Хелуинско, празнично, хипстърско?

Защо нещата не могат просто да си останат така, както винаги са били? Този въпрос си задавам с яд, докато се опитвам да разгадая къде по-точно трябва да прицеля настоящия си празничен, хелуински пост, така че поне мъничко да оправдая гордото име на сайта. Виждате ли, проблемът да хипстърееш в днешни дни е, както би казал Омир Симпсън, че никога не знаеш какво точно минава за хипстърия в момента. Първо трябваше да си различен; после трябваше да си толкова различен, че да дразниш околните – да не забравяме и да ги ругаеш на стадни животни (незнайно защо, почти винаги на “овце”. Толкова по-красиво би било да подкараш някого на антилопа гну). После всички решиха да бъдат различни и, някак си, да бъдеш като всички останали спря да бъде да… бъдеш като всички останали, а напротив – да бъдеш различен. Макар че всички са еднакви в различността си. Но все пак не са мейнстрийм, защото се самоопределят като анти-такъв. Същевременно мейнстриймът опустя, което може би по дефиниция го направи хипстър? Объркан съм. Затова и не можах да реша дали да нахваля или да оплюя Хелуин като празник, поради което – по изключение – ще взема да бъда искрен. Тримата ни верни читатели ще ни простят, с извинение.

Предполагам почти всички вече научиха, най-малкото докато редуват цъкането на умнофоните си с рисуването на котешки мустачета и псевдо-шевове по лицата си с молива за очи на майка си, че Halloween (моля ви, в името на всичко греховно, не го бъркайте с Helloween. Не идва от “hell”, нито пък е посветена на едноименната, доста прилична метъл банда) съвсем не е американски празник. Настоящата му версия с разюзданите партита може и да е привнесена от западната поп култура, но Нощта на вси светии, което е дългият, тегав превод, не е дори католическа. Както всички истински, наелектризирани с човешка енергия празници, Хелуин пуска корени много, много назад в цивилизацията. В древния, покъртителен, езически ужас на първите хора, научили достатъчно, за да очакват настъпването на зимната смърт на природата (и последващото ѝ пролетно възкресение), и същевременно все още твърде крехки, за да осъзнават, че шансът зимата да приключи цялото им земно съществуване е съвсем реален. Поплювковците от БПЦ, побързали да заклеймят Хелуин като сатанистки, сякаш без да осъзнават, че именно присъствието им в живота на хората предимно чрез забрани и порицания е това, което ги отблъсква от прословутото лоно на Църквата, твърдят, че православно би било да се чества Задушница. Само че Задушница е мрачна, тържествена. В моя скромен, неправославен свят, Хелуин е много по-близък до Димитровден. Празник не за почит към мъртвите, а за един гордо развят среден пръст към всички стихии, към всичкия смазващ мрак на очакващите ни месеци; празник, на който казваме: нас ни има, и няма да се дадем без бой; да се съберем, да му хапнем, да му пийнем, който свари – може и друго, да поканим и Св. Димитър при нас на масата, пък каквото ще да става.

Всъщност, споменавайки Светиите, няма как да пропусна и надигащия се тук и там вой по повод “опошляването” на “техния” ден. Give me a break. Както споменах, празнуването на прехода между сезоните е много, ама много предхристиянско. Наистина ли си мислите, че вашите далечни предци са се редили със смирени физиономии и свещичка, бодната в пластмасова чашка, за да почетат този или онзи?! Празнуването от зората на човечеството се е случвало с разюздани крясъци, бурни оргии и – след изобретяването на алкохола – безпаметни запои.

Или пък някой твърди, че прекалената сексуализация на Хелуин – от секси-вещиците през секси-медицинските сестри, та до секси-зайчетата – е нещо ново, привнесено, американско? Това – сериозно ли?! Вещиците от традиционния фолклор са груби изнасилвачки; вампирите са цял един митологичен жанр, основан на сексуални фантазии; боже мой, в когото не вярвам, та да вземем дори самодивите – според вас, дали са отвличали младите момци, за да им правят компания, докато пият млякото си с какао преди лягане?! Дядовците на светците, които сме свикнали да гледаме с хрисими мусури по иконите, в първоначалната си езическа инкарнация са всъщност свирепи, брутални създания с огромни, натопорчени членове и капеща от крайниците и оръжията им кръв. Само и единствено благодарение на наложените от религиите забрани безразборният, полигамен секс е избутан встрани от дневния ред и масовото говорене. Това, което в момента наблюдаваме, е по-скоро възраждане на поизгубени традиции заради нарастващата образованост и резултиращата от това намаляваща религиозност на обществата.

Така че, трима наши верни читатели, и който друг се е излъгал да попадне на този сайт, привлечен може би от някоя индексирана от Гугъл ключова думичка в заглавието, Хелуин си е съвсем наред. Няма сатанизъм, няма богохулство, няма пропадане на младежта и потъпкване на всички ценности, в които вярваме. Има връщане към истинското значение на празника. Има шумна демонстрация на радостта от това, че сме живи и сме тук; има непокорно предизвикателство срещу природния ред; има, в крайна сметка, едно твърде ренесансово затвърждане на човека като център на Вселената вместо като покорен слуга я на светии, я на предхождащите ги езически идоли и богове. Извадете си от гардероба вратовръзката на черепчета и кости, омажете си лицето в бяло, яжте, пийте, Огито черпи.

И все пак внимавайте със самодивите, че тази нощ наистина ще бродят като за последно.

Конфликтни емоции
Конфликтни емоции