sdjkfhdghdflb xklgjdfglkfjdflkhjb dlkgjdflgjdfghljlfjsry

Неуловимите

Момче и момиче. Цялото заведение е празно. Момичето се оглежда в чая си, момчето пие бира. От време на време той поглежда дългите й бели крака, а тя с интерес следи как пръстите му гладят върха на бутилката. Така започна всичко:

-И какво, просто отиваме на стоп?
-Ми да – той се пресяга за цигарите им.

Тя прехапва устни и долната й устна пуска малко кръв. Вкусът е приятен, затова продължава да се хапе.

-Виж, вчера имах просветление. Някакъв човек влезе в главата ми и каза, че „не е достатъчно, а след това е тъмно, и те няма”. После започна да се смее и да ми обяснява нещо за панелни блокове и бирени шкембета.
-Пак ли ти говори? Е, значи е време.
-Ти отново ли ги сънува?
-Да. Счупеният мост, преплуването на реката, влаковите релси, изстрелващите се влакове във всички посоки, морето, в което се давя, случайните къщи, змията…
-Онзи ден сънувах бялата машина отново. Време е да направим нещо с живота си.

Ако в този момент това беше филм, щеше да остане черно-бял за малко.
Тя има тик, неуловим за окото. Той има феноменалната способност да кара хората да се спъват или изпускат предмети, ако ги погледа за повече време.

Интересното при тях е, че времето тече адски бързо и не могат да смогнат да бъдат адекватни. Казват си пет изречения, и вече е вторник. Сега е декември, а те са с летни дрехи- тя по бяла рокля с дантела около презрамките и кубинки, той е с кецове и тениска на Bauhaus. Не можеха да си спомнят какво са правили, но се досещаха, че сигурно е било много хубаво, защото им беше весело без причина.
Друг интересен факт е, че когато са заедно, никога не им е студено. Или горещо. Лятото са със зимни дрехи, но по някое време някой им казва да ги свалят. Зимата обаче всички хора са твърде заети със себе си с премръзналите си мозъци, затова просто ги оставят да бъдат онази откачена комбинация от хормони и минерали, която се движи винаги успоредно и никога хванати за ръце.

Нов стоп, нова кола. След няколко дни се озоваха на остров Корфу, където зимата не миришеше така, както в София. „Тук мирише на зехтин и корабни въжета” – каза той и я поглади по тъмната коса.

След две седмици- Финландия. Пустота, спокойствие, водка. От време на време и някое самоубийство.
После взеха някакво корабче и се настаниха за иствестно време при някакви отшелници в Русия.

Някъде през пролетта- концерт в Германия. Хипита от 60те, които разправят как Джим Морисън останал с тях една вечер, понеже си изпуснал самолета.

-Обичаш ли ме?
– Не.
– И аз така.
– Откога го имаш този тик?
– От когато свърших няколко поредни пъти в прегръдките ти.

Смях и гледане през прозорците на къща в италианско село. Когато си млад и красив, можеш да намериш подслон навсякъде.

Знаят ги като Неуловимите- веднъж появят ли се признаци на установеност, следва скандал и фалшифицирана смърт, за да се родят отново някъде. Ние винаги пътуваме, дори да си седим вкъщи пред компютъра. Те просто се опитваха да изменят естествената си посока.

И така двайсет години, докато не дойде най-натуралното нещо след живота- Смъртта. Завари ги голи в една гора, опитващи се да станат част от глутница вълци, които- за съжаление- бяха леко гладни.

Author: Ивелината

урод с химикала