Да мразиш на инат

За никого не е тайна, че в редакционната колегия никога не подминаваме възможността за добре – или не чак толкова добре – обоснован хейт, който да изсипем върху главите на понякога нищо неподозиращи, но пък заслужили си го индивиди. Прословутият черпак е наш любим готварски инструмент-метафора, а ако проявявахме поне толкова инициатива в приготвянето на истинска храна, колкото в забъркването на “манджа”, с която да поливаме с черпака, вероятно бихме могли да се пробваме в поне три различни реалити шоута и конкурси за таланти. Омразата, или по галеному – хейтът, оказва се, са поведение по подразбиране. За съжаление не само за нас, както би могъл да се увери всеки, имал неблагоразумието да се зачете в коментарите по произволен новинарски сайт (мои лични фаворити са флеймърите в Спортал – може би заради специфичното изписване на заучената фраза “т.а.п.а м.а.с.т.и.й.А”).

И ето тук се появява завръзката, която ме сполетя тази сутрин като живо доказателство, че човек не бива да се наспива твърде често, защото почва да има капацитет да мисли дори преди 6 следобед, а това явно води до неприятни резултати. А именно: да се мрази е мейнстрийм. OMGWTFBBQ. Това би било достатъчно да ни хвърли в дълбоко разкаяние и извинение към многобройните ни двама читатели, че сме си позволявали да изпадаме в мейнстрийм из пределите на този сайт, имащ за интернет хипстърията същото свято значение като Parc des Princes за българския футбол. От друга страна, журналистическият (кхъ-кхъ) дълг ни принуждава да заявим позиция. Ето я позицията:

Fear leads to anger. Anger leads to hate.  Hate leads to suffering.
Fear leads to anger. Anger leads to hate.
Hate leads to suffering.

Не, наистина, послушайте учителя Йода. Омразата, както ни учи той в неочаквана изява на добра граматика, води към Тъмната страна. Омразата ви прави да сте като Биг 6а, намалява броя на пандите по света и ви носи лоша карма, заради която после няма да ви върви на карти. Да се мрази не е готино. Стига вече. Хейтът е лесният път, хейтът е дефолтният изход, хейтът е евтината популярност. Не отричам, че има малко неща, по-забавни от добре наточени език/клавиатура, бълващи огън, жупел и добре подбрана помия по някого или нещо, което го е раздразнило достатъчно много, за да мръднат от така удобната летаргия, в която всички ние често и с удоволствие изпадаме. По дяволите, една от най-красивите фрази, на които съм попадал скоро в компютърна игра (родената в болния мозък на American McGee Алиса), е именно омраза в изкристализирал вид: “You oozing sore of depravity”. Замислете се само, представете си го:

You oozing sore of depravity

Може би защото думите изплуват в съзнанието ми, подкрепени от маниакалния зелен поглед на анимационната Алиса, все още настръхвам, дори само изписвайки ги. Но се отплеснах.

Говорех за хейта като най-лесния, ако и привлекателен в декадентността си начин да а) се привлече внимание б) спечели време в) запълни празно място – оставено къде от липси, къде от излишъци. Връщайки се малко назад, обръщаме внимание на Страха, за който споменава Йода. А споменавайки страх, не мога да не се сетя за Бене-Гесеритската “Litany against fear” от една книга, която преди много време обявихме за книга на годината и в чиито първи 2 части продължаваме да се кълнем на килимче при всяка отдала ни се възможност:

I must not fear.
Fear is the mind-killer.
Fear is the little-death that brings total obliteration.
I will face my fear.
I will permit it to pass over me and through me.
And when it has gone past I will turn the inner eye to see its path.
Where the fear has gone there will be nothing… Only I will remain.

.
.
.

И ето как Франк Хърбърт утрепа цял един пост в Долния Хипстър. След точно тия му думи не ми идва нищо забавно, с което бих могъл да продължа. Съжалявам, г-н Хърбърт, за волността. Съжалявам, скъпи двама читатели, ето ви за утеха една панда-хейтър – не бъдете като нея. Другия път ще ви разкажа за някоя книга, а дотогава прочетете това по-горе още няколко пъти.

Pandas are evil, mkay
Pandas are evil, mkay