The struggle is real

Are there any strugglin` mothafuckas out there?

 

Искам да съм от онези яките мацки с клинове, чиито шарки приличат на експлозия в космоса. Косата ми да е загладена по оня начин, който само избрана част от момичетата постигат (сега тука ехидно някой отбелязва „нарича се преса“ – еми да, ама отказвам да повярвам, че може да се постигне такъв ефект на жизнена и права коса с преса всяка сутрин, не стават ли сухи or some shit), да нося прилепнали тениски без проблем, да се храня добре, да нося винаги със себе си сурови бадеми, кожата ми да е винаги копринена, и да излъчвам онази непринудена нежност, която съм виждала да постигат и най-простите селски пръчки с речник от 300 думи. Продавачки, проумоутърки, офис-лисици, рецепционистки, учителки, шофьорки, танцьорки, ватманки, някви на касата на Мтел, някви на касата във Фантастико – навсякъде има подобни примери. Добре де, не съм виждала загладени ватманки и шофьорки, но съм сигурна, че съществуват.
Подобни желания формирах още в пети клас, когато за пръв път се записах на спорт. Тренирах лека атлетика два пъти седмично и си спомням, че очаквах всяка тренировка с погнуса. Със съученичките ми ходихме две спирки пеша до залата, без минерална вода и без телефони. Сигурно е било 2001-ва. Спомням си колко гадно беше в пети клас- записаха ме в математическа паралелка и там изкарах първата и единствена тройка за годината (Беше смразяващо чувство, но го понесох с увереността, че никога няма да се разберем с пустата математика. Донякъде така и стана – не ме търси за помощ, ако си петокласник. Едни дроби не мога да умножа, без да се обърна за помощ към Гугъл.).
Освен че не пих вода, и тренирането ми беше досадно и мъчително, постигнах един дребен, но неочакван успех.
Станах първа от момичетата по скок със засилка. Заслугата я приписвам изцяло на разходките си из природата, нещо, което обожавам и ще правя подобно на дядо ми – докато не ме хване рак, или някаква друга болест, дължаща се на нещата, без които сякаш не мога: алкохолът, цигарите, любовните драми, шоколадовите изделия и anxiety-то, което се появи в късния пубертет и с което явно ще се боря до гроб.
Това постиженийце, да надцакаш някого с физическата си дейност, беше прекрасно. Прояви се месеци след страданията в залата, съставени от най-разнообразни дейности: обиколки, овчарски скок, скок от място, гимнастика, хвърляне на топки, хващане на топки, удряне на топки и rage quit-ване…
Да видиш резултат от монотонните упражнения- безценно.
Но за да видиш резултат, трябва да положиш усилия. А усилия полагаш, когато нещо ти харесва.

 

Започнах да увирам за идеята да се отърва от излишните мазнини някъде по това време.
Пубертетът ме дари с практично тяло. Сравнявайки се с останалите момичета – нещо, което ВСЯКА ЕДНА ЖЕНА ИЛИ МОМИЧЕ ПРАВИ, заради което съществуват и бая от драмите по света – реших, че каквито и проблеми да имам, са всъщност смешни и нищожни, и ще направя непостижимото – ще се радвам на тялото си, че е такова.
Естествено, трябваше да минат още пет години, за да проявя наченки на това самохаресване. Силен скок дадоха и първите ми score-вания с противоположния пол: забих се с най-хубавото момче от целия випуск, поне в моите представи.
Имайки предвид, че винаги съм попадала в графата „слабичка“ (особено сред бабите, щото те са екстремни), проблемът с тялото реално не съществува за широката аудитория.
Тайната е семпла: прикривай се добре.
Една широка тениска, едни тесни дънки, едни кецове. Повтаряй тази мантра, докато чакаш да стане някво чудо и да смъкнеш пет кила от стрес, от грип, или от най-невъзможният блян на хоризонта: когато станеш пълноценен фитнес плъх.
Но да се върнем към мотиваторите. За да искаш да си fit, трябва да има основателна причина. Типични причини за едно момиче могат да бъдат:

 

1. Разбито сърце.

Гимназиалната ти любов къса с теб, защото тайно все се връща при неговата гимназиална любов. Не ти казва истината, а те френдзоунва. Чувстваш се недостатъчно яка и оборотна – съответно имаш нужда от makeover.

2. Искаш да се видиш с плочки.

Всеки трябва да се види с плочки, за да почувства какво е да не ти се налага да криеш аквариума. Някои го постигат млади, после с възрастта метаболизмът им намалява и намалява, докато вече просто не могат да си позволят да ядат баница.
Други пък никога не са имали такива, но биха искали да видят какво е, поне веднъж в тоя пуст живот, майка му да еба.

3. Искаш да живееш дълго.

Хахахахаха. Хахахахахахахахахахахахахахахахахаха
Ок де, това е добра причина. Бидейки здрав, помагаш на тялото си да се запази за повече време. Помагаш на бъдещите си деца. Даваш пример на останалите.
Забелязвам как като някой ядовно яде ябълки на работа, заразата обхваща околните бюра. Така че по тази логика, ако болшинството се хване да ходи редовно на спорт и яде здраволсловно, шансът да си помислиш отново дали да си купиш вафла в обедната нараства стремглаво.
Но хайде да си го кажем честно- кой спортува и яде полезни храни само и единствено за да е здрав? Сещате ли се последното изречение в „Адвокат на дявола?“

4. Vanity, definitely my favorite sin.

Фит сме, защото получаваме положителна обратна връзка от околните. Най-вече ни интересува мнението на противоположния пол. Живеем за него. Живеем за завистливите погледи, за комплиментите, за успеха в завоюването на колкото се може повече сърца.
Искаме да постигнем съвършенство. Но има нещо сериозно объркано в цялата система, и то не е случайно объркано, а умишлено до такава степен, че да те хване шубено, че няма изход. Нарича се реклама. Нарича се медии. Нарича се модна индустрия. Целта им е да те направят нещастен, за да купуваш повече. Целта им е да ядеш сладко и да пиеш газирани напитки, а после да платиш за спорт и дрехи. Кръговратът на 21-ви век: кликни тук, подай лайк, харесай ме, купи ме, чукай ме.

Изход от ситуацията има само и единствено когато осъзнаеш що за глупости са всички тези неща и че vsichki 6te omrem.

Така че можеш да бъдеш каквото искаш, стига това да те кара да се чувстваш щастлив.

И ако това е да имаш хубаво тяло, давай смело.
Ако това те кара да се чувстваш щастлив, давай смело.
The struggle is real, но трябва да има добър и смислен background.

 

Трудността при цялата борба да си fit е, че трябва да си избереш твърда посока, която да следваш. А в хаосът от информация- статии как е хубаво да консумираш това, последвани от статии как това нещо ще ти доведе рак, в един момент си изправен пред порция домати и се чудиш „абе нали не беше полезно да се яде това вечер“, посягаш към чаша с мляко и се сещаш „ абе това не беше полезно също“, посягаш към ябълка „ о неее, в нея има много захар“, накрая просто се хвърляш към чипса и теглиш майна на всичко.

Това е реалността – хаотична и препълнена с мнения от „експерти“. Но имаш ли желание, което се състои в пакт със себе си, без разсейващите елементи на околния свят, там вече ще има неминуем прогрес. Успех на всички, запътили се сами натам.

Author: Ивелината

урод с химикала