Екшън, драма и първична пролет

ДоленХипстър може да е много неща, но никога не би оставил своите верни читатели без пътеводна светлина в края на тази сякаш вечна зима. Последните дни на март са; от поне няколко седмици в главата ви цъфтят дръвчета и цветя, птиците са се завърнали от юг и вие се виждате да гоните хвърчила в росни поляни, сякаш участвате в реклама на медикамент срещу цистит. Вместо това не е спряло да е студено, валежи от дъжд и сняг се редуват на дразнещо неравни интервали, а вместо цъфнали дръвчета и цветя из по-закътаните части на града все още можете да откриете купчинки мръсен, тъжен, грапав сняг. Дори часовникът мръдна с един час напред, а времето отказва да мръдне с някакъв си сезон.

Пролет, пролет, колко да е пролет.

Редакционната колежка споделя с почти садистично любопитство как напролет хората в любомото й село се надпреварват да мрат, сякаш съзнателно търсейки някакъв ироничен контраст със събуждащата се природа. Разбира се, всичко това вероятно си има някакво строго научно обяснение, свързано с изчерпаните от дългия студ сили на организма, предоставяйки го като лесна жертва на някой от последните напъни на злата зима. Ние обаче сме твърде много езичници, за да не потърсим мистиката. Затова и сме тук, сега, за да задумкаме тъпана си като кришнари на рождения ден на Рама и, повярвайки си дружно, да призовем края й. Махкай са, зимо. Стига вече.

Макар мартениците ми все още да седят на самотно купче върху нощното шкафче, чакайки първия цвят за годината в този сив, потиснат град, за мен пролетта настъпи по-рано днес, когато с почти физическо отвращение изгледах редичката високи зимни обувки с дълбоки грайфери до вратата и им рекох:

not-todayДве минути по-късно, нахлузил любимите си, отдавна възприели точната форма на стъпалото ми леки обувки, бодро прескачах пресните локви, борейки се с онова натрапчиво чувство, че съм почти гол без грамадни гуми под стъпалата си. Правя се, че не ми е студено, оглеждам се за сянката си за пръв път през годината, и си повтарям: пролетта е тук.

Много бих искал да ви напиша, че ме придружава весело чуруликане; намират се, за съжаление, само измършавели гълъби, свраки и врани, на които никак не им се чурулика, а се бутат под колите, гонейки парче хляб, изтървано от бездомните псета. Вместо птички – колоездач. Без каска, но пък пресича на червено. Чакай малко – колоездач?! Пролетта е тук.

Висок, рус студент, евентуален бъдещ архитект, кеси разсеяно на трамвайната спирка. Възрастна жена, с боядисани в искрящо оранжеви коси и зеленеещ грим, го зяпа с нещо средно между желание, спомен и тъга; поглед-въздишка. Трамваят минава, оглеждам се, никой друг не ги е забелязал. Все пак пролетта е тук.

Мраз, студен вятър, метрополисна безнадеждност и градска романтика под пухкав облак от ситни прахови частици. Борисовата още е субарктическо табу, но бирата сякаш е на старта и ни чака. Пролетта е тук, ще я бъде и този път, а пък и нас – евентуално. April is a cruel time, да видим кой – кого. Да оставим настрана бялата ленност, да приключваме с междусезонните катарзиси и да се захващаме с живота.

Do your panda eyes see spring over the horizon, Panda?
Нетърпелива панда гледа дали пролетта се задава