Сън по време на чума

Шестата седмица извънредно положение приключи, навлизаме в седма и с това, вярвам, много от вас, уважаеми трима верни читатели, също като мен вече са на ръба или отвъд него на волята и дисциплината си. Доброволната самоизолация се оказа не успокояващата почивка, краткото забавяне на темпото, от което всички ние имахме нужда, а същински тормоз върху физическото и психическото здраве. Неудобен поглед надълбоко в себе си без разсейване отвън, без оправдания, че време няма, и без благотворната умора от 16 часа на крак, на път и по задачи, която да ни приспи на дивана след половин чаша вино.

Вместо това: домашен арест по собствена инициатива между няколко стени и подробно запознаване с режима на съседите. Кой кога става до тоалетна през нощта, кога пуска прахосмукачка, по колко пъти на ден може да изригне домашен скандал, тези викове сега от нечий телевизор ли са, или е време да се обадим в полицията?

А след това безпокойна нощ, в която на никого не му се спи, всеки шум ни буди, а сънят е нервен и накъсан. Какво по-добро време, тогава, да поекспериментираме с различни техники за сън – в крайна сметка, дори при пълен провал, целия ден след безсънната нощ ще сме си вкъщи и никой няма да ни гледа парцаливата физиономия с огромни сини кръгове около очите.

Според науката, но най-вече според различни сайтове за самоусъвършенстване и йога (кога са ни подвеждали те?), белият шум върши забележително добра работа да изолира всякакви шумове от околната среда, повишавайки по този начин устойчивостта ни на случайни пикове (боклуджийски камиони, лаещи кучета, тръшкане на врати). А неговият братовчед, по-дълбокият розов шум, е дори по-добър в това поради по-“естествения” си тип; розов шум са, например, дъждовните капки, спокойните морски вълни, шумоленето на листата при лек вятър. Кой не се е унасял на плажа точно от този нежен плис-плис (нищо общо с джинчетата)? На кого не му се е искало в топъл пролетен ден да заспи под сянката на някоя липа? Предполага се дори, че розовият шум благоприятства онази мозъчна активност, която се свързва с дълбоката фаза на съня – когато сънуваме и когато тялото се възстановява и оздравява.

Е, 2020-та е, а в града единственият постоянен шум е боботене на коли и прелитане на самолети; но пък благодарение на чудесата на технологията (живеем в бъдещето!) всякакви записи на всякакъв вид шум е само на няколко цъквания по телефона ни разстояние… Зареждам офлайн плейлист в spotify на loop & shuffle, поставям телефона в самолетен режим, за да не ми причини 5G-то корона и кемтрейлс, и се настанявам в леглото… Денят е 10-ти април, 4-та седмица изолация. Да видим.

Ден 1
Започвам от основите – звуци от тих дъжд, както и синтетично генериран чист розов шум. Резултатът е по-дълбок сън, когато го има, но въпреки това не се минава без будения през нощта. Забелязвам и слабо главоболие през следващия ден, а през нощта по-често ставах до тоалетна – възможно ли е “мокрите” звуци от дъжда да имат неочакван ефект? С доволство отбелязвам, че не съм чул никакъв човешки глас – викове, телевизор и други от вече характерните за това извънредно положение смущения. Шумовете отвън и тряскането на врати по околните жилища се долавят само притъпено. Обща отпочиналост: 5/10.

Ден 2
За тази нощ разширих плейлиста си с повече природни звуци (вълни, листа, вятър), както и с “deep sleep” успокояващи парчета (тип йога релаксация). Наистина успокояват, но не се справят с изолирането на фонови шумове – може би са подходящи за притъпяване на хлопането в собствената глава, а не – при съседите. Също така накъсват текстурата на останалите “шумови” звуци и могат да ви събудят, ако преминавате през по-лека фаза на съня си.

При плейлист се спи добре и дълбоко, но сякаш непрекъснатото жужене възпрепятства бързото заспиване обратно, когато неизбежно нещо ви събуди през нощта. Наистина се сънува повече.

