Опитах се да не пия

Реших да направя един плашещ експеримент, в който като излизам с приятели, пия не повече от една-две бири за цялата вечер. Все още не мога да се отърся от студените тръпки, като се сетя през какво ми се налагаше да премина тези две вечери. Планирах да са няколко непиещи нощи, обаче събития от този сорт трябва да се свеждат до минимум. На всички ни е ясно, че тук се пие- когато се раждаш баща ти се напива с компанията, когато дойде абитуриентския- всички пиете, на сватбата, по купони, на завършването зад двора, преди да го правите за пръв път, след раздяла, преди раздяла, по ракиено време, на обяд с пържените картофи, вечерта с мезето, няма спирка. Алкохолът е вкоренен н българското битие и ако си мислиш, че ще минеш незабелязано през всичко това, ами.. не. Не.
Да, знам- двете или три бири за 5-6 часа означават, че всъщност пия. Да, ама не. Винаги трябва да казваш „наздраве” в Борисовата, иначе почват да те гледат изкъсо, както може да се гледа човек, пиещ съмнителни неща като Сомърсби-боровинка, или Ариана Радлер. Някак си автоматично губиш доверието си в него, защото цялата компания е вече на градус, а той просто си седи там с тънка усмивчица и отпива своето сокче, все едно е най-коравото копеле на света. Е, реших да видя какво изпускам.

Към края на гимназиалните си години обичах да се мотая с напушеняците от даскало и да им държа коза. Чувствах се яка и опасна, а всъщност бях тъпа и резистентна към върховното усещане на ганджата, на което се наслаждаваха приятелите ми тогава. Но пък когато всички започнаха да се хилят като зелки в голямото междучасие там, зад борчетата до училище, аз неминуемо се захилвах също. Супер яко – без да се напушваш, да те напуши безплатен и здравословен смях. Затова от тогава без да съм потребител, винаги съм уважавала тази наркотик- можеш да си прекараш страхотно с напушеняци, но с пияници- не, няма как да стане, от теб се налага също да си в матрицата.

Нощ първа

Седя си аз пред компютъра и разцъквам Tumblr, докато един приятел не ме преслушва:
– Бързо, Ив, аре да идваш, че сме запазили маса тука!
Преброявам стотинките си наум и викам:
– Ми аре! Ама имам пари за една бира, не повече.
– Аз черпя, спокойно! Тука с един сме взели първи заплати, така че всичко е осигурено, а после те прибираме с такси. Сто по сто, всичко е изчислено, идвай че си е `бало майката…
– Добре, добре- прекъсвам разговора и се проклинам, задето още имам махмурлук от капитана (Морган, тъпако).
Скок-подскок, мръсна сърничке, ето те пак в бара. Идва някаква пача, вика „накъде”, аз викам „е тука с едни приятели”. Вика ми „А, ок”. А в бара сме повече и по-яки хора, отколкото очаквах- приятели от няколко компании, всичките до един уникални негри. Вграденото ми чувство за честолюбие ми бие в гърдите, по-гордо и от българския лев… е, той май вече не е толкова горд, но… и аз така. Значи все пак добро сравнение. Защото след като се появи бутилката Йегермайстер, моя приятел, приятел на моя Приятел, който чете всички глупости, които пиша и се тревожи за мен всеки път, когато излизам с мъже по барове, каза „Тая бутилка сме я поръчали и за тебе”, и след като вече ме тагнаха с нея, някакси се очакваше да пия. Вгледах се в пияните, но все пак умни и честни очи на моя приятел, и казах:
-Окей.
Поправка: дори не успях да изразя как се чувствам относно бутилката, защото вече една водна чаша бе натикана в ръцете и всички ме зяпаха. Казах едно тихо „наздраве” и всички гръмнахме на някаква песен. Но тук вече се прокрадна и съмнението ми дали все пак ще мога да издържа на напрежението и да пия малко и само, когато ме вижда, че пия. Защото през последните 5 години пия много и скришом от погледите. Е този път изглеждаше така, все едно съм пила много- разреждах с лед, пиех мравешки глътки и се хилех много. Не след дълго някой счупи една чаша за бира. Моето приятелче започна да ме прегръща и да плюе напосоки. Разпуцахме джаги. След още час вече всички бяха пияни. Двамата със заплатите обаче бяха грозна гледка- единия отиде за уиски до магазина, другия повръща на масата. По някакъв начин успях да избегна и двете, но в един момент осъзнах, че съм се превърнала в бавачка, защото придържах пияния ми, работещ пияч на всичко и го съветвах да не смесва Йегер с уиски. Отмъкнах бутилката и направих няколко гълтока. Връщаме се в клуба, за да чуя следната история от една приятелка:
-Значи седя си аз и по едно време нещо ми пръска. Викам: „Абе, от къде тече така?”, обръщам се, и оня повърнал на масата…
Междувременно получавам интернационални sms-и. После тия от тоя бар викат, че Йегера бил 120 лв, защото бил един литър, но на бележката пише, че са ни сметнали бутилката като 40 шота. Справка- една бутилка Йегер е 60 лева и всички го знаем това. Решавам, че ще им еба майката мръсна на тия от Rockit и че в тая София не остана свестен бар. Не издържам на напреженнието и се напивам. От 1 до 10 по напивания: около 4 – усещаш алкохола как те е завладял, но взимаш най-трезвите решения от всички. Като например, да звъннеш на пича, когото харесваш тайно (колко да е тайно), и окончателно да го френдзоунеш, защото така правят почтените момичета с приятели в Чужбина!
Осъзнавайки колко съм добра и милостива, пиша sms на момчето ако иска, да дойде да говорим. След няма и час, високото къдрокосо същество идва с костюм и вратовръзка. Викам- край, тоя е психично болен, обаче се усещам, че днес е абсолвентския му бал. Не мога повече да гледам погледите на приятелите си ( през „къв е тоя”, до „вие май нещо, а?” до настойчивите, почти доближаащи се до виене на куче възгласи „не си отивай с негооо”), затова започвам вече да пия качествено и без срам. Хващам костюмирания и обикаляме няколко километра в очакване на градския транспорт. Е, първи опит- безуспешен. Поне си мисля, че се разбрахме с пича.

