Wholesome Content

Въпреки опитите на редакционния колега да потуши с географски фън-факти разразилия се ДХ-beef, аз имам обещание да спазя към Ивелината. Ето го:

И все пак, Ив, аз бях прав.

Имам и друго обещание да спазя днес – към себе си. Да ви разкажа малко wholesome content. Стига мрак, депресия, екзистенциални кризи и зле прикрит цинизъм. Ще си говорим само за хубави неща. Ето го първото:

sonder: осъзнаването, че всички хора около теб живеят сложен, цветен, изпълнен с какви ли не емоции живот, а не са просто безлични статисти в декорите на вашия собствен.

Злите езици твърдят, че тази дума е измислена. Е. Е и? Една дума спира да бъде измислена, когато се облече в смисъл; когато предава информация от мен на вас, уважаеми трима наши верни читатели. Шпльонк не е дума. Sonder е (макар че очевидно предстои да ѝ измислим транскрипция на български)

Откак попаднах на понятието, то не ми дава мира. Оглеждам се, заглеждам се в метрото (не само по това, което си мислите вие, хихикащите се на последния ред). Опитвам се да уловя поглед, вперен през стъклото на случайно преминаваща кола. Обръщам внимание на покупките на човека пред мен на опашката в магазина. Играя на онази игра: закъде ли се е забързала лелята, помъкнала кашон с вехтории? Чудя се защо невръстният хамалин, който пренася на рамо чувал с цимент, ведро заявява, че Това е много добра тренировка за краката, брат, докато пъргаво катери четирите етажа стълби до входната ми врата. Недоумявам колко точно трябва да е комплексиран ниският, плешив чичко, който крещи ИСКАШ ЛИ ДА ТИ НАПРАВЯ ПРОБЛЕМ, ЗАЩОТО МОГА – ОТСРЕЩА В МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ РАБОТЯ в лицето на хората, които приготвят храната му.

Ок, може би без последното, тъй като не вярвам, че подобна личност може да крие каквото и да било интересно съдържание в жалкия с животец.

С други думи – държа се като пълен creep. Защо ми гледаш в покупките, ве, ей, младеж, искаш ли да ти направя проблем? Както и да е.

Това, което обаче не разбирам, е защо тази дума се появява в Речника на малко познатите тъги. Каква ти тук тъга?

Аз лично намирам за дълбоко успокояващо да знаеш, че не си специална малка снежинка; да имаш нагледното доказателство, че – да, светът ще продължи да го има и без теб, и за почти всички хора на света твоето имане или нямане ще си остане напълно безпредметно, без последствия и без никакво значение. Всичките ти лични драми, паник атаки, стрес-стрес-стресови моменти, безпокойства, ремонти на баня, всичко това е затворено в малката тъмна кутия на главата ти и, взето в мащабите на обществото ни, просто не струват.

Успокояващо и, същевременно, вдъхновяващо. Защото точно както имането или нямането ти могат да не оставят и следа, то по същия начин ти би могъл да изскочиш от безличния фон в живота на някого, да бъдеш неговият wholesome content.  Ето една много стара идея, която – радвам се – отново става все по-модерна: да бъдем добри едни с други. Докато някои гледат лошо с чибук за наргиле в татуирана ръка, седнали на високите столчета край бара; заплашват с проблем в закусвалнята; или критикуват чуждия музикален вкус в съмнителни блогове; докато всички тези хора се опитват да запълнят дупките в душите и възпитанието си чрез проектирането им навън, вие можете да бъдете доброто преживяване в нечий ден. Онази случка, за която вечер хората пишат прочувствени фейсбук статуси, а отдолу лелички коментират “Разплака ме, Миличка!!”. Онова дискретно сръгване в ребрата, което кара човек да се погледне отгоре и отстрани едновременно и да види, че не е сам, че не живее в компютърна игра, че има свобода да се движи навсякъде и умореният коловоз, в който е заорал, е само едно от възможните развития на героя му. Sonder – за всичкото изгубено време, в което сме пропускали живота да минава покрай нас, без да му обърнем внимание.

Sonder, нашата дума на деня, следователно си има и обратна страна – нека я наречем rednos: осъзнаването, че ние участваме и в съдбата на всеки един човек – не, на всяко едно същество, което срещаме по пътя си. Това, по моему, е шанс да я променим към по-добро, който не бива да си позволяваме да пропуснем.

Някой ден ще ида до Индия, ще хвана диария от люта и немита храна и, след като оздравея и се прибера, ще ви докладвам дали това, което написах, е близко до източната философия.

Засега обаче само на теория. Be wholesome, уважаеми наши трима читатели.

One does not say no to a panda