herpta derpове за самочувствието

Понякога ме връхлита като вълна, като сладко течение, по-сладко от ледена кола в тегава лятна вечер. Виждам всички тези хора- ходят, разхождат се, правят кръгчета като хищници дебнещи плячката си. И ми светва, всичко блесва ясно като диамант, зачбучен върху купчина тор- улицата е парад на хора, толкова демонстративно тласкащи на преден план ниската си самооценка, че ти иде да се смееш истерично като Жокера.
Техните прически. Променят ги, сякаш искат да поставят ново начало. Техните маниери- вдигната нагоре глава, самоуверен тон, ехидни усмивки. Все едно знаят тайната ти и не само твоята тайна, а тайната на Света, на Зараждането на Живота като цяло. Тяхното извиращо от това да победиш по-слабия самочувствие. Не, не мога повече. Сериозно?
Толкова много ви личи, че ако знаехте, щяхте да се скриете в панелките си. Тази вирната глава- за какво е? Да не би да си преборил системата? Да не би мама и татко да не те издържат вече и си започнал честна и почтена работа, базирана на това, което обичаш да правиш? Нима си толкова неземен, че останалите не заслужават да ги погледнеш от тяхната гледна точка? Улиците са пълни с хора, които не виждат по-далеч от носа си, спъващи се един в друг, защото никой от двамата не ще да гледа направо, в краката си и между ушите си от време на време.

Ако трябва да има едно нещо, с което искам да боря, това е самочувствието. То е като пелерина, която се създава, за да предпази притежателят й от всичко, което би могло да го нарани. Нова връзка? Я по-добре да не й показвам колко я харесвам, не и сега, когато ми е паднала в ръчичките. От другата страна стои тя- с изкуствена коса, изкуствени нокти и изкуствена реч, в изкуствената й тениска от мола. Тя няма да му даде да се разбере, докато не падне ничком пред нея, влюбен. И всеки играе тази игра. Всеки има нуждата да бъде признат в нещо. Не се различаваме много, всъщност. Всичките ни малки номерца са толкова прозрачни, като коремчето на новородена риба.
Жените, те не се замислят че връткането на дупето ще концентрира погледите на всички върху него, защото е скрит сигнал (пфф, скрит) за чифтосване. Не разбират, че червените устни са имитация на устните им преди да свършат. Че розите, които им подаряват, са гениталиите на цветето. Те не се замислят над тези неща и продължават да си връткат дупето, да флиртуват и да носят токчета, за да им обърне някой внимание. Вместо да използват мозъка си. „Живеем в сексистко общество и ще се обличам както искам”, казват те. „Окей”-съгласявам се аз, „Но не очаквай от обществото да се промени само защото теб те кефи да се обличаш така. Това е все едно да искаш да спреш ерекция, докато се търкаш в нея.” Възмутената жена ме стрелка с гневен поглед и си отива, а аз се сгушвам в суичъра си.
Мъжете ние падат по-долу, но като създатели на войната и цивилизацията, обичат да се обграждат със слава. Престижът е най-високо цененото благо. Те ще се погнат, докато не се самоизядат в борбата за това кой е по-силен и по-умен. Наречи го инстинкт за оцеляване. Но не вярвам, че всичко е само заради жените. Не, в тях се крие искра на мания за величие, докато при жените властва мания за покорство.
Човек става велик само, когато се отърси от желанието си да бъде такъв. А за да стане такъв, трябва да пречупи гръбнака си и да го представи на безкрайността като подарък. Да стане Стивън Хокинг на самоиронията и емпатията. Но и да умее да води останалите справедлино, позволявайки им и те да го водят.
Ако се замисляхме по какъв начин успяваме да нараним тези около нас, с всяка криво казана дума, с всяка фалшива истина, улицата щеше да е пълна с хора, скубещи си косите, пълзящи и скимтящи като прегазени кучета.

Някой ден ще дойде потребността да се разкрием напълно пред някой, да се сгромоляса цялата тази мазилка, да стихнат изкувствените усмивки и пресилената реч. Искаш, но желанието ти винаги остава егоистично. Не сме нещо по-различно от малките деца, които бранят играчките си. Детето, което се изправя от своята купчина, и започва да раздава играчките си на всеки който срещне, е Най-Чистото Дете.
Да останеш неуязвим пред цялата фалшивост, знаейки кой си, оставяйки всички твои слаби места на показ, това е Върховната Сила. Звучи като шибана секта, но тоя път няма входна такса и реклами. Само лека хейтърска зарибявка от един долен хипстър преди да си легне, щото му е писнАло леко от тия простотии, които се случват навсякъде. Тоя път държавата не ви е виновна. Вие сте. Аз съм.