Мушкатото на съмнението

Всичко започна една сутрин, когато целият свят се събуди и установи, че скъпоценните му смартфони са умрели през нощта. Никой не беше сигурен дали е софтуерен бъг или целенасочена, зла атака на подривни елементи, но макар електричеството да си беше там, нито един телефон не беше успял да се зареди. Дванадесет души, отказали да се поддадат на цялата смарт-мания, бяха решили да заредят своите Нокиа 3310 за пръв път от около месец (бяха останали на по около половин батерия), и това беше всичката мобилна комуникация, с която цивилизацията ни разполагаше. Някой се опита да намери връзка между дванадесетте работещи нокии и зодиакалните знаци, друг пък откри в тях броя на присъстващите на тайната вечеря и малък култ се оформи в издирване на тринайсетата. Така и не я откриха. Но всичко това е без реално значение за настоящия шитпост.

Същественото в историята е, че на сутринта, когато нито един Андроид, айФон или прочие зомбификатор не се събуди, сякаш всички ние се. В душите човешки се настани съмнение. Кой съм аз? Как успях да се събудя без аларма? Ако денят ми започне без да изтърва телефон на носа си, скролвайки абсолютно безинтересни фейсбук новини в тъмното, започвал ли е този ден наистина, някога? Мога ли да изляза от вкъщи, без да проверя на телефона си прогнозата за времето? Възможно ли е било някой в историята на хомо сапиенс да прокара сутрешен товар, без да хейти снимки на чужди животи в инстаграм? Или всичките ни предци са умрели от запек, в невъзможност и безтелефонност? Толкова въпроси, докато с един обут чорап нашият средностатистически Бай Иван клатеше глава, отчаяно притиснал я с ръце, и не можеше да повярва, че това не е тъп филм.

Някакъв изначален, рудиментарен, ловкрафтски ужас от непознатото, от света отвън се прокрадна в сърцата. Хората се сближиха, търсейки и намирайки в напълно непознати топлината, която сглобени от тъжни китайчета пластмасово-силициеви машинки с такава готовност предоставяха при поискване. Ерата на Водолея настъпи не с Виетнам и некъпаните хипита, а с онази сутрин, когато нито един смартфон не успя да се зареди и всеки вдигна поглед от допамино-потискащата синя светлина на собствената си самотност.

***

Ще ми се, разбира се. Докато лежа на дивана в хола, под листата на мушкатото, което докато се запролети, явно ще се е превърнало в средно голям храст, си спомням за по-спокойни времена. Смокиня на двора вместо мушкато в хола, пълна липса на знание за времето утре или пък за различните символни аспекти на дървото на живота в цивилизационното ни съзнание, свят с повече магия и по-малко информация. Знам, знам, че е регресивно и всъщност научният напредък ежеминутно прави животите на милиони хора мъничко по-добри и по-здрави. Горивото му обаче е – спокойствие. Може би, бивайки стъпало към съвършения интелект, хората сме еволюирали до перфектните организми, които да преработват спокойствие и да го превръщат в технологии и богатство. Сигурен съм, че си струва и че уж крайната спирка на post-scarcity обществото ще е много красива.

***

Малко се отклоних, уважаеми двама наши верни читатели. Това все пак е новогодишният пост, не може само мрак – нищо, че последният си е направо тагнат в категория “Хейт”. Но тя 2016 си го заслужаваше. Хвърлям поглед към единственото пожелание, което съм отправил към 2017: “Please don’t suck”. Е, всъщност, то май дори се сбъдна. 2017 си беше, откъдето и да я гледа човек, прилична. Малко на ръба, малко с мръсна газ, малко на един дъх, но в никакъв случай профучала между другото. Една от малкото години, за които мога да кажа, че не е минала бързо – напротив, мина си доста осъзнато, с много старание, сватби и търсене на истината. Тъй като явно пожеланията в този блогец, който възкръсна с пролетните цветя, се сбъдват, позволявам си да отправя още няколко контра-такива. Понеже съм циничен гъз, не за друго, и в момента въобще не ми се ще да казвам на никого какъв да бъде:

  • Не бъдете тъжни. Не и твърде дълго. По малко може. После алкохол и така.
  • Не бъдете Тита или Криско. Или Наско Ментата. Въобще, не бъдете музикални знаменитости, ако не сте музиканти.
  • Не бъдете простият тъпан, който паркира на тротоарите и в градинките, щото “е кАжи ми къде да си оставим колата, бате”. Леле как ви мразя, ако сте.
  • В този ред на мисли, не носете омраза в душата си (по Адаша)
  • Не бъдете продажен политик. Та се не наядохте, ей.
  • Не спойлвайте на хората любимите филми
  • Не вземайте на сериозно случайни списъци из интернет.
  • Не пропускайте Световното!

И въобще, 2018-то, please don’t suck! Нека след една година пак се срещнем те тука на и сме малко по-добри, доволни и спокойни хора, с малко по-нови смартфони и много по-малко нужда от тях в животите си. Пийс вам!

Предпазливо обнадеждена панда се оглежда за първите дни на 2018