове. Йей.

Околовалентински размисли

Първо, ФОСТАТА за всички вас, много сте ми драги,  ама не съвсем.

И така, нещастната ти главица е решила да попадне тук и е надигнала врат  да види какво отново е написала тази пача. От сега ти казвам, че няма да е нищо епично, защото епични неща не са се случвали в близките 5-6 години. По последни данни е имало опит за епичност, който все пак се е оказал успешен- албумът на Tool през 2006-та, но от тогава цялата Вселена е в известен застой.

Но да се върнем към заглавието. Самодоволно предвиждаш, че сега ще почна тънко и по младежки да тъпча празното бяло със зловредни мисли за Свети Валентин, нали?

Ами, яж го. Свети Валентин е просто поредният банален празник в червено, а истинските причини, заради които си заслужава да мразиш, са хората. Сега ще говорим за това колко зле си ти, колко по-зле съм аз и колко зле като цяло сме всички, че въобще съществуваме сред тази крехка екосистема с парче свинско в устата и надежди за всепоглъщаща Любов, и за различните начини, по които си ебем душата.

Не ме дразни това, че всички мразите Свети Валентин. Нещо друго е. Правите се на застреляни, ама само за това си мислите, и подобно на forever alone guy, тънките милитъри стратегии как да забиете някой са единственото нещо в главите ви. Няма нииищо по-важно от този шибан инстинкт за малко любов, любов, любов.

Добра новина! Вероятността същество от противния пол да мисли по този начин около празника е огромна. Жалко, можеше да не се хвърляш в последния момент от блока, ама какво да те правя.

Ти си хейтър на и около свети валентин. Не, няма да го пиша с големи букви. „Мразителите ще мразят”, но нека видим по какъв начин.

Ти си от онези момчета, които са истински свестни пичове, направо искам да искоча от монитора и да те гушна. Твоята тънка самоирония, томчетата с Лъвкрафт, Ерих Фром и Буковски над леглото ти, трогателното ти несправяне със свалките- перфектен батка. Обаче все не можеш да си намериш приятелка, защото си шибано претенциозен и дори да си мислиш за Нея в момента, не си си мръднал пръста да я спечелиш. Това не ти е тото шанс да си седиш на гъза и да чакаш джакпота. В момента ття сигурно се прегръща с красив и тъп, но нахален селянин.

Поздравления! Ти току-що се превърна в хейтър номер едно- несигурният пич.

Никога не си имал проблеми с жените, защото си го правил веднъж и то на тъмно. Мацката те е забила за двадесет минути и е свършила цялата работа. На сутринта си се чувствал изнасилен и отвратен, и сега си мислиш, че Вселената ти се присмива. Порасни, моля те. Отиди още тази вечер някъде, изпий няколко бири и просто изплюй бастуна от гъза си. Защото ако още веднъж ми кажеш колко си нещастен в любовта, а я подминаваш на всеки ъгъл..заклевам се… ще те убия, за да спестя мъките на всички.

 

А можеше и да е по-зле: ти си самовлюбеният пич, който сваля мацки лесно. Релефът ти е страшен, а по-страшното е, че в главата ти релефът липсва. Най-вероятно отиваш в Син Сити, поръчваш си едно тънко Виски, и сваляш чалгарки. Но около свети Валентина си викаш : „еее дееба, къде сбърках?”

Ще ти кажа къде. Някъде около сперматозоидчето на баща ти и яйцето на майка ти.

Търсиш Перфектната Кифла, която винаги е на токчетата си от бала, а от шията й, вместо опияняващото ухание на младо момиче се носи аромат на тестер от Великия Мол. Абе, заслужавате се, и най-вероятно ще се намерите. По-лошото е, че ще си направите деца малко преди да съсипете странните си, лишени от мисъл взаимоотношения, и детето ще израсне пред компютъра. Един ден ще попадне на домашното ви порно, и тогава ще стане проститутка. Е, поне се опитахте.

Тук вече обръщаме малко резбата и започваме да пишем за пички.

Няма как да не обърна особено внимание на Дисни Принцесата с Татуировки.

Същества като нея се реят в Tumblr и reblog-ват гифчета на прегръщащи се хора, докато чака Великия Принц с Голямата Патка да я follow-не и да започне и той да споделя гушкави снимки. Всичко е страшно забавно да се наблюдава отстрани.

Критериите на тази псевдохипстърка са на такива висоти, че и Райън Гослинг да дойде пред вратата й , ще му прошепне „твърде рус си, пич” и ще седне отново пред компа. Най-вероятно е зодия Риби и прекалява със салвията, но е толкова трагична, когато излива мъката си в песни на Дефтоунс и нископикселова фотография, че направо ти иде да й прережеш гърлото с ченето на баба ти.

Има и още, като толкова искаш. Представи си онова красиво момиче, от което малко те е страх. Ето я тук. Тя е умна, ама май не особено много, щото около нея се вият обожатели, а тя е хвърлила око на невъзможна за изпълнение мишена на около 1500 километра, или все още се хваща да мисли за асексуалния мизантроп, който едно време й е разбил сърцето от раз. Затова сега гледа да предизвика възможно най-много самоубийства, като не смее да пусне на никой и се затваря вкъщи да пише съмнителна антилюбовна поезия. Момичето ми, ти си най-вероятно все още млада, а несигурният пич е в момента в бара и пие три бири, щото му казах така да прави. Що не се награбите и не ме оставите на мира, вашите истории трябва да спрат да бъдат поотделно, че нямам време да ви слушам.

 

(Със сигурност има и още много други разнородности на Великия Мъченик, защото проблемът е, че сме убедени, че сме най-нещастните хора на света, ама не ми стига времето да ви побера всички, сори)

 

Та, сумирано- ако имаш малко акъл, ще спреш да обръщаш внимание на тези глупости и ще си вземеш изпитите. Every creature in this Earth dies alone – да живее Дони Дарко, ебати епичния филм.

Заведението не предлага бой с възглавници във формата на плюшено сърце, нито инструментариум за снижаване на досадата и болката, която изпитваш по принцип.

 

Ето и най-полезното нещо, което ще чуеш този месец: всъщност, сърцевидната форма е именно две човешки или свински сърца, които са залепени едно за друго. Сърцето ти прилича на боб, и като го доближиш до друг боб- мъжки или женски, (зависи си от теб и няма да те съдя, защото си ми брат, или сестра, или може би си хермафродит, който търси друг хермафродит, ебала съм те) се получава това нещо, което на практика му викат Love.

 

Довиждане, да нови срещи. Четете на Иван нещата, те предлагат моята мъжка гледна точка в 80 процента от времето.