Sunday bluez

Напоследък придобих навик да създавам празни word файлове, и да ги кръщавам на теми, върху които искам да започна да пиша. Оказа се лоша идея: единственото, което някога съм правила с тях е да ги местя натам-насам из десктопа, без да напиша нито едно изречение. Така става, като твърдо отказваш да повярваш, че някой го чете това, дето го пишеш. Кому е нужно в крайна сметка?

Естествено, тези мисли завладяват в най-неподходящото време, като например неделя следобед, когато единственото, които искаш, е да не се чувстваш тъпо.

Така че това е един опит да избягам от това чувство, описвайки го, доколкото ми стига акъла.

The Sunday Fucking Blues

Всъщност е изписано много по темата. Ето един вариант, който ме грабна заради punchline-а: Charles Bukowski wisely once said, “Sundays kill more men than bombs.”)

Какво в крайна сметка е това? Треска в неделя вечер? Ако не се сещаш, си скапано норми и ядеш спагети с лъжица за подложка.

Тягостното настроение на обреченост и невъзможност да избягаш от машината, и то в неделя, го чувствам от малка. Не говоря за онова тъпо подсещане „фак, утре е понеделник, не ми се ходи на..“ , а за огромната вълна отчаяние, която обикновено е съпътствана от включен телевизор, по който дават „Всяка неделя“.

Каквото и да правех по-нататък с живота си, това чувство заседна в мен, направи си удобно гнездо от счупени дисплеи и жици, и си купи ръчен часовник. Всеки път, като стане неделя и наближи четири-пет следобед, бивам пометена от лайняна вълна. Независимо къде съм.

Ловя риба на морето и зяпам в хоризонта? Не позна, кучко.

Изкачвам Седемте Рилски Езера? Сори, време е.

Binge watch-вам сериали с гадженце? Мне, време е да дадеш кръвният данък, малко и незначително лекенце на системата.

What do???

 

Магическата сила на опиатите

Да бягаш от реалността е супер яко. Реалността е нещо надценено. Взимай дозичката и внимавай, защото утре е понеделник, бяла ризке на всеобщото послушание. Дозичката може да е шотче, може да е масурче, надявам се не нещо по-екстремно, като в статията, която споделих, но коя съм аз да съдя.  Да цъкаш някоя игра пак може да те изкара за малко от реалността, и дори няма да ти е толкова лошо после. Ако бях по-концетриран човек, сигурно щях да бъда страшен gamer. But I`m not gay, man. I`m not fucking gay.

Лечителния глас на преателя

Мисля, че най-доброто решение за неделя вечер е да се събереш с любимите си хора, и да започнете да се карате. Ако има нещо, което ме изкарва от нерви, това е неделя вечер, тъй че дори – ей сега – започвам да пиша ядосано съобщение на някой, само и само да имам за какво друго да мисля. Хей, дори може да се разпиша в секцията за коментари на някой български новинарски сайт, или във 4chan!

Последното е за предпочитане. Случвало се е да вися часове наред във 4chan, но трудно бих влязла да чета и да отговарям на мазните, гадни, нелогични, платени,  и – най-лошото от всички – вЕрващи си, скапани коментари на чичета, които явно трябва да държат ръцете си заети по всяко време. Но хей, неделя вечер е.

За какво говорех? А, да, за скандали. Правя ги добре: не ги завършвам докрай, логиката липсва, и съм пасивно-агресивна през повечето време. Което ми дава перфектната храна за размисъл поне за няколко дни и е изпитан лек за неделната депресия. Така че какво чакаш? Бъди скандален.

Дисоциативен транс

Както се опитвам да обясня от известно време, единственият начин да оправиш проблемите в живота си, е като избягаш от тях. Един малък сатанински ритуал със запаляне на паркета върши чудесна работа. Музиката трябва да е правилна – да препоръчвам нещо? Естествено, че Death Grips. Винаги Death Grips.

На тази тяхна се е случвало да призовавам ясновидката Евдокия да възкръсне от мъртвите, за да ми върне запалката.

Ако нищо друго не помага, е време да се свърши малко полезна работа.

Направи си акаунт в сайт за онлайн уроци. Научи се как да правиш юфка, stand-up comedy, или хип-хоп бийтове. Купи си нива. Засади я с камъни. Направи инди лейбъл за дрехи, ориентиран към долни хипстъри, защото явно няма достатъчно такива лейбъли в София, да му еба майката. Нарисувай малко циганче как плаче на платно и с акрил, после направи още двайсет такива картини, и ги пусни на изложба. Създай youtube канал и говори за каквото си искаш. Прочуй се сред тийнейджърите, издай книга.  Копай криптовалута. Основи хомеопатична фирма за алтернативно лечение. Научи се да правиш татуировки. Направи си акаунт в tinder и играй на зарче какво да кажеш, хвърляйки загорелите изроди в ступор.

И повтаряй след мен: „Няма нищо по-ужасно от неделя вечер, затова сме готови на всичко.“

Нали така, работлива пчеличке на минимална работна заплата по договор.

Нали така, недорасло програмистче, което не може да сготви спагети, без да подпали кухнята.

Нали така, Инстаграм кифлЕ, което се справя добре с позите и филтърите.

Нали така, борецо за справедливост, който шерва постове за каузи, снимки на боклуци, и снимки на пребити кученца, но нито осиновява, нито ходи по протести, нито си изхвърля боклука където трябва.

Така, така. Обичам ви и лека нощ.

Author: Ивелината

урод с химикала