Като стрида под чадърите, или лятна “почивка” в ниския-до-среден ценови сегмент

Август е, август е, мидички.

Противно на всяка здрава логика и на очакванията на нашите трима изстрадали, верни по-читатели, че ще се занимава с продуктивност, а не – с айляк, вашият скромен пишещ тръгна по стъпките на редакционната колежка на изток, но – за разлика от нея – не за да преследва мечтите си, а за да му отпусне края. Освен ако мечтите му не се изразяват в тъпкане, пукане и излежаване на слънце. Това обаче е тема на друга статия, а сега, след като по-рано през годината оплюхме “Потъването на Созопол”, време е да потънем в Оплюването на Несебър. Остава само някой (кхъ-кхъм) да сипне и на Бургас и сме готови с Големия Морски Шлем на Интернет-хейта.

Нека започнем с това, че скромният пишещ явно вече бетонирано се е позиционирал в сегмента на “възрастните” туристи, защото потегли към морето с твърдата увереност, че отива на почивка. О, блажена наивност. От тогава насам много вежди бяха повдигнати в искрено учудване при споменаването на факта, като реакциите варираха в не особено широкия диапазон между “Лол” и “Кой отива на море на почивка, брат?” И наистина – семейно ориентираният Несебър, който си спомням от детските си посещения през 90-те, е заменен от денонощно кънтяща спалня за близкия Слънчак. Рев на форсирани БМВ-та (разбира се); неясен бумтеж, долитащ през залива от дискотеките на въпросния Слънчак; пиянстващи по балконите си туристи; поредната музикална клес на актуалния Крисков фийчър, носеща се от коли, кръчми и телефони: нощният саундтрак на Несебър може и да е еклектичен, но липсата дори на минута спокойствие, независимо от времето на деня, е способна да добута човек до ръба на нервна криза. Когато се уловиш да въздишаш по тишината на София (!), знаеш, че нещо е сериозно сбъркано с уж “курортното” градче. Курорт – може би, но без частта с “място”.

Прежалили съня и някак преглътнали факта, че в хотелите по морето явно хавлии и чаршафи не се сменят редовно, опитваме се да задоволим нуждите от следващото стъпало на личната си Пирамида на Маслоу. Уви, още с почти еднаквите, извадени сякаш от един и същи калъп и в една и съща печатница табели, поставени пред всяко едно заведение, обхващат ни подозрения, че с храната също не ни чака нищо добро. В ресторантите, кръчмите и гостилниците по морето храната се дели на три основни вида: салата, пържено и размразено в микровълновата. Салатите са гарнитура и всеки, който твърди друго, явно не се обича достатъчно; пърженото неизменно има блуждаещ вкус на риба; размразеното винаги докарва на старо пиле. За “почиващия” остава изборът дали иска храната си пипана или непипана с мръсни ръце. Шегувам се – всичката е пипана.

you-want-yours-licked-or-not-lickedИзключение от горните три групи правят вездесъщите палачинки. И те са пипани, но поне пред очите ви, така че да сте си спокойни по този въпрос. Вместо това може да се опитвате да отгатнете от какво се правят “филето”, “сиренето” и “шунката”, които майсторите сръчно завиват в тях с немити пръстчета.

Всичката тази кулинарна радост ви се поднася обилно поръсена с лошото настроение и житейската драма (поне се надяваме само с това) на сервитьори и готвачи, така че нито за момент да не се усъмните колко точно им е неприятно да ви обслужат и че те, всъщност, са родени за велики дела, но вие – да, вие лично – сте виновни те да блъскат по 14-16 часа на ден в спарена механа. След което ви надписват с едно малко питие сметката – ей така, за спорта, ако мине – и се прибират със съзнанието за един добре оползотворен трудов ден. В цялата тая вакханлия от гадна храна, претупана заготовка и лошо обслужване, единствените, които държат някакво ниво и се опитват да си заработят парите, са сръбските майстори на скара: браво на съседите, които дори насред плажа успяват да сервират магически боб с наденица.

Но преди горната похвала по някакъв начин да разсее натрупания до момента хейт, нека продължим нататък. Уточнихме се, че не сме дошли на почивка; очевидно и с гурмето няма да ни се получи, така че стига сме снобяли и нека видим какво предлага Несебър на зажаднелите за забавления летуващи.

