Некомфортната зона

Преди няколко издания на този така обичан официоз – ДоленХипстър – споменах пандите като най-мъдрите същества на земята, открили в безделието и пълната липса на заинтересованост онова зрънце смисъл, което ни бяга на всички. Тези дни отново се сетих за тях, но по друг повод.

Всички имаме онези фейсбук приятели, които живеят по много и държат всички ние да узнаем за това. Нали се сещате – размазаните снимки от телефон в някоя гъзарска кръчма във вторник вечер; инстаграмнатата мазна и/или твърде захаросана храна; постовете с тагнати няколко BFF-та, така че никой да не се усъмни в тяхната вечна дружба; хаштаговете с вълнуващи преживявания (или swag). Онези хора, които в мрачните понеделнишки сутрини на душата искаш да обесиш на собствените им оранжеви тиранти, с които са се представили на фейсбук обществото вчера, но в по-спокойни времена от седмицата спадат в категорията “too funny to unfriend”. Livin’ it up. Larger than life. Unique snowflakes.

Това са и хората, от които е най-вероятно да чуете фрази като “Ако искаш да ти се случи нещо, което не ти се е случвало, направи нещо, което не си правил никога.” и “Напуснете комфортната си зона – извън нея се случва магията.” Веднага в главата ми изскача професионалният мотивационен говорител от онзи ебати колко епичен филм Donnie Darko. С перфектната си коафюра и синя ризка, с обърнатия с облегалката към публиката стол. This makes me a saaad panda. И с мръсните тайни в мазето. Но преди да съм изгубил половината си читатели сред купищата препратки към масовата култура, нека прекратя и това лирично отклонение и се върна към основната си теза, ако е останала такава.

Комфортната зона, излизането от нея. И популярната нагласа, която хората с оранжевите тиранти и хаштаговете, като флагмани на социалния мейнстрийм, се опитват да ни втълпят – че напускането й внезапно ще ни направи млади, красиви и куул, ще ни купи мощна Хонда и ще ни качи на нея като волен ездач, докато не свършим пътешествието си на пуст бряг на Индийския океан, където да открием себе си. Ако все още ви вълнуват културни препратки, ето. Този сайт, обаче, нямаше да се казва ДоленХипстър, ако подобни внушения се приемаха като чиста монета, колкото и те сами да си вярват, че са долни и хипстърски сами по себе си. Метахипстърията.

Както Ели подхвърли, комфортната ни зона най-вероятно е такава, именно защото там ни е мястото. Нека поразсъждаваме псевдонаучно: еволюцията не е съзнателно същество, което си избира кой да остане и кой да изчезне. Еволюцията е персонификацията, която ние сме създали за природния закон на адаптацията. Оцелява този, който се адаптира най-добре. Него избира еволюцията. Ако днес вие притежавате комфортна зона, то хиляди поколения преди вас са я използвали като важен инструмент за адаптация и за оцеляване. Еволюцията не е избрала маймуната, която се е опитала да преплува океана. Не е избрала жабата, която се е опитала да скача назад. Рибата, която е изпъплила с патетичните си перчици на плажа, е умряла, мятайки се като … ами като риба на сухо. Оцелели са тези, които са… усетили, разбрали?, че патетичните им перчици вече биха се чувствали достатъчно комфортно извън водата. Индивидите, които знаят къде им е мястото – които са достатъчно адаптивни, за да им е комфортно – това са любимците на еволюцията. И искрено, искрено се надявам, че сред тях не попада нито един, който използва думата “swag” във всеки освен саркастичен контекст.

Ако държите в профила си поне един от гореописаните фейсбук извори на мъдрост, думите “Корабът е в безопасност в пристанището, но не това е идеята на корабите.” няма начин да са ви непознати. Колкото и да звучат като излезли изпод твърде продуктивното перо на нашия общ редакционен любимец Паулу Коелю, този път не мога да не се съглася. На корабите мястото им е сред морето, яхнали “the high winds” (по Клавел, друг редакционен любимец – този път наистина). Само че ти, драги, не си кораб, а още по-малко си издул платна чаен клипер (споменахме Клавел). Ти си твърде чуплива, твърде кратковременна треска сред голям океан от вселенски хаос и пълна неизвестност. Всяка една вълна може да ти е последна. Ама наистина последна – без рестарт, без load game. Последна. Ти в своята трескава трескавичност срещу закони и зависимости, които не можеш дори да започнеш да схващаш.

С единствения ти предоставен оазис – комфортната ти зона – там, където я чувстваш. Дали това не е същината й като еволюционен инструмент? Да ти пречи да се удавиш в пълната, всеобхватна безкрайност, която може да експлоадира възприятията с един-единствен невнимателен досег. Ако трябва да се насилваш, за да излезеш от нея, чисто и просто не ти е там мястото. Засега – а може би завинаги. You’ll be ready when you’re ready. От кога да правиш това, което гласчето (гласчетата?) в теб не иска, стана правилният начин да прекараш живота си?

Ако послушаш някого, който се опитва да ти втълпи, че мястото ти не е в твоята, а в нечия чужда комфортна зона, поемаш по дълъг и стръмен път, който е твърде вероятно да завърши с оранжеви тиранти, инстаграмнат сладолед и swag; и с неприятна самоувереност, че си нещо специално. Разбрахме се, че така не бива.

ДолнаХипстърия 101: комфортната ти зона е чудесна, защото е твоя. Всички външни влияния да се приемат с огромна доза недоверие, особено ако проповядват популярни схващания. Извън комфортната ти зона не се случва магията, а просто се чувстваш ужасно неловко и е твърде вероятно да се напиеш с евтин алкохол и “да станеш за срамотиите”, както би казал Теодор.

Стига вече – нека заживеем в свят без неловкост и евтин алкохол, и да бъдем щастливи.

И за да не си капо (знаете ли, че в Пловдив на “без коз” качването е задължително?), ето ти още една панда. Според тебе – такова блаженство достига ли се извън комфортната зона?

blazhena_panda
Whatcha lookin’ at