Опитах се да не пия (reprise)

Питате защо Reprise? Не ме питайте мен, питайте Ивелина къде ѝ е постът от 2013. Веднъж в интернет, винаги в интернет.

Опитах се да не пия и сгреших.

В живота на всеки един човек идва в момент, когато си казва: “Абе, Иване, ти май много си взел да пиеш.” Дори да не се казва Иван, пак си го казва, и признаците ги познавате всички, които четете това. Нали знаете – седите си сред познати, някой разправя как пиел само когато излезе с хора, а вие сте свели поглед и мълчаливо се опитвате да си спомните кога за последно изкарахте пълни 48 часа, без да си сипете, независимо дали сте срещнали човешко същество през тях. С годините тези моменти стават все по-редки, тъй като 1) всички вече са мръсни пиянки 2) дори да твърдят, че не са, вие просто не им вярвате.

Последният такъв момент беше този юни и, както обича да казва редакционният колега, “Седиш, седиш, и на магарето чуш викаш”; не ми трябваше много и след като набърже навих Катя да ме придружи в тази експедиция нагоре по лимонадения Нил, викнах на магарето чуш, пияно магаре, стига пи, и обявих юли за сух месец.

Сега, редно е да внеса кратко пояснение. Не вярвам, че по тези краища на света е възможно здрав човек да изкара пълен месец без абсолютно никакъв алкохол. То се почва с едни съмнения, с едни мръсни погледни, с едни подозрения: ама вие сега бременни ли сте? Да не си на антибиотик? Парите ли свърши? Ама ще ме обидиш, как така няма да пийнеш! Всичко това прави въздържанието дори по-трудно, отколкото е, заради което решихме да си позволим по 1 чаша вино (или еквивалент) на седмица и то само при повод – социално пийване, а не битовия алкохолизъм, който всички практикуваме. С този малък жокер в ръкава, да ми пази страх, поех дълбоко въздух и се гмурнах.

Опитах се да не пия и… успях. Не беше яко.

Крайната равносметка за юли показва:

  • 2 чаши бира общо;
  • 31 дни, в които ми се пиеше;
  • нито един ден, в който животът ми да е бил по-качествен от преди.

Може би тръгнах с твърде високи очаквания, но някак си, след като всички сме чели толкова много за вредите от алкохола, се надявах поне да подобря съня си, концентрацията си, кожата ми да лъщи като в реклама на Лореал, косата ми да се дипли като в реклама на Шварцкопф, малки пухкави ангелчета да ме обсипват с благодат и да почна да се чувствам подмладен и енергичен не по-късно от втората седмица пълно въздържание.

Нищо такова, пълен булшит; всичко, което се случи след първоначалния шок за организма от загубата на любимата му отрова, беше че възмутено се чудих кому беше нужно да викам на точно това магаре чуш. Също, научих се да правя домашна лимонада и установих, че хубава чиния паста губи половината си чар, ако не е придружена с хубава чаша вино. И че излизане на по минерална вода е точно толкова абсурдно, колкото звучи. За гледането на поредните футболни драми от Европейското (браво бе, адзури) с купичка ядки и айрян дори няма да споменавам.

Ако трябва да съм честен, уважаеми наши двама, може би вече притеснени за мен, читатели, не знам какво да правя с тази информация. Наистина ли животите ни са толкова лишени от социална спойка и вълнение? Как въобще децата си лягат и заспиват напълно трезвени, ден след ден? Това план на рептилите и илюминатите ли е? Джин или бира в топъл летен ден?

Единственото, за което съм благодарен на този дълъг, жегав, сух, празен, безалкохолен юли, е че потвърдих на свой гръб, че въздържанието не си струва. Да ни пази Дионисий от прекаляване и пристрастяване, защото ако някой ден се наложи наистина, ама наистина да спрем, всичко ще стане толкова по-сиво.

Опитах се да не пия и не възнамерявам да повтарям. Що за тъп опит.