Искате плажче? Няма проблем – чадърчето струва 8 или 10 лв, а ако държиш (на някои места – трябва, няма да те пита някой, я) да си вземеш шезлонги към него – по още 8 или 10 лв всеки. Нищо, че разполагаш с по едно душче на всеки няколко стотин метра плаж, а да питаш за тоалетна си е направо грубо – това море за какво е сложено там. Чадърчетата от своя страна са малки и стратегически поставени на такава височина, че всеки човек на ръст над 1.65 да си цапне главата поне няколко пъти в металната им арматура, преди да усвои характерната за Южния плаж чупка в кръста, осигуряваща му оптимално положение на гърба И безопасност на кратуната. В САЩ за такова нещо сигурно можеш и да осъдиш някого, но ние сме корави копелета, вярваме в естествения подбор и здравия разум.

Добре, плажа го омрънкахме, друго какво има за правене в Несебър? Кино, театър? Библиотека (има една, затворена е)?! Хаха, да, бе. Сигурно. Не ставайте смешни. Въздъх и нататък. Барчета? Ей, да, има няколко на плажа, а в едното дори музиката ти позволява да се размениш две думи с хората (на не повече от 1 ръка разстояние) – в останалите се залага на общуването през смартфони. Няколко механички, ако ви влече чалгийката и прилежащите ѝ паркирани отпред G-класи (не съдим). Има и дискотека – на корабче. Captain Jack’s. Кратко гугълиране ни информира, че от среднощните децибели на въпросната е пропищял от години целият град, а с бутафорните си мачтички, от които висят тонколони, изглежда се явява почти местна забележителност. Набиваме се вътре, поръчваме си Джак с лимон без лед, получаваме без лимон и с двойно лед, плащаме 50 ст. за всяко посещение на мърлявата тоалетна, наслушваме се на повече Криско фийт. някого отколкото е разумно за поне една година напред, наглеждаме се на аудиторията му за дори повече, и с подвита опашка си тръгваме, без дори веднъж да сме чули 90-арския хит, на който вероятно е кръстен целият панаир. Криско ни преследва още почти километър (вярно са си мощни тия тонколони), а ние вече сме убедени, че отново някъде сме сбъркали.

Обичаен посетител на Кпт. Джак в естествения си хабитат
Обичаен посетител на Кпт. Джак в естествения си хабитат

Вижте, ние в ДХ никога не сме крили колко сме податливи на пристъпи на носталгия, но в този случай дори не става дума да въздишаме по Световното 94, част от което изкарахме в Несебър, нито пък за всичките сладоледи Делта (по-късно – Евга), които сме изяли по пътя от станция “Лада” до Стария град. Ок, може би мъничко за Лятното кино, което в момента май също е някакъв хотел. Но дори без носталгичната окраска туристическата “услуга” е подигравка с добрия вкус. Всъщност, дори да наречем “услуга” организирания опит да се смъкнат всички възможни пари от прекаралите се туристи, без насреща да се положи поне ей тонинко усилие, си е гавра с етимологията на думата. В Несебър няма туристическа услуга, няма и туризъм – културен, алкохолен или какъвто и да било. Има желание да се привлекат автобусите с непретенциозни руснаци, които да бъдат изсипани по разпадащите се, мухлясали соц. почивни станции, да им бъде продаден по един кочан варена царевица и колкото се може повече кожени якета, и да си бъдат пратени дОма. Има опит да се излъжат и някакви автобусно неорганизирани туристи, че сравнително евтините цени на нощувките, дори извън станциите, си струват и компенсират за презастрояването, пренаселването и масовизацията на “обслужването”. Може би аз станах твърде капризен с годините, може би и за този раздрънкан, миришещ на крака и далавери влак, наречен Несебър, си има пътници. Аз обаче слизам. В настоящия си вид този тип морски туризъм не е нищо друго освен прахосничество – връщаш се по-уморен и разочарован от света отколкото на тръгване. Ако човек не може да си позволи някое по-културно място, по-добре е да си събере парите на едри кюпюри и да ги пали един по един, като ги гледа как горят под съпровода на Dire Straits – със сигурност ще е по-забавно, а и няма да се налага да слуша Криско. Или пък да иде да му направят 10-на клизми – гледам сега, че вървят по 30-40 лв в болниците – няма да е по-неприятно от храната в стола на “Арсенал” и гарантирано ще е по-здравословно от това да нагълташ вода в претъпканото море. Крайният резултат, обаче, ще е същият.

По-весел ми се щеше да се получи тоя текст
По-весел ми се щеше да се получи тоя текст