depression is the new black

What do, my suicidal friends!

It`s ya girl, Evilina.

Обещах си да не използвам английски фразички като мазно хипстърче или нашумяващ български комик. Или собственичка на астро блог.

Но тези времена безвъзвратно отминаха, нали? Така че оттук нататък каквото и да се опитвам да направя или да въведа в някакви релси, резултатът ще е само да се правя на интересна, докато избистрям философията на този пост, и евентуално – едната фразичка, която го спасява да е поредната (не го казвай) издегустирала (ех да му еба майката, пак го каза, сега всеки път казвай и „остави го да подиша малко“ като някой отвори вино за пет лева бе, pretentious fuck) мултииронична блогърска тъпня. Страх ме е, че някой ще ме вземе насериозно, затова ще се опитам да не вкарвам дълбок смисъл в…каквото и да е това. И ще го изкарам, преди да се е усетил читателят. Am I mindfuckin` you tonite or wut?

 

Та седя си тука, ям от една средноголяма малка купичка току-що изсипан ванилов крем с банан, завила съм се с едно одеало, слушам тихичко поредния препоръчан от Youtube mixtape на пръкналите се отвсякъде свежи есмсита, които веднага придобиват статут на саундтрак за всички ония щастливци, на които им става хубаво от трева. Седя, и – какво друго може да се очаква от мен these days, not much, oh, not much- ами седя и cringe-вам, драги трима читатели, cringe- вам на поредният опит световната конспирация да убие стила ми, който умело култивирах всичките тези 7-8 години, откакто завърших училище.

Стила се казва – „Здрасти, момчета, нека се шегувам за това колко съм нестабилна, докато не се влюбите във мен“

Стила „Черното е много яко, а също така и NIИ, също така много харесвам момчета със сенки под очите. Чуй тая песен. Ще ти нарисувам портрет (не го прави)“

И любимото „Just fucking kill me guy– казвано навсякъде и по всяко време, последно прошепнато вместо лека нощ преди малко. Следва период на обострена паник атака, че колкото и да се перча и аз ще умра, това лепкаво чувство за смъртност, после като паник атаката утихне, мога спокойно да заспя и да сънувам разбиващи се самолети и безкрайно черно-бяло гробище.

Добре деее. Не толкова черно. Но доста черно взе да става по Инстаграм, Тъмблър, Фейсбук. Изведнъж странички като Nihilist Memes. Изведнъж „ оу хаха, колко съм OCD”. Изведнъж всички започнаха да се шегуват колко са склонни към самоубийство.

jojiisgod

Добре де, всичките тези ми бяха смешни. Източник: кой го ебе? Да съдят!

Напоследък се улавям, че харесвам по 1-2 парчета (Starboy я чух пет пъти днеска… и петте бяха прекрасни), които съм чула по радиото, после якетата тип parka всъщност са модерни, и изведнъж всичко започва да се свлича, свлича се бързо и страстно както се свлича парка бекстейдж на Паркуей Драйв или каквото слушат хората по парковете.

Дори липсата на грим, ей Богу! Сега навсякъде се разхождат негримирани момичета с кецове, коси на опашки и прекрасни, неопетнени, чисти от спирала и очна линия лица, които с бледи устни и бира в ръка спорят наравно с мъжете. Несъзнателно плувах щастливо в тези води, мислех че най-накрая всичко е нормално, докато в един момент не ме удари: ТОВА Е НЯКАКВА ШИБАНА МОДА. Както беше сарказма преди една-две години. Както сега е „ау фак искам да умра“.

Сега изведнъж всички кифли искат да умрат и вече са веган кексчета.

Мисля, че най-добре би ме разбрал някой мъж, който винаги е обичал да носи брада. В един момент всички около него си пускат бради, в резултат на което Китай започва да продава изкуствени man buns, които мъжете да си бодват над тила, за да завършат визията си на дървосекач-философ от 18-ти век.

Кърт Кобейн сигурно се е чувствал така, като феновете започвали да носят широки карирани ризи и да се боцкат. Какво ли би почувствал, като разбере как една Нирвана тениска е неизменен атрибут на хипи-вещиците в Pinterest?

Не съм мъж с брада отпредидастанемодерно, не съм и Кърт Кобейн. Кво съм ли? Един скромен хейтър, който хейтва на хетърите хейта.

Ако хейтър хейти хейта на хейтърите, колко хейтъра са необходими, за да светне една крушка? Отговора е НЕ МЕ ЕБЕ, ОСТАВИ МЕ ДА УМРА, EXISTENCE IS PUNISHMENT.

Brofist за падналите духом мои братя и сори, че няма кой друг да ви повдигне духа, това е хенмейд работа за вкъщи. Спрете да четете канцерогенните ми текстове, защото нямам пари за съдебни дела.