Sofiq pak e qka

 

споко, Ивелина пак няма да каже нищо – anon hate

 

Сори, че няколко месеца пак не писах, скъпи наши трима верни читатели. Бях твърде заета да ставам на 27, да гледам в една точка, понякога и в две. Случва се дори и често да работя, след което ако успея, започвам да пиша план за скандална статия за долния хипстър, изхвърлям смачканият лист в кофата, а тя се пълни. После ритуално горя кофата, след което идва полицията. После им връчвам кофата, те си я прибират, и купувам нова чак след няколко седмици.

Меракът да седна и да пиша пак ме хваща в неподходящ момент, а именно- кофеинова треска и празен стомах, който те кара да тичаш в кръг. Шегувам се, така се започна, продължавам да гледам и да се ядосвам, и да редактирам, докато от скелета на идеята не остане някакво шизофренично подобие на мисъл за нещо.

Затова реших да си пусна шумна грозна музика, и да направя кратък и никому нужен разбор на София, за n-ти път. Може би, защото навън най-накрая спря да е гадно, любим момент от годината, безспорно е.  Тази искрица надежда, която витае във въздуха, и се усеща дори в дебрите на автобус  404, на път за работа. Чиста магия.

Обикновено става така, началото на март упорито бие крошета на зимата, идват първите слънчеви дни, Борисовата вече се пълни с народ, нови двойки се натискат по пейките, а Sofia In Details, People Of Sofia, и останалите facebook страници, посветени на столицата, се надпреварват да ги столкват зад храстите. Симбиоза.

После идват мухите и сезонните алергии, и зад входа се събират компании да дънят музика от телефона до два през нощта, да ви еба майката и на вас, и всички са прекалено свикнали, че е яко, затова става…тъпо.

Писах какво ли не за София, казах, че е гадна, но в крайна сметка това е град, с когото всички имаме едни особени взаимоотношения.

София е хубава, търпелива и издрана по краищата.  Във вените й тече евтин спирт. Много често ти влиза под кожата, но в момента е мъртво пияна, така че не я взимай много насериозно и няма да се скарате.

Освен това, София вече спокойно може да се нарече една сбирщина от млади мутанти, продукти на депресията в края на първото хилядолетие, които през 2018-та:

-пишат по разни сериозни сайтове

-правят величествени видеоклипове и снимки, но са регионално неизвестни

-имат схеми, чрез които събират български творци, които раждат картини, дрехи, бижута, кецове, бири, и други екстри

-правят татуировки

-правят  плашещо добра музика

– четат разкази по клубове, пишат уединено на последния етаж на някоя панелка, пият много

– опитват се да пренаредят ситемата по тих и незабележим начин

– са меценатите и представителите на  IT сектора, които купуват/четат/слушат резултатите на онези, осмелили се да изхвърлят кошмарите и бляновете си във форма, подходяща за широката публика. Или непододяща, също. Най-добре неподходяща.

 

Най-смелите мутанти си вярват, и респект за това. Стига да го правят както трябва. В резултатат на това, че си вярват, и други хора им се връзват на акъла, и същите вервачи изведнъж осъмват с един зарибен кръг от хора. Случва се и да диктуват за малко течението. Получава се така, че в един момент някакви случайни хора се чувстват част от едно цяло, и това е прекрасно.

С всяка изминала година, революцията става все по-голяма. Ебаси, когато завършвах училище, все още витаеше ерата на кифлата. Сега е модерно да се шегуваш, че искаш да умреш (тука хитро трябва да вмъкна едно от по-старите писания, където се гаврех на темата, но често казано не ме ебе за CEO-то) и е актуално да изпъкваш, да купуваш тукашно, да ти пука къде си хвърляш пластмасата. Това преди 6-7 години не се случваше с такъв интензитет.

Новото идва, и полека-лека изрива селянията. Ей, веднъж и на мен да ми се случи да видя София красива и лъхаща вдъхновение, и пълна с хора, които мирно пълнят града с култура.

Продължавайте напред, герои.

П.П. – очаквайте пак включване, когато някой ме разочарова, което би трябвало да е всеки момент. И ако не ме мързи.

 

 

 

 

 

Author: Ивелината

урод с химикала