Досега пробвах с bluetooth колонка, поставена в другия край на стаята – за по-мек и басов звук, но това ми създава известно безпокойство, че нещо “е там”; също така има шанс батерията да се изтощи и колонката да се изключи със звучно “пльонк” по никое време. От друга страна, телефон, поставен до главата, изолира още по-добре и сякаш по-“пращящият” му говорител приспива допълнително.

Един неочакван проблем е, че контролираният шум наистина ме поддържа в дълбоката фаза на съня, което пречи на тялото ми да се събуди по естествен начин малко преди алармата, и ме кара да съм особено сънлив в първите 15-на минути от деня – може би така се чувстват кофеиново зависимите преди първото си кафе. Обща отпочиналост: 6/10.

Ден 3
Нетипично тиха нощ, така че не бива да се вадят никакви кардинални изводи, но за пръв път от седмици спя плътно над 8 часа. Комбинацията от бял и розов шум, дъжд и вълни, ме унася като малко Беби Йода в ръцете на Мандалорец.

Експериментът ми за тази вечер – кафявият шум (да не се бърка с кафяв тон) ме предава леко, защото е твърде дълбок в сравнение с останалите и действа като тиха “долина” във фона, която ме буди с липсата си на шум. Белият шум пък, от друга страна, е твърде интензивен за вкуса ми и не ми позволява да се унеса. При различните хора може би е различно, но за мен правилната формула изглежда е розов шум, комбиниран с естествени звуци. Обща отпочиналост: 10/10.

Ден 4-7
Точно когато си мислите, че сте открили ключа, разгадали сте тайната и оттук нататък ви очакват безметежни нощи като в реклама на матраци, пристига бързо напомняне, че успокояващият розов шум може да ви накара да заспите по-бързо или дори да спите по-дълбоко, но няма да ви изолира от манифестацията в апартамента под вас, когато 96-годишната съседка реши да меси козунаци малко след полунощ, а след това ги изгори и събуди всички, за да се опитат да се справят с дима и бъркотията. Тези дни се чудя дали всички останали също като мен изтрещяха и животът у дома просто стана по-шумен, или залисан в стандартното си ежедневие съм се прибирал и заспивал толкова уморен, че дори не съм забелязвал шумовете, които ме подтикнаха към всички тези опити за сънна терапия. Обща отпочиналост: 3/10.

Ден 14 и натам
Психолозите твърдят, че са необходими три седмици, за да превърнете дадено действие в навик, но само след две вече съвсем автоматично включвам плейлиста с приспивния шум преди лягане. Забележките от първите 3 дни са изгладени, сънливата ми спотифай плейлиста действа единствено като фон и не я възприемам като някакъв допълнителен шум. Не знам дали ми помага да заспивам по-лесно и дали по-малко ме стряскат всички шумове от средата, но обективно мога да потвърдя, че сънувам значително по-често и по-ярко (и по-шантаво). Ако ви се трипва на материал от собственото ви подсъзнание, задължително пробвайте. Карл Юнг ще се гордее с вас!

Какво да ви препоръчам като заключение, уважаеми наши трима читатели? Приспивната плейлиста няма да ви предпази от особено бурна активност при съседите, нито може да замени активен начин на живот, който да кара тялото ви да има нужда от почивка, но е инструмент, патерица за справяне с толкова разпространените проблеми със съня. И тъй като телефонът е с нас винаги и навсякъде, бихте могли да прибегнете към нея и когато сте на път (ако някога отново има пътуване), за да противодействате на синдрома “първа нощ на ново място”, който може би е бил изключително полезна еволюирала способност в пещерите, пред които дебне саблезъб тигър, но сега е досадна пречка за всички, които често се налага да нощуват по хотели. Пак според науката (и интернет), ние реагираме на Павлови стимули и ако едно куче може да почне да се лигави само от шума на звънче, то и на нас може да ни се доспи, когато чуем “Quiet Rain in Deep Forest (loopable)”. Опитайте!

Сигурно сънува бамбуци