Нощ втора- Борисова парти

You can`t spell „парти” without „пари”. Обаче аз имам един Стамболов и нощта е млада. Ето отговор на това какво правят мързеливите и безотговорни хора, ако не се на протести: ами, в общи линии се напиват в Борисовата.
Петък вечер, The Pomorians дрънчат в Маймунарника, и според един приятел вокала е „подозрително трезвен”. Ние, като истинки цигани ги слушаме отвъд загражденията, на едни много приятни метални маси близо до атракцията. Подават се двулитровки „Пиринско”. Аз обаче съм гладна и гледам да си довърша сайдера по-бавно.
Чуват се реплики от сорта на „Обичам луканка, ракия и салам” (още по-българската версия на популярната Поморианска песен „Обичам”), някой се смее на някой, а аз се моля на небесата да ми дадат сили да ми стане яко, ама без да пия. Не става. На всичкото отгоре градския транспорт свършва, метрото свършва, само аз не свършвам в тази топла юнска вечер, мисля си аз и поглеждам към доволно пийналите си приятели.
Завличаме си гъзовете до един бар, наречен

Steppenwolf (нощ две и половина) – много хубаво име, именно в “Born to be wild” се счита, че за пръв път се използва терминът “Heavy metal”- не, че ти пука, защото си чалгар, въртиш мазни гюбеци в тъмното. Барът е празен и хубав- личи си артистичната ръка по стените (спойлерс: преди няколко години се напих зверски там, загубих си очилата и съдържателят ми нарисува знака за мир на челото, а после гаджето ми ме изнасяше на ръце от там), има хубави тоалетни и цените са ок. Лошото е, че съм с френдзоунатия приятел и няма такова нещо като френдзоун, защото вече обикалям навсякъде с него и в пиянски възторг се прегръщаме малко по-силно, и приятелите му го ебават и се смеят, когато аз съм наоколо, а той изпуска неща и се навива на всичко, което кажа. Трогателно и сладко. Аз, от друга страна, съм олицетворение на Summer Finn, която не пуска. Така е по-забавно, а най-забавно е, когато е за сметка на другите.
Та барът е хубав, бармана е седемнайсет или поне изглежда така, и си няма никаква идея как се правят коктейли. А моето момче с къдравата коса е бил вече барман, така че отива и почва да пуска музиката. В общи лини все едно си в къщи, пиеш си и гледаш Сточна Гара през нощта от високата табуретка. Тоя бар е безпомощно празен, винаги е бил празен и въпреки, че мразя тълпите, ми се щеше да има поне още 20 души. Отсреща се чува гръмкия смях на съдържателя, около него са се наредили някакви подмазвачи. Черпят ни с уасаби фъстъци. Но да се върнем към пиенето.
Поръчвам бутилка минерална вода като пич. В един момент времето спря, и беше вечно един часът. Водата почва да свършва, а аз се чувствах по-трезва от първокласник. И притеснена от човешкия досег, абе, отвратително положение. Но си казах- тая вечер ще гледаш сеир и ще си записваш на телефона, че „тва пиенето е толкова вградено в бита ни, че на практика като пиеш знаеш, че си си вкъщи”. Добре де , това сега го измислих, всъщност тогава наистина исках да напиша нещо по темата и използвах объркани символи на латиница.
Беше ужасно. Наблюдавах приятеля на моя приятел как пие ром , и му завиждах. След като ми каза на трезва глава, че нямам чувство за хумор, след ром и нещо време дискутирахме как любимото ни парче на Foo Fighters е Everlong. Стъпех ли веднъж на моя почва- музикална, започнах да сипя факти и впечатления, а оня остана с празна уста. Много обичам така да избухвам: гледат ме няква мълчалива Риба, после другата ми страна имърджва и в един момент мога да говоря за култура и прочетени книги. За пръв път се почвуствах добре онази вечер. А събеседникът ми се напи достатъчно, че да се пита на следващата сутрин какво, по дяволите, бе станало.
Дойде моментът да си купя една бира, защото водата свърши. Дойдоха още хора, които вече бяха наваксали с алкохола. Притиснаха ме в ъгъла с неудобни въпроси, затова си поръчах още една бира. След като вече бях напълно съсипана от изтощителната вечер мисля, че от преумора ме хвана и най-накрая успях да проведа разговор без да се притеснявам.
С наведена глава се прибрах преди слънцето да изгрее. Така , значи: ще ми трябва алкохол, за да премина през живота като една остроумна и смела пичка, а не като затворен мизантроп с комплекс за малоценност. Така да бъде. Но, знаете ли, хватката е да намериш някого, с когото да нямате нужда да се напивате. Аз намерих, но го виждам няколко пъти в годината. А за останалото време: наздраве на теб, наздраве на мен. Май трябва да стана вярваща, или да си купя вибратор: нощите без пиене се точат дълги и пълни със скука и безсмислие. Или трябва бързо да си намериш хоби, или не оцеляваш в тази очарователна част на денонощието. Дотогава- Rock the Casbah.