Седем фази на пиратската скръб

1. Acceptance

Прибирате се спокойно, почти одухотворено вкъщи, отваряте пощенската кутия и в нея намирате тлъсто писмо с подател хамбургска адвокатска кантора. Проверявате – адресирано е лично до вас, а през прозрачното прозорче на А4 плика се чете дългата немска дума за “Неразрешено споделяне на защитени музикални записи”. Отваряте го и на първия лист от надлежно закопчаното с телбод топче се мъдри точни дата и час, IP-то, което сте ползвали в този момент, пълното и официално име на споделената от това IP в този час и дата защитена интелектуална собственост. Дори са ви изпратили сканирано копие на съдебното решение, с което са принудили доставчика ви (ако въобще са имали нужда от принуждаване) да им предостави личните данни на човека, отговорен за интернет достъпа на това IP. Е, няма съмнение и трябва да го приемете – най-накрая борбата срещу пиратството ви застигна. В истинския свят дружеското сидйване, стоящо в основата на цялата торент философия, не се тачи особено. Честито.

2. Шок и ужас

5001 евро щети за “публично предоставяне” на един албум от 2009?!?! 1200 евро оферта за извънсъдебно споразумение?!?!?! Една седмица срок да го приема, or else!!! ВИЕ ЛУДИ ЛИ СТЕ????

3. Depression

Добре де, това са доста пари. С тях човек може да си купи кола. Да иде на 4-5 почивки. Защо все на вас трябват да се случват тия неща?! Колко ужасна страна, където ти следят дори интернет трафика… Да си бяхте стояли в Ямбол. Направо още утре можете да си хванете куфарите и да си заминете. Сигурно няма да пратят Интерпол по вас за толкова пари.

4. Bargaining

Хм, изглежда все пак не сте само вие. Даже в Интернет пише, че стотици хиляди хора попадат под кървавите шпайкове на този тип писма – къде заслужили, къде – не чак толкова. Значи, ако им изпратите тази специална модифицирана декларация, в която обещавате, че няма повече да правите така, и избягвате всеки друг контакт с тях, може и да ви се размине… може би. И, разбира се, ако не ползвате повече торенти. Поне не за комерсиални неща. И дори тогава – през прокси. Абе най-добре да си набавите пиратските неща по други канали, има си достатъчно. Нищо не е изгубено, само трябва да положите малко усилия…

5. Acceptance #2

Време е за следващото признание – вие сте пристрастени към пиратиите. Писмото на адвокатите е още топло извадено от плика (фигуративно казано), а вие вече теглите с пълна сила нова дискография (без торенти, виж т. 4). Осъзнаването на проблема било първата стъпка към преодоляването му. Та вие дори нямате време да изгледате, изслушате и изиграете цялото това пиратско съдържание на компютъра си! Ето, приемете: вие сте неспасяем случай.

6. Anger

Декларацията е изпратена, нервите са донякъде успокоени, но чернилката в душата и горчивият вкус в устата са си там. Нека опознаем все пак врага, за да го обикнем. Да погледнем що за хора са на уеб-сайта им… Какво… ПО ДЯВОЛИТЕ?! ТЕЗИ долни плужеци ли смеят да тормозят цяла държава с изнудваческите си писма?! Та тия имат вид на хлапетата в квартала, които винаги оставаха последни, когато се разпределяха отборите за мачле, и в крайна сметка висяха на вратата. ТЕЗИ хора ли след това успяват да ви вземат парите?

6. Denial

Отказвате да се съгласите, че това е нормално. Не е грешно да пиратстваш, грешно е само да се оставяш да те хванат. Не искате да участвате в това общество. Пък.

7. Acceptance #3

Отне почти седмица, за да се върне душевният ви мир. Просветлението, както толкова много други пъти, дойде след 2 бири: не е срамно да се греши. Вие не сте престъпник и няма нужда да се чувствате като такъв. Не е настъпил краят на света, а да понесе човек последствията от глупавите си постъпки е дори достойно. Огромното ви его е успокоено, вие сте отново в хармония със себе си, а хамбургските адвокати са спечелили само на хартия (и банкова сметка). Поне този път.